Как Би Би Си стана враг на ГДР

Това радиопредаване на Би Би Си е било трън в очите на ГДР. Всеки петък вечер от Лондон излъчвали рубриката "Писма без подател" - анонимна поща от Източна Германия, пълна с изповеди за страх и недоволство, разказва "Дойче веле".

Не може да има демокрация, ако не съществува свобода на печата и на мненията. Толкова по-абсурдно е, че бившата ГДР носи в името си определението "демократична". При това медиите там са се контролирали от държавата, всякаква критика срещу управляващите и условията на живот е била нежелана и опасна. Който е дръзнел да отправя упреци, бързо се е озовавал зад решетките. Въпреки това мнозина са рискували да изразяват недоволство - посредством Би Би Си.

Още на 4 април 1949 г. британската радиостанция започва да излъчва специализирана програма за хората в съветската окупационна зона в Източна Германия, от която впоследствие произлиза ГДР. Предаванията от Лондон дават израз на недоволството от политическата и икономическа ситуация, изпитвано от мнозина още от самото начало. За целта е създадена рубриката "Писма без подател".

40 хил. писма за 25 години

На това предаване е посветена изложбата, открита в берлинския Музей на комуникациите. Там може да се чуе гласът на Остин Харисън, който води съществувалото до 1974-а предаване в продължение на 20 години. "Пишете ни за всичко, което ви тежи, където и да сте", призовават британските журналисти.

И получават огромен отклик - в течение на времето чрез прикрити адреси от Западен Берлин до Лондон достигат 40 хил. неподписани писма, отразяващи желанията и надеждите на гражданите на ГДР. Писмата се четат и излъчват по Би Би Си в петък вечер.

Една от авторките на тези писма без подател критикува съветския правителствен ръководител Никита Хрушчов за опита му да представи Берлинската стена като нещо безобидно, което все пак "създава известни неудобства". Жената, която се определя като "затворничка", споменава тогавашния кмет на Западен Берлин, впоследствие федерален канцлер - Вили Бранд, и пише колко добре би било, ако той би могъл да разкаже на Хрушчов за страданията на своите сънародници.

Друго от писмата е с автор Карл-Хайнц Борхард, който още като ученик пише, че цари страх, и допълва: "Когато говориш с хората, почти не можеш да намериш човек, който наистина да е въодушевен от тази държава". Младежът плаща висока цена за смелостта си - разкрит е от ЩАЗИ и е пратен за две години в затвора, но както казва днес: "Поне имах шанс да изразя собствената си позиция".

Има и похвали за ГДР

Наред с интелигентно написаните писма в Би Би Си се получават и текстове на лош немски, или пък изпълнени с похвали за социалистическия режим. Авторите са най-различни: работници, студенти, деца, младежи, учители, селяни, учени. И са от всички краища на ГДР.

Темите също са разнообразни - пише се за всичко, свързано с живота в ГДР: за порутените градове, за недостигащите инструменти в работилниците, за политическата индоктринация в училищата, за страха от режима. Лайтмотив е основната грижа на хората - че са изоставени от Запада след издигането на Стената през 1961 г., както и след Берлинското въстание през юни 1953 година.

Краят на предаването е свързан с политиката на разведряване между Изтока и Запада, провеждана от федералния канцлер Вили Бранд през 70-те години. Тя води до приемането на двете германски държави в ООН през 1973-а, но на практика "циментира" разделението на Германия, срещу което пишат много от авторите на писмата. Година по-късно предаването "Писма без подател" е прекратено - точно 25 години след създаването му.