"Най-голямата война с дронове в света" се води на 1500 км от София

Ако самолет полети от София до Триполи, би стигнал за под два часа - по-малко, отколкото до Мадрид или Лондон. По-голям засега обаче е интересът към либийската столица на бунтовниците от Либийската национална армия, които преди почти 14 месеца започнаха въоръжена офанзива срещу нея, но всеки километър напредък се оказа истинско изпитание.

Спряха ги други летателни апарати - безпилотни. Използват ги обаче и собствените им сили. Размяната на удари с дрон между правителството в Триполи и поддържниците на Халифа Хафтар добива такива мащаби, че специалният пратеник на ООН за Либия използва неочаквана само допреди няколко месеца фраза: това е "най-голямата война с дронове в света".

Как конфликт, само допреди година изтикан в периферията на световното внимание, успя да се превърне във война с посредници и непознато количество (и качество) безпилотна техника?

Теренът

Признатото от ООН Правителство на националното съгласие (ПНС) в Триполи и Либийската национална армия (ЛНА) на Халифа Хафтар се подкрепят от различни външни играчи и те предоставят техника и наемници. Тази седмица САЩ обяви, че Русия е изпратила изтребители МиГ-29, пребоядисани, за да не се видят опознавателните им знаци. Хората, сражаващи се в Либия, пък идват от редица държави като Судан, Русия и (все по-често) Сирия.

Наземните сили обаче се забелязват лесно в предимно равната, пустинна територия. Това прави бойната авиация удобна за използване срещу части, които няма къде са се скрият, а от друга страна без въздушно прикритие всякакви наземни операции са трудно осъществими; и ПНС, и ЛНА обаче разполагат с малко самолети, които трудно поддържат.

Външните сили и производителите на дронове, напротив, имат интерес да захранват бойното поле. За държавите като Обединените арабски емирства, подкрепящи Хафтар, това е шанс да постигнат успехи без човешки жертви (с предимно китайски дронове). За Турция, която стана водещ производител на дронове и чиито възможности бяха демонстрирани в последната ѝ сирийска операция, шансът става двоен (повече четете тук).

Дронове срещу дронове

През 2018 и 2019 г. с помощта на тези дронове ЛНА овладя района на Дерна в Източна Либия. Те влязоха в сблъсъци и над небето на Триполи с турските "Байрактар" в началото на офанзивата за либийската столица миналата година, когато започнаха да се отдалечават и жертвите (изглежда, в Либия вече действат и други турски безпилотни апарати като "Анка").

Преди няколко месеца обаче турските дронове спряха да бъдат просто средство за сдържане на китайските на ОАЕ.

Споразумението за военно сътрудничество между ПНС и Анкара позволи на либийска територия да бъдат изпратени множество дронове, които въпреки по-малкия си обхват от Wing Loong II (1500 км, на практика способни да покрият цялата либийска територия) дадоха на силите в Триполи възможност да разгърнат сражения по суша, като знаят къде са позициите на врага. Анкара първоначално обяви, че изпраща предимно обучителна мисия в Либия, с едва десетки военнослужещи. След това зачестиха съобщенията както за сирийци, воювали срещу силите на Башар ал Асад и "пренасочени" към Либия, така и за турска техника в помощ на ПНС.

Така бе овладяна и западната въздушна база "Уатия", основна за ЛНА, преди седмица и половина. Това бе част от стратегията срещу позициите на ЛНА южно и западно от Триполи, които бойци от Русия и Сирия, сражаващи се за Хафтар, напуснаха фронтовата линия в последните дни. Това стана едва няколко месеца след като Хафтар отхвърли предложено му в Москва примирие и едва седмици след като обяви, че е в правото си да управлява цяла Либия, нарушавайки важно споразумение от 2015 г.

Не са само дронове

Резултатът от накланянето на везните в полза на Турция (на която Триполи вече благодари за "спасението") обаче бе, че Русия се намеси по-решително. Москва, която твърдеше, че руската държава не участва в конфликта, според Африканското командване на американската армия е изпратила самолети МиГ-29 и Су-24 в подкрепа на силите на Хафтар. Според някои медийни публикации 10 руски противовъздушни системи "Панцир" са били унищожени от турски дронове в последните дни.

Същевременно в Либия се сражават хиляди чужди наемници - сред тях много сирийци, и от двете страни на конфликта, вероятно изпратени от руската база "Хмеймим" (оттам според AFRICOM са дошли и руските МиГ-ове).

Дали обаче дроновете ще развръзката? Турция, която е сравнително открита за намесата си в Либия, от вторник повтаря позицията на САЩ, с които иначе често е несъгласна - Русия може да укрепи позициите си по либийското крайбрежие вследствие на конфликта и това да е проблем за Европа.

Египет и Обединените арабски емирства, на практика заедно с Гърция, пък предупреждават за опасностите от турско надмощие в Източното Средиземноморие и победа на ислямисти (ПНС) в продължаващата либийска гражданска война, започнала след свалянето на Муаммар Кадафи и превърнала се в сблъсък на посредници.

Големите страни в ЕС също имат позиции - Франция и Италия са в различни лагери, а Германия упорито настоява за примирие, което на организирана от нея конференция участниците в конфликта си обещаха, но не го спазват. Междувременно частна сирийска компания превозва оръжия и наемници от страната, в която е базирана, до контролирани от Хафтар територии. Всичко това напомня, че дроновете (все още) не могат да решават изхода конфликти без хора, които да ги управляват, или без такива, които да им пречат да кръстосват чужди небеса.