Петър Карачоров: За мен ще бъде чест един ден да бъда старши треньор на Беласица

Бившият футболист  на Беласица Петър Карачоров е роден на 18 януари 1989 година в Петрич. Първите си стъпки във футбола прави в ДЮШ на Вихрен Сандански на 10 годишна възраст, където в продължение на 6 месеца негов треньор е железният защитник на тима от курортния град Тодор Мечев. Преминава в ДЮШ на Беласица при треньора Георги Ръжданов. Играе в отборите на Струма Марикостиново и Комитите Кулата с треньор Христо Златинов-санданския Кройф. От 13 до 19 годишна възраст  е в школата на Пирин 2001 при треньорите на Ивайло Андонов/един от героите на САЩ-94/, Росен Пашов, Александър Царевски и Христо Войнов. Участник е в националния отбор за юноши до 15, 17 и 19 години. Има участия в някои турнири и контролни срещи, в които има реализирани попадения. На 19 годишна възраст подписва първия си професионален договор с Беласица при президента Костадин Хаджииванов. В същия момент получава повиквателна от селекционера на националния младежки отбор Михаил Мадански, но ръководството на петричкия клуб не го пуска и спира развитието му с мотива, че е крайно необходим на тима за оцеляването му в А група в последните 3 мача. Отборът оцелява в групата, а неговото участие в тези последни срещи е само няколко минути. „Още не доумявам чия бе идеята за всичко това”, сподели Карачоров.

Петър Карачоров в момента е треньор в ДЮШ на Левски София. Отборът , който ръководи-U-15-стана републикански шампион. Това бе поводът да се срещнем с него и му зададем някои въпроси относно неговата футболна кариера и бъдещето на новото му поприще.

- Кога започна да играеш в мъжки отбор  и къде се случи това?
- Дебютирах при мъжете на 17 години в Югозападната „В“ група с отбора на Пирин 2001.
Все още бях на 17, когато моят съотборник и треньор Христо Войнов ми даде капитанската лента. За мен беше голяма емоция и мисля, че се представях доста добре.

- В кои отбори си играл и на какви постове?
- След Пирин 2001, на 19 години подписах първия си професионален договор с отбора на Беласица (Петрич) където останах 1,5 години. По това време тимът се подвизаваше в „А“ група. След това бях половин година в Пирин (Гоце Делчев). Преминах през Перун (Кресна) и за последно играх в Пирин (Благоевград), след което на 23 години преустранових състезателната си кариера. Основната ми позиция беше централен нападател, а в някои от мачовете играех и като атакуващ халф.

- Какво образование завърши, с каква специалност и какъв лиценз притежаваш като треньор?
- Бакалавър съм по Педагокика на обучението по физическо възпитание към Югозападния университет в Благоевград. През 2013 г придобих „C”лиценз, през 2014 г “В“ лиценз, а миналата година станах притежател на лиценз УЕФА “A”, който дава право да водя елитни юношески отбори, както и да бъда старши треньор във Втора лига.

- Вече си треньор по футбол. От кога и кои отбори си водил?
- Мисля,че за въсрастта си има доста сериозен треньорски стаж от 8 пълни години. През 2012 година започнах работа като треньор в частната школа на Пламен Марков – ДАФ. Там водех деца между 6-9 годишна възраст. През 2015 година преминах в „Царско село” където тренирах 9-10 годишни деца. Отборът ми от набор 2007 беше един от най-добрите в цяла България за възрастта си и спечелихме множество турнири и завоювахме Републиканска титла. През 2017 г. започнах работа в школата на моя любим клуб Левски, водейки отбора на родените през 2005 година, тогава 12-годишни. До ден днешен продължавам с този набор.

- Станахте Републикански шампиони на елитната U15. Как стигахте до титлата и какви други успехи имате?
- През първата ми година в Левски станахме втори в класирането, само на 1 точка зад шампиона, което беше много разочароващо за нас. Впечатляващо беше представянето ни на 2 силни международни турнира. На най-престижният от тях – Лукойл Къп станахме трети, оставяйки зад себе си отбори като турския  Бешикташ, португалския Бенфика и руския Рубин (Казан), а пред нас бяха само Цървена Звезда и ПАОК. През втората ми година в тима спечелихме Зоналното първенство, където играхме с една година по-големи деца и достигнахме до полуфинал за Купата на България. Най-големият ни успех безспорно е Републиканската ни титла през тази година, завоювана по безапелационен начин, водейки пред втория с 13 точки. Записахме 17 победи и само един равен мач. Основните ни конкуренти – ЦСКА, Лудогорец и Ботев Пловдив- останаха далече зад нас в крайното класиране.

