От дребното стопанство до търговските вериги

Пловдивското село Пъдарско е известно най-вече с факта, че около него се намират най-мощните радиопредаватели за къси вълни в страната. А една стара легенда гласи, че името му идва от названието "пъдари" - хората, опазвали някога селскостопанската продукция. Дали това е истина или не, няма значение. Но е факт, че в Пъдарско има традиции и добри условия за земеделие, най-вече в отглеждането на плодове и зеленчуци.

Текстът е част от поредица предприемачески истории, за които е ползвано успешно европейско финансиране

Там, точно в този район, е поставено началото и на земеделската история на семейство Кибритови. Oсновна роля в нея има фондация "Земята - източник на доходи", която от години се бори за интеграция на ромите чрез икономически инициативи. Фондацията закупува земеделска земя на бедни ромски семейства с цел стартиране на дребен бизнес в селското стопанство, а те я изплащат впоследствие и получават собственост върху нея. Преди повече от 15 години сдружението започва да помага на фамилията в Пъдарско, осигурявайки им малък парцел в родното село. След няколко реколти пипер от него, които се оказват успешни, бизнесът е предаден от родителите в ръцете на завършващите по това време гимназия братя Ангел и Янко.

Днес двамата мъже с помощта на фондацията и много труд са успели да създадат стопанство с над 7 декара оранжерии за различни зеленчуци и още 140 декара, върху които се отглежда царевица, извървявайки пътя от дребен производител до доставчик на основни търговски фирми и вериги хипермаркети в страната. Ключов момент в растежа се оказва инвестиция от Програмата за развитие на селските райони чрез мярката за подпомагане на млади фермери. Историята включва работен ден от 6 до 20-21 часа, много усилия от роднини и планове за разширение още в текущата година.

Традиция или случайност

Години наред семейство Кибритови се занимава с традиционното препитание в района около Пловдив - отглеждането на зеленчуци. Преди около 15 години братята Ангел и Янко Кибритови, които са само с една година разлика във възрастта, са в последните класове на гимназията, когато техният баща решава да опита сезонна работа в строителството във Великобритания. "Имахме 4-5 декара с пипер, който вече беше засаден, когато татко реши да замине", спомня си днес по-малкият брат, Ангел. "Тогава той го остави на нас, трябваше да го доизгледаме и продадем", казва още той. В предходни години двете момчета са помагали на своите родители в земеделската работа, но тази реколта е по-различна, защото за пръв път им се налага да поемат цялата отговорност. Така предимно с работа след училище експериментът се оказва успешен. Подходящото време и грижи носят добър добив, а земеделската продукция е продадена изцяло. Добрият резултат и интересът на братята към земеделието водят и до логичната следваща стъпка - те решават да се заемат по-активно с бизнеса на своите родители още след завършването на средното си образование. Първоначално семейството отглежда само пипер на малки парцели, купени с помощта на фондацията, но през годините разширява постепенно стопанството, включително и със земи, взети под аренда. В тази дейност се включват цялото семейство Кибритови. Още след първите години в бизнеса обаче двамата братя решават да направят промени в него, преминавайки от производство на открито към оранжерии с целогодишна дейност. "Смятаме, че така е по-сигурно", разказва за тази стъпка Ангел Кибритов. © Цветелина Белутова

Пътят е дълъг и изисква много личен труд и усилия. А за промяната спомага и европейската Програма за развитие на селските райони. Още през 2009 г. 23-годишният по това време Ангел Кибритов печели финансиране по схемата "Млад фермер", осигуряваща начален капитал 25 хил. евро за стартиране и развитие на бизнес на стопани до 40-годишна възраст.

Проектът по програмата е подготвен с помощта на фондация "Земята - източник на доходи" и е сред първите одобрени за областта.

В период на растеж

Финансирането от европейската програма е ползвано за увеличаване на стопанството, земеделска техника и напояване, което е ключово за оранжерийния сектор. Така в последните 10 години двамата братя правят все по-уверени крачки към разширение и утвърждаване на бизнеса. Заради ниската изкупна цена и нуждата от много работници за прибирането на реколтата Ангел и Янко Кибритови се отказват от отглеждането на пипер. На няколко парцела в района на Пъдарско с обща площ от около седем декара обаче те създават около 15 малки оранжерии, в които се отглеждат корнишони, салати, лук, чесън, репички и други зеленчуци. "През последните години ги увеличихме до 19, но имаше буря, която събори някои от тях", разказва за трудностите в бизнеса Ангел Кибритов, допълвайки, че все ще ги изградят наново с цел евентуално да бъдат увеличени до 20.

