Орбитални данъци или презареждане на спътници - идеи за по-малко боклуци около Земята

С увеличаването на обема на трафика, особено търговски трафик, в орбита около Земята се налага все повече усъвършенстване на методите за проследяване на всеки един обект там.

По данни на Европейската космическа агенция (ESA) в орбита обикалят около 900 000 излишни обекта, по-големи от 1 см. Дори и най-малките елементи са способни да нанесат огромни щети или дори да унищожат работещ спътник при сблъсък.

Понякога сателитните оператори получават предупреждение, че техният хардуер е застрашен от сблъсък с друг обект. Но тази информация често е или много неточна в подробностите си, или прекалено закъсняла, за да се предприемат действия.

По-малко боклуци

Държавите трябва да започнат да налагат "орбитални данъци" на сателитните оператори, за да се справят с нарастващата концентрация на космически боклуци, претрупващи небето, заявиха учени в понеделник, макар да има съмнения как би се стигнало до въвеждането на подобни такси на практика.

От старите неизползваеми сателити до останките от изстреляни ракети количеството отломки около орбитата на планетата вече е толкова голямо, че космическите агенции често трябва да променят траекторията на спътниците, за да избегнат сблъсъци, пише "Ройтерс". Тъй като светът все повече разчита на орбиталната инфраструктура, за да поддържа комуникационни връзки и да управлява нови поколения автономни превозни средства, учените предупреждават, че опасността, породена от отломки, нараства експоненциално.

Най-добрият начин да се справим с това би било да се начислят годишни такси за използването на определена орбита за всеки сателит, показва икономически анализ на изследователи от Университета на Колорадо в Боулдър.

"Космосът е общ ресурс, но компаниите не отчитат главоболията и разходите, които техните спътници причиняват на други оператори, когато те се подготвят да изстрелят нов сателит", казва в изявление Матю Бърджис, който е съавтор на изследването. "Нуждаем се от политика, която позволява на сателитните оператори да определят директно подобни разходи."

Съгласно действащите разпоредби сателитните оператори не са в състояние да си осигурят изключителни права на собственост върху отделни орбити или да си възстановят разходите, свързани със сблъсъци с боклуци, казват изследователите. Това насърчава компаниите да се надпреварват в космоса, за да изкарат малко пари, преди да стане твърде пренаселено, се казва в изследването, публикувано в научното списание Proceedings of the National Academy of Sciences.

Предложените досега методи се фокусират главно върху технологични решения - като премахване на отломки с мрежи или харпуни - които не адресират корените на проблема, казва Ахил Рао, водещият автор на статията. "От гледна точка на стимулите, ако започнем да събираме отломките, тогава хората просто ще изстрелват все повече и повече спътници, докато не стане толкова задръстено, че няма да е изгодно да се пуска нов сателит", добавя Бърджис.

Според него международно приета годишна такса ще подтикне компаниите да бъдат по-внимателни за риска от създаването на повече боклуци и да изкарват спътници от орбита, когато е необходимо.

Холгер Краг, ръководителят на офиса за космически отломки на Европейската космическа агенция (ESA), каза, че идеята е "интересна" и агенцията проучва подобни подходи и търси начини за изчисляване на въздействието на космическите мисии върху околната среда.

Но планът може да е прекалено сложен за изпълнение, каза Кристофър Нюман, професор по космическо право в университета Нортумбрия във Великобритания пред "Ройтерс". Таксите може да се разглеждат като ограничение на свободата на използване на Космоса, залегнало в Договора за космическо пространство от 1967 г., който бе подписан след много тежки преговори. "Подобна схема може много лесно да потъне в море от детайли и регулации", казва той.

Проследяване и "презареждане"

В началото на седмицата Космическата агенция на Великобритания (UKSA) обяви инициатива за нови идеи как да се проследяват всички парчета отломки, които сега се движат в орбита. UKSA има бюджет от 1 милион паунда за първоначално финансиране на нови интелигентни решения.

"Търсим нови начини за проследяване на космически обекти - по-специално тези в ниска орбита около планетата, защото именно там ще се случват много от новите мисии", каза пред Би Би Си Джейкъб Гиър, ръководител на отдела за проследяване на агенцията.

Аналитиците смятат, че международният пазар за космическо наблюдение и проследяване има потенциал да достигне над 120 милиона евро до 2035 г.

Освен събирането на космически боклук има няколко инициативи за удължаването на живота на стари сателити.

През февруари търговски космически кораб "влекач" бе свързан с работещ комуникационен сателит в подобен проект. Компаниите, участващи в проекта - Northrop Grumman и Intelsat - обявиха операцията, която се проведе на 25 февруари, за началото на нова ера, която ще види роботизирани космически кораби, които дават нов живот на по-стари спътници, останали без гориво или изискващи ремонт.

Тъй като разходите за изстрелване представляват голяма част от общата цена на един сателит, надеждата е, че подобно "презареждане" на остарелите спътници в крайна сметка ще намали разходите за услугите, които сателитите предоставят, като телекомуникации или наблюдение на времето.

В операцията участваха космическият апарат, наречен Mission Extension Vehicle-1 (MEV-1), контролиран от Northrop Grumman и неговото дъщерно дружество SpaceLogistics LLC, и телекомуникационният спътник IS-901 на Intelsat.

Intelsat IS-901 бе останал почти без гориво и беше свален от експлоатация през декември 2019 г., за да се подготви за операцията. Сателитът беше изведен на по-висока орбита и след проверка на функциите му MEV-1 го върна на оригиналната орбита, където спътникът се очаква да работи в следващите пет години. След това MEV-1 ще поеме поддръжката на друг спътник.

НАСА, ДАРПА (Defense Advanced Research Projects Agency), както и няколко други частни компании също имат подобни проекти.