Нефтът в Персийския залив завършва, какво ли ги чака петролните шейхове? | Анализи и Коментари

Според прогнози на МВФ, нефтените доходи на арабските страни от Персийския залив ще секнат към 2034 г., но кризата от коронавируса ускори този процес, пише ливанското издание Raseef22.

Западни анализатори отдавна сочат необходимостта държавите от Персийския залив да предприемат строги мерки по рационализация на разходите, особено от Саудитска Арабия, която очаквано ще започне да намалява обема от военни сделки с цел да покрие повишаващия се бюджетен дефицит заради сриването цените на петрола.

За това пише и британският вестник The Guardian. Кореспондентите на изданието във Вашингтон (Стефани Кирхгеснер) и в Лондон (Дан Сабах) отбелязват, че очакваното отлагане на новите сделки за купуване на оръжие ще имат дългосрочни политически последици за кралството.

Саудитска Арабия се сблъсква с безпрецедентна бюджетна криза заради сриването на нефтения пазар и глобалните икономически сътресения заради пандемията от коронавируса. Всичко това стопи саудитските резерви от 750 до 500 млрд долара за последните пет години.

На 11 май финансовият министър Мухамед ал-Джадаан заяви, че на кралството са необходими 220 млрд реала (58,6 млрд долара) за покриване на сегашния дефицит между доходи и разходи. Това е признание, че идва край на богатството, трупано от нефта в Персийския залив.

Саудитска Арабия похарчи около 62 млрд долара за оръжие през 2019 г. и се нареди на 5-о място сред купувачите на оръжия. Това е 8% от БВП на страната, докато за САЩ е 3,4% от БВП, Китай – 1,9% от БВП, Русия – 3,9% от БВП, Индия – 2,4% от БВП.

Според The Guardian, тези десетилетни огромни разходи са насочени към усилване на политическото влияние на Саудитска Арабия.

Според експерти, цената на нефта трябва да е 85 долара за барел, за да може СА да запази бюджетния си баланс. Такава перспектива поне за сега не се очертава. Изходът е намаляване на военните разходи, като на първо място да не се купуват нови въоръжения, а да се продължат договорите за техническо обслужване на наличната бойна техника.

Например кандидатът за президент на САЩ Джо Байдън от Демократическата партия заяви, че ако удържи победа, ще ограничи продажбата на оръжие за Саудитска Арабия. Тогава саудитите ще се направят, че приемат неохотно това решение, но то ще им позволи да избягнат политическите последствия и да запазят поне част от своето влияние върху частния сектор.

Очевидно е, че намаляващите парични постъпления с оглед на бъдещето трябва да се харчат по друг начин. Неотдавна Суверенният фонд на Саудитска Арабия увеличи своите инвестиции с 9,8 млрд долара в акции на 24 американски компании.

От тези инвестиции 713,7 млн доларов са вложени в акции на Boeing, още 522 млн в Citigroup, толкова и във Facebook, 495,8 млн в Disney и 487,6 млн в Bank of America. Освен това Суверенният фонд е придобил акции от Marriott Group за 514 млн долара.

Анализаторите обаче не знаят кога тези инвестиции ще донесат печалба в светлината на затегнатия икономически спад заради пандемията от коронавируса. През февруари германски експерти нарекоха инвестициите в Суверенния фонд „напразно пилеене” на паричните ресурси на кралството.