Нещо като нож, нещо като цвете, нещо като политик

• Манолова влезе в ролята на най-добрия пиколо, турът за овации на Корнелия в Северозапада се провали
• Цветанов буни ГЕРБберите в страната, Прокопиев пали огнища за фалшиви новини

„Нещо като нож, нещо като цвете, изобщо като нищо на света“.

Спомняте ли си? Това беше сборник разкази, които изтънчените наследници на висшата номенклатура обожаваха да анализират по социалистическо време, по същия начин, по който галените децата на демокрацията – градската десница, се надпреварваха да цитират на

префинените си АРГОсрещи

25-години по-късно.

Авторът е Уилям Сароян - и американец, и арменец. Чудак, който роди над 3000 уникални разказа, но до края на живота си се гордееше, че по заведенията го черпели на корем за това как хубаво е написал „Гневът на мравките“.

Романът, разбира се, е на Стайнбек, който е друга класа.

Въпреки че от 40 години не е между живите, героите на Сароян сякаш са от днешното политическо време у нас. Те говорят с толкова неизказани думи, че дразнят с претенциозността си. Четеш първи, втори, пети път и единственото, което се случва е, че се объркваш още повече. Разбираш само, че става дума за истории на най-различни непрокопсаници, които се държат адски нелогично, но арогантно. Получават цялото внимание на света, а после се сгромолясват от

глупостите си. Един господ знае какво е останало от тези разкази в главите

на децата и на номенклатурата, и на демокрацията, но е факт, че поведението им

е досущ като на героите на Сароян. Вадят нож, а всъщност го забиват в собствения си гръб. Галят с цвете, а се оказва, че прегръщат букет от тръни.

Емблематичен пример е Мая Манолова. Вдъхновена от всекидневните атаки срещу държавата на милиардера беглец от правосъдието Васил Божков, за когото се говори, че я харесва, бившата народна защитничка реши, че като

Сарояновия "най-добър пиколо" може да стане "световен шампион по всичко". Защото

натиска добре копчето на асансьора

И да поеме дори курс към въоръжено въстание. От седенка на жълтите павета. Разбира се, собственият й "електорат" се оказа крайно недостатъчен да запълни стотината столове

под прозорците на Бойко Борисов, затова на помощ й се притекоха майките от "Системата ни убива". Умни и красиви преповториха подкрепата си от местните избори и разтръбиха в медиите си как Манолова дала заявка за влизане във властта. Адвокатката наперено обяви, че прави партия, която щяла да стане първа политическа сила, защото с нея бил народът. Но само ден по-късно сви перките и си призна, че нито има силата, нито потенциала за това. Може би пък

милиардерът с пурата, който се укрива в Дубай, просто не е бил доволен от шоуто...

За разлика от нея Корнелия Нинова поднови доста

по-безскрупулно личната си кампания за шеф на БСП като не се посвени да стъпи на паметта на Стефан Данаилов. Първата дама на БСП пусна във Фейсбук свое фото от гроба на народния любимец, пишейки: Толкова много ни липсваш учителю, приятелю, другарю". Постът й изуми дори самите социалисти. Още по-изненадани обаче останаха и те, и опонентите й, от похода на Нинова в Северозапада. Соцлидерката се появи не къде да е, а във Враца, за да громи

властта, че няма план за развитие на региона, затова тя внасяла специален закон за привличане на инвестиции. На липсата на производство, безработицата, пустеещата земя и обезлюдени села трябва да се отговори с ясен и комплексен план за догонващо развитие, заяви Нинова, опитвайки се да се изпъчи със свой

проект наравно с инвестиционната територия на ГЕРБ и в стратегическите анализи на ДПС. Нещото на Нинова обаче е нищо, ако се върнем към Сароян. Защото Движението за права и свободи повече от година настоява за програма за ускорено и догонващо развитие и няма нужда от съветите на Нинова. Враца е инвестиционна дестинация № 1 в последните 2 години. Един след друг в града влязоха големи инвеститори като MD Elektronik, "Теклас", "Монбат", които вложиха общо 100 милиона. Така че турът за овации на соцпредседателката повече прилича на посещението на дамата от "Нещо като нож..." в бара, отколкото на сериозна заявка за

алтернатива на властта.

Всъщност истинските дивотии ала Сароян се случиха тази седмица не в полето на опозицията, а на властта.

Вятър на промяна раздвижи ГЕРБерберите

във Видинско. Дъжд от 48 оставки засенчи коронакризата. А говорители на недоволните станаха бившият кмет Иван Ценков и бившият областен управител Албена Георгиева. Липсата на мотиви за скъсаните партийни книжки разбуни партията на Борисов. Според едни причина са местни крамоли с общинския шеф на ГЕРБ Емилиян Енчев, според други - най-вече областният координатор, депутата Владимир Тошев, в дъното на интригата е желанието на отцепниците да

преминат към нов политически проект. "Ще е чест за мен да бъда част от партия на Цветанов", легитимира най-новата партийна интрига Ценков.

За партия на Цветанов усилено се говори още откакто бившият депутат създаде своя Атлантически център. Вездесъщият втори в ГЕРБ никога не е отричал, че има намерение структурата за анализи да порасне в партия, контра на ГЕРБ. Напоследък усилено се говори, че някогашната дясна ръка на Борисов бунел

структурите в страната и привличал към себе си недоволните. В ГЕРБ очакват оставки и в Русе, и в Ямбол, където хората на Цветанов останаха зад борда на местните избори и проявяват открито несъгласие с всичко идващо от централата в София. Според близки до Цветанов бившият депутат просто изчаквал края на прокурорската проверка за апартамента му - онзи с асансьора. А тя излезе преди дни. И напълно оневини Цветанов. Няма нищо незаконно в покупката, доходите му са реални. Започва отмъщението на Цветанов, стиснаха зъби в ГЕРБ.

Докато преброяването в партията на Борисов тепърва тече, редицата на застрашените олигарси е изпъната под конец. И залповете отекват от Дубай през Белград, така чак до Драгалевци. Мейнстриймът на подсъдимия разградски бос Иво Прокопиев се увеличи с още нови кабеларки, а тарторът на кръга „Капитал“ се опитва да направи частен монопол в медийната сфера през свои хора в TV eфира и

интернет изданията. Целта е ясна – да се громи депутата Делян Пеевски, който от години осветява порочната им дейност. Прокопиев пробва за пореден път да разпусне затягащата се примка на възмездието за себе си и за ортаците му - също подсъдими и обвиняеми олигарси. В отрядът за палене на огнища от фалшиви новини на макс са включени медиите и на Сашо Дончев, и на Огнян Донев, и на Васил Божков, и на Цветан Василев. Не случайно преди ден колегите от „Монитор“ ги нарекоха

коронавируса на българската журналистика

Точно заразата обаче обърна за два месеца ценностите. Днес вече никой не вярва нито на площадни крясъци, нито на задкулисни пазарлъци. Префинените герои на Уилям Сароян, които са "нещо като нож, нещо като цвете, изобщо като нищо на света..." отиват в миналото. А бъдещето е за тези, които са

си взели поуките от творбите на Джон Стайбек. И ще ни държат далече от времената, за които той разказва в „Гроздовете на  гнева“.