Коронавирусът може да заличи добрите резултати на застрахователите

За застрахователите 2019-а е най-добрата година след кризата от началото на 2009-а. Това става ясно от презентацията на председателя на Управителния съвет на Асоциацията на българските застрахователи Константин Велев, направена на 27 май, по време на уебинара на Висшето училище по застраховане и финанси. През 2019-а по показателя проникване на услугите - 2.45%, застрахователния сектор за пръв път надхвърля данните за 2009-а - 2.28% и се доближава до най-добрата година в историята си - 2008-а, когато този показател е 2.46 процента.

Има увеличение на премийните приходи по всички основни бизнес линии. Като обща сума те са нараснали с 14.8% до 2.91 млрд. лева, като в общото застраховане този ръст е 15.5% а в животозастраховането - 11.4 процента. При общото застраховане основен двигател на ръста са автомобилите, тъй като 72% от този пазар се пада на застраховките на моторните превозни средства. Има и много сериозно увеличение при застраховките "Помощ при пътуване" - 161% и "Финансови рискове" - 260 процента.

В животозастраховането нарастването е с 11.4% или три пъти над постигнатото през 2018-а, като при здравните застраховки увеличението е с 54.3 процента.

И сега, през 2020-а, целия успех от 2019-а най-вероятно ще бъде заличен, заради икономическата криза, катализирана от мерките срещу пандемията на коронавируса. Константин Велев ясно дефинира няколко важни фактора, които пряко ще доведат до свиване на търсенето на застраховки. Това са намаляване на доходите на населението, което ще намали възможностите и желанието на много хора да сключват жилищни и здравни застраховки, силното ограничаване и дори блокирането за определен период от време на туризма и пътуванията, както и резкия спад на покупките на автомобили - със близо 73% към април 2020-а на годишна база. Тези фактори ще доведат до свиване на премийните приходи и до проблеми със събирането на разсрочените премии.

Отделно от това, кризата може да нанесе сериозен удар върху качеството и доходността на активите, в които застрахователите инвестират своите средства - акции, облигации и имоти, тъй като със сигурност стойността им ще намалее чувствително, а повечето от най-сигурните и ликвидни активи ще останат с отрицателна доходност.

Всички тези фактори могат да доведат до натиск не само върху финансовите резултати на застрахователите, а при по-негативно развитие и до ликвидни предизвикателства. Допълнителен проблем може да възникне, ако след затихване на пандемията надзорните органи решат да затегнат регулаторните изисквания, свързани с оценката на стойноста на активите, капиталовите покрития и техническите резерви.

На този фон пред застрахователния сектор стоят за решаване някои жизнено важни регулаторни и правни предизвикателства, които сякаш бяха забравени с въвеждането на карантината. Едното е свързано си изготвяне на конкретна методика за изчисляване на обезщетенията, които застрахователите плащат за смърт, за травматични и за морални щети на пострадалите от пътно транспортни произшествия и на техните роднини. Второто предизвикателство пак е свързано с приемането на методика за въвеждане на системата "бонус-малус", която да стимулира с по-ниски премии дисциплинираните водачи и да наказва с по-високи рисковите шофьори. И двете методики трябва да бъдат приети от Комисията за финансов надзор, като още от 2019-а тя е получила проекти за тях.

Методиката за определяне на присъдените щети е от особена важност за цялостната стабилност на застрахователния сектор, защото тя ще му позволи да планира разходите си за изплащане на претенциите на пострадалите (пряко и косвено) от пътнотранспортни произшествия и техническите резерви, с които да покрива тези разходи. Както посочи в презентацията си Константин Велев, проблемът с до голяма степен непредсказуемия размер на тези обезщетения се задълбочи след Тълкувателно решение N1 на Върховния касационен съд от 2018-а, който значително разшири кръга на лицата, които могат да претендират и да получат обезщетения при смърт или травма на техен близък при пътно транспортно произшествие. Това разширяване на обхвата наред с големия брой хора, които годишно умират - 628 за 2019-а, или получават увреждания при катастрофи - 8 499 за 2019-а, в комбинацията с установената практика съдилищата да присъждат радикално различни по размер обезщетения за сходни по тежест щети, постави застрахователите пред сериозен проблем правилно да планират разходите и ликвидността си.

Затова приемането на въпросната методика е задължително, в това число и за да бъдат изпълнени изискванията на Кодекса за застраховане. Тя е разработена от Гаранционния фонд като изчисляването на обезщетенията е вкарано в определени ценови граници за всеки вид щета - травма или смърт,. Конкретния размер при спор ще се решава от съда, като при изчислението когато става дума за травма, ще се вземат предвид както разходите за лечение, така и загубата на доход, като в този случай важна роля ще имат експертните решения на служители от Трудово експертните лекарски комисии (ТЕЛК), които оценяват загубата на трудоспособност.

Приемането на втората важна методика "бонус-малус" също е в ръцете на КФН, след като застрахователите принципно одобриха един проект базиран на скала от 20 нива, при която с отнемането на точки за нарушения застрахователната премия на водача може да нарасне до 400% или да бъде намалена до 77% от базовата застрахователна премия по "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Тази методика според застрахователите ще играе важна превантивна роля за дисциплиниране на водачите, за намаляване на пътнотранспортните произшествия и са запазването на здравето и живота на много хора.