- Какви са ти плановете за новото първенство?
- Навлизаме в „междинна“ възраст където ще участваме в Зонално първенсто до 16 години и за Купата на България. В плановете на Левски никога не влиза нещо различно от първото място, така че нашата цел е да станем първи и да спечелим Купата.

- Има ли при теб футболисти от санданско-петричикия край?
- Има двама футболисти от този район, а изцяло от благоевградска област имам общо петима, като всичките те са с голям принос за успехите на отбора. От нашия край винаги са излизали качествени футболисти и не случайно моят избор е попаднал върху тях.

- Мечтаеш ли един ден да си в щаба на мъжкия отбор на Левски, а защо не и старши треньор?
- Едва ли има треньор, който не би желал да води толкова голям отбор като Левски. Затова обаче трябва много работа и усъвършенстване. Надявам се доброто ми представяне в школата да продължи и един ден да си заслужа място в треньорския щаб на първия отбор.

- Би ли казал каква е ситуацията в Левски?
- Към момента положението е наистина сложно, но се надявам в най-близко време нещата да се разрешат. Оптимист съм за бъдещето на отбора.

- Интересуваш ли се от развитието на Беласица и редно ли е отборът да бъде в аматьорската група?
- Разбира се, че следя представянето на отбора в Трета лига. Жалко е, че  този именит тим повече от 10 години е далеч от професионалистите. Неприятно е, че в продължение на няколко години, отборът дори не можеше да ползва собствената си база и  игра и тренира по селата в околността.Цялостното представяне през тези 10 години, дори и в Трета лига, е крайно незадоволително. Надявам се да се намери добро финансиране и да се направи добра организация, които ще са основни фактори за завръщане при професионалистите.

- С кои футболисти от Беласица си в контакт?
- От настоящите играчи поддържам контакт единствено с Атанас Карачоров, който е и мой братовчед. Пожелавам успех на него и клуба.

- Познаваш ли Саша Симонович, бивш играч на Левски?
- Познавам се лично със Саша от няколко години. Доскоро той беше треньор на една от детските софийски школи – Витоша 13. Изиграли сме доста мачове един срещу друг и имаме добри приятелски отношения помежду си. Ако му се даде достатъчен шанс, съм сигурен че ще постигне много успехи с Беласица (Петрич).

- Възможно ли е един ден да оглавиш треньорския щаб на мъжкия отбор на ОФК Беласица?
- Ако има интерес от страна на петричкия клуб към мен и отбора има готовност да атакува професионалния футбол-с удоволствие ще приема това предизвикателство. Все пак съм от този район, играл съм с фланелката на Беласица в А група и съм оставал изумен от невероятната подкрепа на тима от страна на „Комити”. Те са уникални и истинска гордост ще бъде за мен да водя отбора на легендарния Цар Самуил.

- На А отбора на България предстоят квалификационни срещи. Очакваш ли съперниците да бъдат преодолени и да се класираме за Европейското първенство?
- Ако трябва да съм честен, не съм голям оптимист за класирането ни на Европейското първенство. Мога да назова ред причини, но ще ги запазя за себе си. Според мен  българският национален отбор има нужда от сериозно подмладяване и внедряването на талантливи футболисти, които до момента не са получавали шанс за изява. За този процес ще е нужно време и търпение, като за сметка на това ще е необходимо да се жертва поне един квалификационен цикъл, в който да няма абсолютно никакви очаквания.

- Кои са твоите идоли във футбола? Имаш ли любими играчи или треньори?
- След като вече 8 години съм от другата страна на терена, е нормално предимно да наблюдавам треньорите. Не мога да кажа, че се възхищавам конкретно на някой, но спред мен тримата най-добри специалисти в световен мащаб са: Диего Симеоне, Юрген Клоп и Пеп Гуардиола. Всеки един от тях изповядва много различен стил, но го прави по перфектен начин. Гуардиола залага на тоталния, доминиращ футбол, Клоп е почитател на атрактивната директна игра, а Чоло е майстор на здравата защита и тактическите надлъгвания.

- Какъв е девизът ти в живота?
- Без битка няма победа! – това е и девизът на всички, които са в Левски.

- Какво ще пожелаеш на любителите на футбола в Петрич?
- Пожелавам им да бъдат здрави и търпеливи. Отборът на Беласица скоро ще се завърне в професионалния футбол и отново ще се наслаждават на качествени и изпълнение с емоции мачове.