https://static.standartnews.com/storage/thumbnails/inner_article/9015/9076/2115/04dilkov.jpg

Тър­сят ни хо­ра, пред­раз­по­ло­же­ни към па­ни­ка

by

ВМА об­я­ви "го­ре­ща ли­ния" за кон­сул­ти­ра­не на хо­ра с пси­хич­ни проб­ле­ми по по­вод ко­ро­на­ви­ру­са. Как­ви са ос­нов­ни­те за­пит­ва­ния и кой я тър­си, "Стан­дарт" раз­го­ва­ря с доц. Дан­чо Дил­ков.

 

- Доц. Дил­ков, от­как­то ВМА об­я­ви "го­ре­ща ли­ния" за кон­сул­та­ции във връз­ка с пси­хич­ни проб­ле­ми око­ло COVID-19, обаж­дат ли се мно­го хо­ра? И с как­ви проб­ле­ми?

- Ние от­крих­ме ли­ни­я­та на 28 ап­рил и до­се­га са се оба­ди­ли око­ло 350 ду­ши.

- То­ва са дос­та хо­ра...

- Не са мал­ко, но за­ви­си с как­во ще ги съ­пос­та­вим. И ежед­нев­но в ам­бу­ла­тор­ни­те ни ка­би­не­ти има по 20 ду­ши за кон­сул­та­ция в по-спо­кой­но вре­ме. Мо­же и да не са чак тол­ко­ва мно­го. В на­ча­ло­то бя­ха зна­чи­те­лен брой - през пър­ви­те дни има­ше по око­ло 40 обаж­да­ния на ден в рам­ки­те на те­зи 4 ча­са и по­ло­ви­на, ко­и­то сме об­я­ви­ли за кон­сул­та­ция. Впос­лед­ствие бро­ят на хо­ра­та на­ма­ля.

- Адап­ти­ра­ха се към си­ту­а­ци­я­та, или...?

- Мо­же би, но по­ня­ко­га хо­ра­та се ус­по­ко­я­ват и от то­ва, че прос­то зна­ят, че има къ­де да се оба­дят. По­вяр­вай­те ми, има хо­ра, ко­и­то са­мо ка­то зна­ят, че мо­гат да раз­чи­тат на не­що, то­ва е дос­та­тъч­но, за да ги ус­по­кои до из­вес­тна сте­пен и след то­ва да ня­мат нуж­да от чуж­да на­ме­са. Но за­бе­ля­зах­ме, че има­ше един пик на обаж­да­ни­я­та око­ло 13 май, ко­га­то бя­ха ох­ла­бе­ни мер­ки­те. Оба­ди­ха се пре­дим­но же­ни с мол­ба, ако мо­же мер­ки­те да ос­та­нат по-рес­трик­тив­ни, за­що­то се стра­ху­ва­ха, че ще има по­ве­че хо­ра по ули­ци­те и по-го­ля­ма ве­ро­ят­ност от за­ра­зя­ва­не.

Но пос­ле и та­зи въл­на на­ма­ля зна­чи­тел­но, до­пус­кам, че хо­ра­та се ус­по­ко­и­ха.

- Как­во ги без­по­кои по­ве­че - опас­нос­тта от за­ра­зя­ва­не, изо­ла­ци­я­та или фак­тът, че то­ва ще се от­ра­зи ико­но­ми­чес­ки на тях и се­мейс­тва­та им?

- От про­ве­де­ни­те раз­го­во­ри мо­га да ка­жа, че ги пла­ши най-ве­че за­ра­зя­ва­не­то с ко­ро­на­ви­ру­са. То­ва бе на пър­во мяс­то. На вто­ро мяс­то - че мер­ки­те са твър­де ог­ра­ни­ча­ва­щи, но то­ва без­по­ко­е­ше не тол­ко­ва мно­го хо­ра. На пос­лед­но мяс­то бя­ха те­зи, ко­и­то се при­тес­ня­ва­ха от ико­но­ми­чес­ки­те пос­ле­ди­ци. Но те мо­же би на­ми­ра­ха дру­ги на­чи­ни за ин­фор­ми­ра­не, за­що­то в та­зи си­ту­а­ция ние не сме най-под­хо­дя­щи­те. Има­ли сме слу­чаи, в ко­и­то хо­ра­та тър­се­ха раз­ре­ша­ва­не на фи­нан­сов проб­лем, но въп­ро­сът не се от­на­ся до нас.

