Как кризата в Европа и САЩ срина приходите в Африка

САЩ и най-вече Европа са популярни дестинации за много емигранти от Африка. Но с драстичния ръст на безработицата, много от тях, които имаха работа в развитите икономики, се оказаха безработни. Това, от своя страна, е намалило възможностите им да изпращат пари обратно в Африка, при това - изключително много.

Прогнозата на Световната банка показват, че подобни парични трансфери, насочени към домакинствата с ниски и средни доходи, се очаква да се понижат с 20% в рамките на 2020 г. Ако тя се сбъдне, това ще е най-тежкият подобен удар в историята.

Сред водещите причини за този феномен е фактът, че голяма част от имигрантите от Африка работят в сивата и черната икономика. Затова, въпреки че в много страни по света са въведени финансови схеми, насочени към компенсация на новите безработни за изгубените им доходи, за много африканци е невъзможно да се възползват от тях.

Освен това, затварянето на много финансови институции в Европа и САЩ е създало невъзможност африканците, живеещи на двата континента, да изпращат пари вкъщи. Така се е създала "перфектната буря" за и без това най-бедния континент на Земята.

Според институцията, Субсахарска Африка ще е най-тежко засегната. Там се очаква трансферите да се понижат с 23,1% на годишна база за цялата 2020 г. Същевременно това е и регионът, в който таксите за прехвърляне на пари са най-високи - средната ставка за изпращането на 200 долара е почти 10%.

Сред страните в Субсахарска Африка, особено тежък удар ще понесе Сомалия. Всъщност Oxfam и още 90 неправителствени организации призоваха правителствата в Европа и на САЩ да вземат мерки, за да може парите все пак да се трансферират към страната.

Но тя не страда само от външни проблеми. Заради тероризма, много от компаниите за трансфер на пари се изтеглиха от там, а банките блокират сметки, ако ги счетат за съмнителни, което отрязва достъпа до онлайн платформите за изпращане на пари.

Това не просто ощетява местното население, но и търговията, защото за финансовите институции е невъзможно да отпускат средства на търговците, които внасят стоки в страната, включително и храни.

Тя и сред най-зависещите от чуждестранните трансфери, като половината домакинства там разчитат на средствата, които техните роднини им изпращат, включително и за базисни нужди. Данните на ООН показват, че към настоящата година там живеят 4,1 млн. души в състояние на продоволствена несигурност, т.е. не могат да си набавят необходимите хранителни продукти. Други пет милиона души, или една трета от местното население, нямат достъп до достатъчно вода.