Новият бизнес модел освен преминаване към "закрито" производство включва и промяна в търговията. В първоначалните си години в бизнеса братята са продавали почти изцяло продукцията си на големите зеленчукови борси в Южна България - в Плодовитово и Първенец. През годините обаче успяват да създадат свои контакти с търговци и напоследък все по-рядко ходят на тържищата, включително и заради липсата на време. В момента продукцията от оранжериите се реализира основно чрез три компании за търговия на едро, които работят с големите вериги супермаркети в страната. От 2016 г. братята си партнират и с търговската верига "Метро", включително и за отглеждане на зеленчуци от уникални български сортове. Сега около 90% от продукцията се продава чрез тези партньори, разказва Ангел Кибритов.

© Цветелина Белутова В последните години в оранжериите на Кибритови основното производство е на корнишони. Освен че имат най-голям дял от насажденията, продукцията от тях е и около 15 тона от декар. Другите отглеждани култури се променят периодично както заради добрите земеделски практики, така и според търсенето и пазара. Сред тях има салати, лук, чесън, репички и други.

Втората част от бизнеса на Кибритови в последните години е и отглеждането на царевица. Братята обработват около 130 декара взета под аренда земя в района на Пъдарско, като продукцията се продава на търговци и ферми за патици в района на Пловдив, който заедно с Хасково и Стара Загора са основните области, където се отглеждат тези птици и се произвеждат гъши и патешки дроб в страната. © Цветелина Белутова За съхранението на царевицата се използва селскостопанска база в Пъдарско, която е собственост на друг фермер. "Всички се познаваме и си помагаме", разказва Ангел Кибритов. Стопанството на Кибритови получава и европейски директни плащания на площ, включително и по линия на оранжерийното производство. Средствата се инвестират в развитието на дейността.

Дългият работен ден

За седемте декара с оранжерии и засадените площи с царевица се грижат основно двамата братя. "Разпределили сме си работата, но като цяло всеки прави това, което е необходимо за деня", разказва по-големият брат, Янко Кибритов. Този режим обаче означава почти постоянна заетост - сутринта работата е основно в оранжериите и започва около 6 часа. "По обед тръгваме с бусовете да предаваме продукцията, а вечер след 18 часа, когато захладнее, извършваме и поливки", разказва Ангел. В по-честия случай Янко се грижи за насажденията с царевица. Но точно разпределение на дейностите няма, всичко зависи от ежедневните задачи, а и сезона. Освен грижите за растенията двамата братя са изградили основно със собствен труд и самите оранжерии. По техни оценки инвестицията в едно съоръжение от този тип е между 7 и 10 хил. лв.

В общия бизнес с труд често се включват и други роднини - основно съпругите и родителите на братята, но предимно през почивните дни и вечер, тъй като те работят и на други места. "Понякога имаме по един-двама работници", разказва Ангел, допълвайки, че най-често това е в пиковите дни за прибирането на реколтата. Казусът със сезонните работници обаче, както навсякъде в България, е сложен и в този район. Причината е, че огромна част от хората с умения предпочитат да работят в други европейски държави заради по-високото заплащане. Дотолкова, че според Ангел Кибритов голяма част от жителите в района всъщност са в чужбина. "Моите роднини и приятели 80% не са тук. Има такива, които работят в Англия, в Кипър, в Германия, в Холандия, а е толкова малко село", разказва той. По думите му не само баща му, а и брат му също е опитвал работа в други държави, но като цяло предпочитанията на цялото семейство са да останат в България.

Планове за разширение

© Цветелина Белутова Освен възстановяване на унищожените от бурите оранжерии плановете на Кибритови включват и разширение на стопанството още през тази година. Към насажденията с царевица от 170 декара трябва да бъдат добавени още, с което общата площ да надхвърли 200 декара. На този етап братята не планират отглеждането на други култури извън зеленчуците и царевицата. Това, в което са сигурни обаче, е, че искат да останат в България и да се занимават със селско стопанство. "Това е трудният път. Лесният е на терминал 2 на софийското летище и в чужбина, но няма да го изберем", казва Ангел Кибритов.

*****
Знаете ли, че...

Янко Кибритов е сред първите производители в Пловдивска област, който печели проект по схемата "Млад фермер" от Програмата за развитие на селските райони в периода 2007 - 2013 г. Мярката осигурява финансиране до 50 хил. лв. на млади земеделски производители до 40 години да стартират и развият бизнес в селското стопанство. През годините схемата се превърна в една от най-атрактивните в програмата и беше продължена и в настоящия програмен период. Данните от 2019 г. сочат, че в последния прием на такива проекти е имало висок интерес, като кандидатите са били над 1830, а поисканата субсидия представлява 130% от бюджета по схемата. Основната част от подкрепените по схемата инвестиции са в секторите на зеленчукопроизводството и овощарството, както и отглеждането на биологични култури, се вижда от данните на фонд "Земеделие".

В настоящия програмен период Общата селскостопанска политика на ЕС подкрепя младите земеделски производители до 40 години и чрез директните плащания на площ. Те получават добавки към тези субсидии за първите заявени 300 декара за подпомагане, като те са на стойност 50% от годишното плащане на декар в конкретната кампания.