Съдът указа на държавата да е по-активна в търсенето на автори на хомофобски заплахи

Комисията за защита от дискриминация (КЗД) е можела да изиска от МВР да установи кои са авторите на фейсбук профилите, от които през април 2019 година са били отправяни хомофобски заплахи и обиди по повод изложбата "Балканска гордост # Balkan Pride" в Пловдив през 2019 г.

Това става известно от определение на Върховния административен съд (ВАС), което отменя решение на комисията и й връща случая, за да продължи работата по него. За това съобщиха от фондация GLAS, които заедно с активиста Радослав Стоянов подават жалба до комисията миналата година.

Тогава те сезират КЗД, след като двама потребители във "Фейсбук" публикуват в отворена група в социалната мрежа призиви за съвети и помощ да бъде осуетено провеждането на изложбата поради това, че показва кадри от гей прайдове и се организира от ЛГБТИ организация. Експозицията включваше над 30 фотографии от прайд шествията на Балканите, артефакти и видеа с лични истории и се проведе в Пловдив.

Комисията в състав Владимира Стоименова, Петър Кичашки и Златина Дукова прекратява производството с мотив, че МВР не можело да установи самоличността на собствениците на фейсбук профилите. "До този извод МВР достигнали само въз основа на това, че хомофобските реплики са отправени чрез фейсбук, чийто собственик е компания извън пределите на България, и нямало как да се набавят трафични данни за собствениците на профилите. По преписката обаче реално не е направена никаква проверка дали лица с такива имена живеят в посочените във фейсбук профилите населени места", пишат от фондация GLAS.

Административният съд - София-град, потвърждава решението на антидискриминационната комисия. В определението на Върховния съд в състав Галина Карагьозова, Юлия Ковачева и Мария Николова е записано, че КЗД не е упражнила правомощията си докрай и безкритично е приела отговора на МВР, че не може да установи самоличността на авторите на заплахите. Комисията е можела да изиска от органите на вътрешното ведомство да предприемат конкретни действия.

Фондация GLAS припомня, че през последните години все по-често органите на МВР установяват точно лица, автори на постове в социалните мрежи, като например организатори на протести или лица, заснели правонарушения от полицаи, които биват призовавани в рамките на административни производства, без да се събират трафични данни от чуждестранни компании.