https://www.dnevnik.bg/shimg/zx860y484_4073015.jpg
Проф. Коста Костов
© Надежда Чипева, Капитал

Търся умната, а не забавната книга

by

В поредицата "Книжен плъх" в рубриката "Книги" гостува проф. Коста Костов, специалист по белодробни болести, консултант в столичната болница "Св. Анна". Той е професор със специализации в Швейцария и Германия и лектор към Медицинския факултет на Софийския университет. През март проф. Костов оглави т.нар. мозъчен тръст, който помага на лекарите в борбата с коронавируса. Председател е на Управителния съвет на Фондацията за респираторна медицина "INSPIRO", основател и главен редактор на списание за респираторна медицина и вдъхновение "INSPIRO". Освен всичко това, той е и всеотдаен читател.

Защо четете?

- Защото дишам!

Какво четете?

- Рядко романи. Трябва да е нещо изключително и някой приятел, на когото имам доверие, да е гарантирал за това. Имам такива постоянни вдъхновители. Последните два изключителни романа, които прочетох са "Стоунър" на Джон Уилямс и "Калуня-Каля" на Георги Божинов. Оттогава не съм захващал роман вече повече от 3 години. След Достоевски е трудно да бъдеш съблазнен от проза.

Как избирате книги за себе си?

- Никога случайно. Винаги като следствие на нещо прочетено, което ме препраща към друга книга, която ме предизвиква да я прочета. Много често и най-често, книгите, които чета, са купени от антикварни книжарници или са подарени от приятели, които знаят какво би ми било интересно. Посещението в книжарница е едно от моите големи удоволствия. Ако ме видите сам в някой мол, значи търся книжарница.

Какво за четене има върху нощното ви шкафче?

https://www.dnevnik.bg/showimg/zx300_4070422

Разкази и повести от Андрей ПлатоновС код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпкаКупете

- Имам нощно шкафче, върху което лежи винаги някоя книга, дълго очакваща прочитане, защото си лягам след полунощ, твърде изморен, и нямам време за четене в леглото. На това нощно шкафче от дълго време стои книгата"Разкази и повести" на Андрей Платонов.

Върху дневното ми "шкафче" стоят винаги няколко заглавия, навик от дълги години да чета по няколко книги едновременно. Сега върху него са 'Четене и живот" на Цветан Тодоров и "Страница от българското Възраждане" на Марко Балабанов.

Коя е последната книга, която ви впечатли?

- "Недовършената градина" на Цветан Тодоров. Прочетох я два пъти, а това ми се случва рядко.

Какъв е вашият ритуал свързан с четенето - кога, къде, колко?

- Художествена литература чета най-често между 22.00-24.00 часа, когато у дома е по-спокойно и мога да се усамотя. Често с включен телевизор на някой спортен канал, който предава късен футболен мач, но с изключен звук. Хвърлям по едно око на терена от време на време. Така мога да гледам по няколко мача на ден и в същото време да прочета една книга и да напиша един текст.

Електронна книга, аудио или на хартия?

- Хартия. Обичам да ми мирише на хартия и да държа книга в ръцете си, а не пластмаса.

Какво търсите в книгите - емоция, знание, развлечение, интелектуално предизвикателство?

- Знание и интелектуално предизвикателство. След Швейк, Буковски и Венедикт Ерофеев, никой текст не може да ме развлече до степен, че да даде почивка на мислите ми.

Предпочитаният от вас жанр?

- Поезия, есеистика, къси разкази. Може в различен ред.

Коя е най-добрата книга, която сте получавали като подарък?

- Много са в годините. В последно време това са няколко книги на Цветан Тодоров, "Чърчил и Оруел. Борбата за свобода", "Почит към литературата" на Иван Динков.

Любимият ви литературен герой?

https://www.dnevnik.bg/showimg/zx300_4073057

Сбогом, моя красавицеС код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпкаКупете

- Филип Марлоу и Швейк.

Имате ли любима книга, за която никой друг не е чувал?

- Едва ли. Но вероятно не особено популярната сред непосветената публика книга "Пътят на живота" на Лев Толстой. Вероятно не много хора знаят, че Толстой е искал да остане в паметта на читателите си с книгите, написани в последните години на живота му, една от които е тази книга.

