Брюксел надмина плановете на Меркел и Макрон с възстановителен фонд за €750 млрд.

Европейската комисия се готви да предложи възстановителен фонд на стойност 750 млрд. евро - над първоначалната идея на лидерите на Франция и Германия.

Това сочи достъпната за "Ройтерс" и "Франкфуртер алгемайне цайтунг" информация за фонда, който поискаха канцлерът Ангела Меркел и президентът Еманюел Макрон миналата седмица.

Според тези данни 500 млрд. евро ще бъдат под формата на грантове (за това настояваха Меркел и Макрон), но ще има още 250 хил. - в заеми за засегнатите от коронавируса европейски държави. При това Италия и Испания, двете най-тежко засегнати от пандемията страни, ще получат значителна част от сумата според високопоставен европейски представител, цитиран от "Ройтерс". От фонда 173 млрд. ще са за Рим (82 млрд. като грантове и 81 като заеми) и 140 млрд. за Мадрид (съответно 77 и 63 млрд. като грантове и заеми).

Агенцията и авторитетният германски вестник прогнозират, че тъкмо тези числа ще предостави в Брюксел председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Предложението е тези пари - както искаха и Меркел и Макрон - да се наберат на капиталовите пазари, т.е. Брюксел да поеме дълг от името на ЕС, който да се изплати до 2028 г. За връщането на този дълг ще се използват бъдещите собствени ресурси, заложени в новата Многогодишна финансова рамка.

Планът същевременно не е окончателен. ФАЦ припомня, че предложението трябва да бъде одобрено от всички национални парламенти. В края на миналата седмица "пестеливата четворка" в ЕС - Нидерландия, Австрия, Финландия и Дания - даде да се разбере, че идеята остава неприемлива.

Комисията се надява възстановителната програма да може да е готова да започне формално в началото на следващата година, но първите средства да потекат към държавите в блока още през септември. Това означава, че макар фондът да е замислен като част от следващата МФР, би трябвало да започнат да се набират и като част от бюджета за тази година. Германия, която поема председателството на Съвета на ЕС в началото на юли, ще има "централна роля" в търсене на компромис по този въпроси, пише още вестникът.

Тежки преговори

Има индикации, че предложението за начина, по който се разпределят средствата, няма да е задоволително за Източна Европа. В интервю за независимия всекидневник "Дженник газета правна", цитирано от "Ройтерс" и БТА, полския вицепремиер Ядвига Емилевич изрази притеснията на Варшава, че правителството може да стане нетен вносител, а не нетен ползвател на фонда.

Полша, която към момента е най-големият нетен бенефициент на фондовете от бюджета на ЕС, се справя с вирусната криза доста по-добре от страни като Италия, Испания и Франция. "Ситуацията е много трудна. Очакваме официалната позиция на Европейската комисия. Подготвяме се за дискусия по този въпрос", казва вицепремиерката.

"Изключването ни от тази форма на подкрепа е неразбираемо за нас... Степента, в която COVID-19 е ударил страната, не трябва да е единственият критерий за отпускане (на средствата - бел. ред.)", допълва тя в интервюто.