Тестове, декларации и мерене на температура на пътници са безсмислени, обяви агенция на ЕС

Продължаващото затваряне на граници в ЕС и Великобритания, както и изискванията на някои страни пристигащите от чужбина да са се тествали преди пътуването или да им се мери температурата на място е неефективно и практически безсмислено за борбата с разпространението на COVID-19.

Вместо това трябва да се разяснява на рисковите групи - възрастни, хора с хронични заболявания и др. - защо не бива да пътуват и дали здравната система там, където все пак настояват да отидат, има капацитет да им помогне при бум на заразените.

Въведени или обсъждани схеми за филтриране по границите може да откажат някои хора да пътуват и да поемат рискове, но също така има вероятност да създадат измамно усещане за някаква сигурност в защитата от коронавируса на собствената или в страната, в която се отива.

Това се казва в най-новия анализ с препоръки на Европейския център за превенция и контрол на заболяванията (ECDC) по повод свързаните с пътуванията мерки в Европа. Те са разпространени във вторник и съдържат заключения, обновени с натрупаната от изминалите месеци на пандемията данни и информация.

Доклада на ECDC

От базираната в Стокхолм агенция на ЕС казват, че безспорно коронавирусът се разпространява от пътуващите, но също така и че пълното затваряне на границите не спира този процес, а само го е отложило или забавило в началото, и то единствено в определени райони. Да се продължава с тази практика не е препоръчително, защото вторичните ефекти - икономически и обществени - са много по-тежки.

През април Европейската комисия препоръча на страните членки постепенно да отворят границите си за тези страни, които смятат за достатъчно безопасни. Но от ECDC сега напомнят, че няма единни критерии за оценка на тази безопасност, включително защото епидемиологичните данни на отделните държави са несравними - те се позовават на различен подход в тестването и регистрирането на заразените и починалите.

Изключително важно е страните да се съсредоточат върху рисковите и застрашените групи от населението си и да продължат да ограничават или контрират разпространяването на коронавируса, включително със спазване на дистанция между хората, подготовка на болниците, наблюдение и тестване на населението, казват от центъра.

Ето някои от основните заключения в доклада:

За тестовете преди пътуване

Някои страни въведоха или планират изискване за показване на границата на отрицателен резултат от RT-PCR, направен не по-късно от 72 часа преди това, но няма никаква гаранция, че човекът не се е заразил в дните, след като е направил теста, или по време на пътуването (инкубационният период на коронавируса се смята, че е 2 - 14 дни). Няма клинично доказан с ефективността си бърз тест за антитела. Трябва да се имат предвид и качеството на тестването и пробите, за да няма фалшиви данни. Хората с отрицателен фалшив резултат са по-небрежни към ограничителните мерки и е вероятно да приписват на друго състояние симптоми за COVID-19, когато се появят. Тези с позитивен фалшив резултат пък ненужно биха се отказали от пътуване и може да станат обект на проследяване на контактите им и карантина, които не са необходими. Всяка страна, решила да въведе подобно изискване на границите си, трябва да знае и капацитета на другата държава да изпълнява такива тестове. Дори хората да планират даване на тест преди пътуване, не е сигурно, че местните лаборатории навреме ще им дадат резултат, защото обикновено приоритетът там е на клиничните случаи.

За меренето на температура

Предишен опит показва, че този метод за контрол е скъп и с ниска ефективност. Сегашните данни, включително от началото на пандемията в Европа, го потвърждават. Неотдавна Центърът за контрол на заболяванията САЩ (CDC) отчете, че при проследени по този начин 268 хиляди влизащи в страната до 21 април са засечени едва 14 случая, т.е. около 5 на 100 хиляди проверени пътници. Всъщност би трябвало заразените в инкубационен период да са много повече, но те не биха били засечени дори при идеален сценарий с особено чувствителни уреди за вече проявяващи симптоми. Освен това се използват всякакви средства като безконтактни термометри, термоскенери и т.н., без да е ясно дали в различните държави те са настроени и калибрирани по единен стандарт. Има и много други здравни състояния с повишена температура, които не са свързани с COVID-19.

За декларациите за имунитет

Сертификат за изградена имунна защита е безсмислен, тъй като са твърде оскъдни данните за имунитет или защита на базата на антитела. Неясни са качеството, мащабът и продължителността на реакцията на имунната система срещу SARS-CoV-2. Нямаме валидиран серологичен тест, който да потвърждава имунитет срещу този вирус, и ще минат месеци или години преди установяването на връзката на такъв тест с такъв имунитет, още повече с ефект на дългосрочна защита. Затова е невъзможно да се предоставя каквато и да е декларация за защита на базата на серологичен тест. Няма достатъчно научни основания за използването на серологични или други имунни маркери за определяне достъпа за обществени места или за пътуване или наемане на работа.