На кои автори се възхищавате най-много, в това число поети, сценаристи, журналисти?

- Ще изброя само български автори, защото списъкът ще стане много дълъг:

Поети - Ботев и Яворов, Константин Павлов, Борис Христов, Иван Динков, Иван Пейчев, Христо Фотев...
Разказвачи - Йовков, Деян Енев, Красимир Дамянов
Журналист - Асен Йорданов, Стойко Тонев
Романисти - Димитър Талев и Георги Божинов
Актьори-сценаристи - Камен Донев и Мариус Куркински

От приятелите ми, които работят със словото, най-дидактични и вдъхновяващи за мен са Румен Леонидов, Стоян Атанасов, Гого Лозанов, Симеон Янев, Ивайло Знеполски, Неда Антонова, д-р Георги Чалдъков. Учил съм се на есеистика и от писаниците на Кеворк Кеворкян и Димитри Иванов... Стойко Тонев не престава да ме изненадва с неизчерпаемите си словесни каламбури.

Как съхранявате книгите си?

- В библиотеката. В течение на годините съм напълнил няколко библиотеки. Имам дори една в гаража.

Коя е последната книга, която ви разсмя?

- Текст трудно може да ме разсмее, ако хуморът не пада от висотата на интелекта. Голям смях падна с "Москва-Петушки" на Венедикт Ерофеев. Голяма класа. Гигант!

Най-често ме разсмива Стойко Тонев, защото е неизчерпаем, ежеседмичен и винаги на една ръка разстояние.

Коя ви разплака?

- До плач не, но почти до сълзи може да ме съпроводи някой гениален стих или изключителен разказ.

Последната книга, която ви ядоса?

- Не допускам до себе си книги, които ме ядосват. Ако спомена кои съм допуснал по невнимание, ще трябва да изредя имената на няколко български автори, които литературните сноби считат за "гениални".

Кой бихте искали да напише историята на вашия живот?

- Чарлз Буковски или Реймънд Чандлър.

Как ще се казва вашата автобиография?

- Живот без синоним?

Една книга, която не успяхте да дочетете до края?

- Много са, но последната за която се сещам е "Сътворението" на Гор Видал. Чак ми е неудобно от някои познати и приятели, които ме считат за литературен сноб.

Кое класическо литературно произведение никога не сте чели (и ви е неудобно от това)?

- Много са, списъкът е дълъг, но не ми е неудобно, защото съм наясно, че не са "моите книги", въпреки, че се ползват със световна слава: "Майсторът и Маргарита", "Лолита", "Доктор Живаго", "Сто години самота"... Виждате ли колко много пропуски имам. Не успях да прочета всичко, което трябва.

Коя книга няма да спрете да препрочитате?

- Поезията, която обичам. Препрочитам само поезия. Не препрочитам проза, а по-скоро само някои пасажи или мисли, които съм регистрирал като важни и съм си водил бележки върху тях.

Как се променя вкусът ви във времето?

- Отдавна не чета криминални романи, защото след Реймънд Чандлър, Дашиъл Хамет, Джеймс Хадли Чейс и Труман Капоти, не мисля, че мога да прочета нещо истински завладяващо в този жанр.

Рядко вече чета романи и все повече къси форми - поезия, разкази, есета.

Търся умната, а не забавната книга.

Кое е най-интересното нещо, което научихте от книга напоследък?

- Слава на Бог, че човекът е несъвършен, защото животът щеше да загуби смисъл.

Заглавията с активен линк, като читатели на "Дневник", може да купите със специална отстъпка от 10% в Ozone.bg. Използвайте код Dnevnik10. Отстъпката не се комбинира с други актуални намаления.

Книгите на Коста Костов

"Пътят на живота", Лев Толстой

"Стоунър", Джон Уилямс

"Калуня-Каля", Георги Божинов

"Чърчил и Оруел. Борбата за свобода", Томас Рикс

"Недовършената градина", Цветан Тодоров

"Четене и живот", Цветан Тодоров

"Страница от българското Възраждане", Марко Балабанов

"Почит към литературата", Иван Динков

"Москва-Петушки", Венедикт Ерофеев