- При­тес­не­ни­е­то про­пор­ци­о­нал­но ли е на опас­нос­тта от ви­ру­са, или хо­ра­та стра­дат от хи­по­хон­дрия свръх то­ва, ко­е­то е ре­ал­но?

- По­ве­че­то са хо­ра­та от вто­ра­та ка­те­го­рия - хо­ра­та с ин­ди­ви­ду­ал­но пред­раз­по­ло­же­ние към па­ни­ка и към ин­тен­зив­на тре­вож­ност. При тях не за­ви­си от то­ва ка­къв вид ще бъ­де сти­му­лът да раз­ви­ят тре­вож­ност, прос­то тряб­ва да бъ­де по-си­лен. Се­га пок­рай из­вън­ред­но­то по­ло­же­ние се слу­чи не­що, ко­е­то не е ста­ва­ло от де­се­ти­ле­тия, до­се­га не е има­ло нуж­да от по­доб­ни мер­ки. За тях то­ва е дос­та­тъч­но си­лен сти­мул, за да се из­я­ви тре­вож­нос­тта, ко­я­то те имат из­на­чал­но. Те би­ха се тре­во­жи­ли и от дру­ги не­ща, прос­то тър­сят къ­де да я въп­лъ­тят. Се­га има­ше при­чи­на за то­ва и тя бе ек­спре­си­ра­на. Ние то­ва чу­ва­ме "За­ра­ди ко­ро­на­ви­ру­са от­но­во ми се въ­зоб­но­ви­ха па­ни­чес­ки­те прис­тъ­пи. Не съм има­ла та­ки­ва от го­ди­ни, бях се из­ле­ку­ва­ла и пак се по­я­ви". Ес­тес­тве­но, че то­ва е прис­тъп­но и след вре­ме ще из­чез­не.

- А как кон­сул­ти­ра­те, мо­же­те ли да пред­пис­ва­те дис­тан­ци­он­но ме­ди­ка­мен­ти?

- Не би тряб­ва­ло и не сме го пра­ви­ли, то­ва е по­роч­на прак­ти­ка. Пред­пис­ва­не на ме­ди­ка­мен­ти без ли­чен кон­такт с па­ци­ен­ти не сме пра­ви­ли. В ня­кои от слу­ча­и­те, ко­га­то па­ци­ен­ти­те каз­ва­ха, че ня­ма да се спра­вят са­ми, бя­ха по­ка­не­ни да ги прег­ле­да­ме без­въз­мез­дно, да пре­це­ним със­то­я­ни­е­то им и да пред­пи­шем те­ра­пия, ако се на­ла­га. То­ва бя­ха око­ло 20 слу­чая, не мно­го. Ос­та­на­ли­те ка­то че ли има­ха нуж­да ня­кой да им ра­зяс­ни си­ту­а­ци­я­та, но без мно­го циф­ри и без не­га­тив­на ста­тис­ти­ка. Ка­то им об­яс­них­ме по ка­къв на­чин са оп­рав­да­ни мер­ки­те, за как­во ста­ва ду­ма, хо­ра­та раз­бра­ха и се ус­по­ко­и­ха. Мно­го мал­ко бя­ха слу­ча­и­те, ко­га­то се обаж­да­ха вто­ри или тре­ти път. Хо­ра­та раз­бра­ха за­ми­съ­ла ни, мно­го бър­зо се ка­на­ли­зи­ра­ха раз­го­во­ри­те, спря­ха обаж­да­ни­я­та с пре­по­ръ­ки и нас­тав­ни­чес­тво и бя­ха из­ця­ло и са­мо по проб­ле­ми­те. То­ва го­во­ри доб­ре за граж­да­ни­те, то­ва са гра­мот­ни­те хо­ра, ко­и­то имат здрав­на кул­ту­ра и тър­сят ре­ше­ния на проб­ле­ми­те си.

