Архаични регулации забавят дигитализацията в застраховането

Застрахователният бизнес отдавна върви по пътя на пълната дигитализация. Карантинните мерки наложени заради коронавируса значително са ускорили този процес, но свръхконсерватизмът на регулаторните органи и архаични правила в правната рамка, по която работи застраховането, спъват процеса към пълно преминаване на основни услуги и продукти в онлайн режим.

Около тези тези се обединиха участниците в организирания от Investor.бg уебинар "Дигитализация на застрахователните продукти", който се проведе на 28 май. В него участваха главният изпълнителен директор на "Евроинс Иншурънс Груп" Кирил Бошов, колегата му от застрахователна компания "Уника България" Николай Генчев, Калин Радев, изпълнителен директор на "Софтуер Груп" и проф. Георги Димитров, управляващ съдружник на "Димитров, Петров и Ко".

Участниците потвърдиха, че карантинните мерки са принудили клиентите на застрахователите масово да приемат онлайн услугите, към които преди са се отнасяли скептично. А това на свой ред е мотивирало застрахователните компании буквално за дни да приключат и да въведат в действие проекти за дигитализация на услугите си, които преди кризата са разработвани с месеци.

"В Румъния, където имаме свой застраховател и мерките срещу кризата бяха по-строги отколкото в България, в първите дни се появи голям проблем с обслужването на клиенти при ликвидация на щети. Ние имахме един продукт за дигитализиране на този процес, който за 6 месеца разработване бе готов на 75% и за да решим възникналия проблем, заради кризата, го довършихме за 72 часа. След това с него всеки клиент можеше да завежда щета във виртуална среда", разказа Кирил Бошов. Той заяви, че опита от кризата е мотивирал компанията да увеличи пет пъти разходите за дигитализация.

Николай Генчев пък обясни, че заради карантинните мерки хората, които сами правят огледи на щетите на автомобилите си, заснемат ги и ги пращат на "Уника България" са нараснали многократно. "Ако преди това бяха 15-20% от клиентите, след въвеждането на карантинните мерки нараснаха до 80 -100 процента", каза Генчев.

Според Калин Радев дигитализацията на застрахователния бизнес ще продължи да се развива в три основни направления. Първото са продажбите, като там целта е да има все повече продукти при които клиентите да могат във виртуална среда да сключват и да подновяват своята застраховка. Като Радев спомена, че и сега подновяването на определени застраховки може да става дори през смарт часовник.

Второто направление на развитие на дигитализацията в застраховането е автоматизирането на процесите за изчисляване на риска при предлагането и създаването на застрахователни продукти и при управлението на различните бизнес процеси в застрахователните компании.

Третото направление са програми, даващи възможност за установяване и ликвидация на щети.

Според Кирил Бошов, виртуалните услуги ще се развиват най-бързо сектора на гражданите където някой застраховки като туристическите вече са почти напълно автоматизирани. Той обясни, че кризата е накарала клиентите да почустват удобството на онлайн застраховането, а на застрахователите да имат повече доверие на застрахованите, като оставят в ръцете им огледите на щетите. Николай Генчев потвърди тази негова позиция като обърна внимание на факта, че в перспектива все повече клиенти пасивно ще очакват да получават все повече застрахователни услуги. "Това е свързано както с все по-бързо увеличаващия се обем от всевъзможни данни, до които застрахователите имат достъп и могат да обработват, така и с нарастващото ниво на дигитализация във всички сфери на живота. Хората ще очакват да им бъде предложена застраховка за пътуване, за имот, за лечение и за куп други неща", каза Генчев.

По отношение на застраховките свързани с бизнеса тези процеси ще са по-бавни, защото там оценката на риска е много по-сложна и често изисква пряко човешко участие. Тук ще припомним например, че Европейския регулатор забранява онлайн оценки на имоти, които се приемат като обезпечение за вземания.

Всички участници в разговора са съгласни, че процеса на дигитализация в застраховането би бил много по-бърз, ако регулаторите не са толкова консервативни към него. Според Калин Радев едни на пръв поглед правилни регламенти като директивата за личните данни трябва тепърва да намерят правилния баланс между правата на гражданите и интересите на бизнеса и на клиентите, за да не спъват развитието, чиято крайна цел е цената на застрахователните продукти да бъде по-достъпна. Според проф. Георги Димитров в правната уредба на ЕС има много регламенти, които създават трудности на застрахователите да правят онлайн бизнес и това прави този сектор в Европа по-неконкурентоспособен от застраховането в САЩ или в Азия.

Но има и чисто български нормативни архаизми. "Не мога да разбера каква е логиката на законовото изискване застрахователните договори да се сключват на хартия. Това ограничава възможностите за пълна дигитализация на този продукт", заяви Бошов. А Николай Генчев допълни, че би трябвало да отпадне и изискването за застрахователни стикери, за което в Асоциацията на българските застрахователи има съгласие, както и задължителния хартиен формуляр за застраховката "Зелена Карта".

Проф. Георги Димитров е сигурен, че регулациите, спиращи дигитализацията в застраховането, трябва да бъдат либерализирани, защото с успешната дигитализация е свързано оцеляването на този бизнес. Според него от увеличаването на онлайн застрахователните услуги и от автоматизирането на повечето процеси по управление на бизнеса и риска зависи разширяването на клиентската база и на рентабилността на застраховането.

Кирил Бошов посочи необходимостта от създаването на общ пандемичен план за действие при кризи, подобни на коронавирусната. "Тази криза показа, че застрахователният сектор в определена държава, колкото и да е голям, не може сам да обслужи една такава криза. Като пример давам туристическите застраховки и застраховките при прекъсване на дейност. Оттук насетне застраховане и държави ще трябва да мислят какви гаранционни механизми да бъдат създадени, така че подобни кризи да бъдат решавани съвместно. Това именно е пандемичният план, в който трябва да участват застрахователите."