Доц. д-р Николай Цонев: В България онкоболните пациенти бяха пощадени от коронавируса

Епидемията забави поставянето на нови диагнози, но голям бум засега не се отчита, казва началникът на Клиниката по медицинска онкология в УМБАЛ “Св. Марина” във Варна

- Доц. Цонев, първите данни от епидемиологичната статистика за заболелите от COVID-19 в Китай и Италия показват относително голям дял на пациенти с онкологични заболявания. Каква е картината в България?

- Да, въпреки че не са окончателни, първите данни в тези страни показват с около 2/3 по-висока честота на заболеваемост от коронавирус сред онкоболните пациенти.

В България нещата са доста по-добре. Има единични случаи на заразени с коронавирус пациенти с онкологично заболяване, като, за съжаление, някои от тях починаха. Но мисля, че сме пощадени в това отношение. Във варненския регион конкретно от няколко десетки случая нямаме нито един от тази група. Това може

да се дължи на добрата информираност

на пациентите. Но не смятам, че има някакъв бум на коронавируса сред пациентите с онкологични заболявания.

- Компрометираният имунитет на онкоболните е основна причина те да спадат към рисковите групи от зараза и усложнения от коронавируса. Има ли и други?

- Да, онкологичните заболявания отслабват имунитета, а цитотоксично лечение допълнително го компрометира. Особеното обаче е, че повечето от тези пациенти са възрастни, т.е. над 60 години, и като всички останали не са застраховани от другите придружаващи заболявания, които са рискови фактори и за коронавируса. Това са хроничните респираторни заболявания, сърдечносъдовите, хипертонията, диабетът. Нашите онкоболни пациенти страдат и от тези заболявания, които са характерни за българската популация. Това допълнително ги прави рискова група.

- Много лекари съобщиха, че карантината и дългата липса на консултация със специалист са повлияли негативно на състоянието на хронично болните пациенти. Промени ли епидемиологичната ситуация проследяването и лечението и на вашите пациенти?

- При онкоболните пациенти нямаше прекъсване на лечение. Самите разпоредби, както и политиката на нашата болница беше да ги приемем в нормален ритъм, при спазване на съответните епидемични мерки. Единствено за пациентите, които бяха на диспансерно проследяване, разрешихме на тези, които не са високорискови, ако желаят, да отложим рутинното им проследяване. Но като цяло

ритъмът в самото лечение не беше нарушен

По-скоро пострадаха тези пациенти, за които имаше съмнения, че имат онкологично заболяване, но поради прекъсването на плановия прием не бяха диагностицирани, а отложени за по-късен етап.

- Специалисти очакват да има ръст на новодиагностицирани случаи на хронични, но и на онкологични заболявания. Какви са наблюденията ви към момента?

- Пикът ще бъде на пациенти, които са били отложени и се диагностицират сега. При нас е възстановен плановият прием, и то приоритетно именно за такива пациенти.

- Минаха две седмици, откакто бе разрешен плановият прием. Забелязвате ли тревожна тенденция сред тези забавени случаи?

- Пряк индикатор дали има ръст на диагностицираните с рак е броят на представените пациенти на онкологична комисия. С възстановяването на дейността на клиниките има представени повече такива пациенти, но на този етап бум няма. Те са забавени, защото не са били диагностицирани по време на епидемията, но не са много. Мисля, че това бързо ще се компенсира с възстановяването на плановия прием.

- Доколко е приложимо провеждането на прегледи и консултации на пациентите ви по телефон или чрез виртуални приложения?

- Американските и европейските онкологични дружества препоръчват в тази ситуация провеждането на консултации чрез видеоразговори или други приложения. Това може да стане само между различните цикли химиотерапия, например при оплаквания след проведеното лечение, които да бъдат уточнени и

терапията да бъде оптимизирана

При тези заболявания обаче ние следим много лабораторни показатели и други маркери, както и рентгенови образи, които ни дават пълна картина за състоянието. Това с виртуален контакт не можем да постигнем.

Много от пациентите са възрастни и наблюдаваме, че те трудно се справят с рутинните психологически тестове с таблети, които им предлагаме. Така че при тях това би било много трудно.

Бих казал, че едва при около 10-15% от болните може да има полза от такива рутинни прегледи.

- Какво трябва да направи онкоболен пациент с повишена температура или други симптоми, често срещани при коронавирусна инфекция? Дадени терапии в лечението могат ли да причинят сходни симптоми?

- Неясното фибрилно състояние при онкоболните може да бъде от много други фактори. Белодробните карциноми например често водят до допълнителни инфекции, но може да е свързано и с друга имуносупресия. Затова помолихме всички пациенти с такава симптоматика да се обаждат или предварително да се свържат с личните си лекари при допълнителни симптоми и ако има нужда, да бъдат насочени за провеждане на PCR тест.

Сама по себе си температурата при един такъв пациент не е първата идея, че той има коронавирус, но естествено е

алармиращ симптом,

с който трябва да се съобразяваме. Всяко вирусно или респираторно възпаление, което не е породено от коронавирус, има същата симптоматика, както и пневмониите, които не са породени от коронавирус, а от бактерии.

Има и тумор-асоциирани пневмонии. При тях самият тумор е слабо място в белия дроб или метастазата и това дава възможност да се развие пневмония. Имуносупресията и всяко възпаление в тялото може да доведе до интоксикационна симптоматика или висока температура, които наподобяват началото на коронавирусна инфекция. Някои усложнения от медикаментозното или хирургичното лечение също могат да причинят висока температура и втрисания.

Портове, чрез които се прилагат лекарства, също може да са източник на инфекции, които да имитират остро начало на инфекция с коронавирус.

- Извън широкоизвестните предпазни мерки какво още препоръчвате на пациентите си, за да могат максимално да се предпазят от COVID-19?

- Онкоболните пациенти и преди епидемията от коронавируса знаят, че техният имунитет не е като на здрав човек, и

те се пазят много

Това може да е една от причините за ниската честота на заразяване с коронавирус сред тях у нас. Те се пазят по принцип, като всички противоепидемични правила, които важат за цялото общество, трябва да се спазват и от тях.

Засега това, което ми прави впечатление, е, че онкоболните пациенти бяха пощадени у нас. Може би се пазят по-добре, може и ранното въвеждане на мерките да е довело до това. В някои дръжави в началото на инфекцията не бяха толкова запознати с нея и имаха големи пробиви в онкологични клиники. Беше компрометирано лечението на много пациенти в четвърти стадий, когато то не трябва да се прекъсва изобщо.

България успя да се организира с малки колебания и да запази адекватно лечението на тези пациенти в цялата страна. На този етап картината е добра.