- Има­ше ли хос­пи­та­ли­за­ции в то­зи пе­ри­од?

- Има­ше два или три слу­чая, ние се чух­ме с близ­ки­те на те­зи хо­ра и им об­яс­них­ме как­во да нап­ра­вят, за да оти­де тех­ни­ят бо­лен при спе­ци­а­лист и да бъ­де хос­пи­та­ли­зи­ран. Има­ше два-три слу­чая с деп­ре­сия от­пре­ди го­ди­ни, ко­я­то се­га във връз­ка с евен­ту­ал­ни­те ико­но­ми­чес­ки пос­ле­ди­ци от кри­за­та, се е въ­зоб­но­ви­ла. Нап­ра­ви ми впе­чат­ле­ние, че се обаж­да­ха пре­дим­но хо­ра от на­се­ле­ни мес­та из­вън Со­фия - Доб­рич, Си­лис­тра, Вар­на, Кас­пи­чан, Тър­го­ви­ще и Плов­див.

- От как­ва въз­рас­то­ва гру­па са хо­ра­та, ко­и­то тър­сят по­мощ? Пре­дим­но мъ­же или же­ни?

- Впе­чат­ля­ва­що­то бе­ше, че звъ­ня­ха пре­дим­но въз­рас­тни хо­ра - над 65-70 го­ди­ни и на­го­ре. А след ка­то раз­го­во­ри­те се ка­на­ли­зи­ра­ха, за­поч­на­ха хо­ра от ак­тив­на въз­раст - над 40 го­ди­ни. Най-ве­че са же­ни око­ло 60 и на­го­ре го­ди­ни.

Ин­те­рес­но­то е, че ня­ма­ше де­ца и мла­ди хо­ра. Ние съз­да­дох­ме и въз­мож­ност за он­лайн кон­сул­ти­ра­не по вай­бър, скайп и zoom, и има­ше та­ки­ва обаж­да­ния, но не от мла­де­жи. Мла­ди­те хо­ра яв­но имат по-ши­ро­ка въз­мож­ност за ин­фор­ми­ра­не, за­що­то те чес­то по­се­ща­ват ин­тер­нет и чер­пят ин­фор­ма­ция от най-раз­лич­ни из­точ­ни­ци. Ос­вен то­ва въз­рас­тта след 40 е та­зи, в ко­я­то най-чес­то се по­я­вя­ват па­ни­чес­ки­те прис­тъ­пи и тре­вож­ни­те раз­стройс­тва. То­ва бе из­пи­та­ние за те­зи хо­ра.

- Мис­ли­те ли, че след края на епи­де­ми­я­та и при очак­ва­ни­те ико­но­ми­чес­ки пос­ле­ди­ци ще се уве­ли­чат нап­ри­мер деп­ре­си­и­те и пси­хич­ни­те проб­ле­ми ка­то ця­ло?

- Ние има­ме дан­ни за де­сет­ки го­ди­ни на­зад, до­ри във вре­ме­на на вой­ни, и ста­тис­ти­ка­та по­каз­ва, че в те­зи пе­ри­о­ди ка­то че ли теж­ки­те за­бо­ля­ва­ния на пси­хи­ка­та не се уве­ли­ча­ват драс­тич­но. Да­же са кон­стан­тни - да­ли е мир­но, да­ли е во­ен­но вре­ме, те си ос­та­ват с отон­си­тел­но пос­то­я­нен дял. А дру­ги­те, ко­и­то са по-ле­ки и ле­чи­ми, мо­гат да се по­я­вят или обос­трят, но ху­ба­во­то при тях е, че прог­но­за­та е бла­гоп­ри­ят­на и мо­гат да се ле­ку­ват.

- До­ко­га ще ос­та­не въз­мож­нос­тта за те­ле­фон­на кон­сул­та­ция?

- Ще ос­та­вим ли­ни­я­та до края на май, с въз­мож­ност, ако се по­я­ви от­но­во ин­фор­ма­ция, че се уве­ли­ча­ват слу­ча­и­те, от­но­во да я от­во­рим и ще бъ­де без­плат­на.