Без дебат и с 2 г. закъснение депутатите приеха Закона за храните

Парламентът прие на второ четене новия Закон за храните без дебати. Проектът е одобрен на първо четене в края на октомври 2017 г., припомня БТА.

С него се определят общите изисквания към безопасността на храните, към бизнес операторите от хранителния сектор и към обектите за производство, преработка и дистрибуция на храни. Повишава се и размерът на санкциите, налагани за нарушение на закона. По думите на земеделския министър Десислава Танева завишението на санкциите е на пракитка двойно.

Компетентните органи за контрол на национално ниво ще са Българската агенция по безопасност на храните и Регионалните здравни инспекции към Министерството на здравеопазването (за минерални и изворни води).

Предвидено е БАБХ да поддържа публичен национален регистър на бизнес операторите и обектите за производство, преработка и дистрибуция на храни и на хранителни добавки, както и на бизнес операторите и обектите за производство на бутилирани натурални минерални и изворни води.

Регламентирани са основните изисквания към опаковането, етикетирането и рекламата на храните. Обозначението "Продукт от България" ще се поставя върху храни, когато основната съставка, използвана за тяхното производство, е добита на територията на България и всички етапи на производствения процес се осъществяват в страната. Обозначението може да се придружава с географска карта или друг символ, който съдържа информация, че храната е произведена на територията на България.

Информация за храните, включително тази на етикета, трябва да бъде на български език, а допълнително облепване на вече етикетирана храна не трябва да закрива или променя задължителната информация на първоначалното етикетиране, приеха депутатите.

Въвежда се забрана бизнес оператор чрез реклами или други форми на търговски съобщения, в които участват деца, да рекламира генетично модифицирани храни и храни, за които има нормативно въведени ограничения за употреба от деца; както и храни, които съдържат хранителни съставки и вещества с хранителен или физиологичен ефект, които не отговарят на изискванията за здравословно хранене, съгласно нормативната уредба. При нарушение на забраната се предвижда глоба или имуществена санкция от 2 хил. до 3 хил. лева.

За извършване на дейност без вписване в регистрите ще се налага глоба или имуществена санкция от 2 хил. до 4 хил. лв. За бизнес оператор санкцията ще е от 4 хил. до 6 хил. лв. Същата санкция ще се налага и при неспазване на определените хигиенни изисквания, както и при недопускане на контролните органи на територията на обекта, непредставяне на документи и възпрепятстване на служебните им задължения, включително взимането на проби.

За първи път се регламентират изискванията за онлайн търговията с храни. Въвежда се регистрация на превозните средства за транспортиране на храни от животински произход и на храни като брашно, хляб, хлебни и сладкарски изделия. Регистрацията ще се удостоверява със стикер.

На брифинг след приемането на закона Десислава Танева обяви, че на практика досега онлайн търговията с храни не е била регламентирана, а от разговорите й с бранша оценките били, че 30% от продажбите минават по този начин. Тя посочи, че за разлика от ситуацията с чума по домашните животни, когато търговията е била забранена, а е имало множество обяви онлайн за продажби, сега ще може да се установи кой дава офертата.

Предвидено е и създаването на Национален съвет по храните като постоянен консултативен орган, който ще подпомага министъра на земеделието.

Светла Бъчварова от БСП възрази срещу създаването на Национален съвет по храните и критериите за браншовите организации, които ще могат да участват в него. Законът предвижда за участие в съвета да бъдат допускани браншови организации, които представляват не по-малко от 25 процента от оборота в съответния сектор. Бъчварова посочи, че така този национален съвет ще бъде от 90-100 представители и ще дава становища, каквито и в момента могат да се дават.