144 години от слизането на Ботевата чета на Козлодуйския бряг

/КРОСС/ Навършват се 144 години от слизането на Ботевата чета на Козлодуйския бряг, съобщиха от Националния исторически музей /НИМ/. От музея припомнят, че в края на януари 2020 г. кораб-музей "Параход Радецки" се завърна в град Козлодуй след успешно осъществен планов преглед и ремонт. Музейните експерти от НИМ работят усилено по обновяване на постоянната му експозиция, представяща делото на Христо Ботев.

След като бъде завършено цялостното обновяване на корабната експозиция, "Параход Радецки" ще отвори отново врати за своите посетители.

"Настъпи 17 май 1876 година, ден многоочакван, ден в който трябваше да се мре. 17 май беше ден, в който наново емблемата на българския народ високо да се издигне, ден, който ни тикна в борба кръвна с вековния враг. Що бе се още зора пукнала, на изток небосклонът се червенееше на талази-талази, тихият ветрец полъхваше по Дунава, когато коминът на "Радецки" се задими, а самият той гордо-гордо почна да пори мътните дунавски вълни." С тези емоционални думи четникът от Ботевата чета Никола Кючуков описва утринта на съдбоносния 29 май 1876 г. /17 май по стар стил/, когато близо 200-те "обикновени пътници", качили се на борда на австро-унгарския параход "Радецки" слизат на Козлодуйския бряг като добре въоръжени и подготвени воини, непоколебими в решимостта си да влязат в битка с тиранина и да оставят костите си в земята, която е тяхно отечество.

От онзи паметен ден насам "Радецки" се превръща в национална светиня и символ на величествения подвиг на Христо Ботев и неговите четници.

90 години по-късно на Козлодуйския бряг отново акостира параход с легендарното име, построен в резултат на безпрецедентна дарителска кампания, обединила повече от милион българи, основно деца, в името на опазването на историческата памет.

Днес корабът-музей "Радецки" продължава да съхранява спомена за събитията от 1876 г., същевременно явявайки се ярко доказателство за преклонението на българския народ към поета-революционер, направило възможно вдъхновяващата инициатива по възраждане на историческата реликва, посочват още от НИМ.