Големите технологични компании се подготвят за пир след пандемията

Докато коронавирусът продължава да взима хиляди жертви всеки ден, големите технологични компании се опитват да разширят неимоверно много обхвата и силата си, пише Наоми Клайн в The Intercept.

За няколко момента по време на ежедневния брифинг за коронавируса на губернатора на щата Ню Йорк Андрю Куомо на 6 май мрачната гримаса, която изпълваше екраните ни от седмици, беше накратко заменена с нещо, наподобяващо усмивка.

Причината за доброто му настроение бе видеовръзка с бившия изпълнителен директор на Google Ерик Шмит, който съобщи, че ще оглави група за преосмисляне на реалността на щата Ню Йорк след епидемията с акцент върху постоянното интегриране на технологиите във всеки аспект на живота на неговите жители.

"Първите приоритети са телездравето, дистанционното обучение и широколентова интернет връзка", каза Шмит. Само ден по-рано Куомо обяви подобно партньорство с фондацията на Бил и Мелинда Гейтс за разработване на "по-интелигентна образователна система".

Отне известно време, но започна да се появява нещо, наподобяващо смислена доктрина за справяне с последиците от пандемията. Да го наречем "Екранната нова сделка". Много по-високотехнологично от всичко, което сме виждали по време на предишни бедствия, предлаганото ни бъдеще третира последните седмици на физическа изолация не като болезнена необходимост за спасяване на животи, а като жива лаборатория за постоянно - и много печелившо - безконтактно съществуване.

Ануя Соналкер, изпълнителен директор на Steer Tech (компания, развиваща технология за самостоятелното паркиране на коли), наскоро обобщи предлаганите нови правила. "Има голямо предпочитание за безконтактни технологии без участието на хора", каза тя.

"Хората са биологична опасност, машините не са"

Това е бъдеще, в което домовете ни никога вече няма да са изключително лични пространства, а ще се превърнат в нашите училища, лекарски кабинети, фитнес зали и, ако зависи от държавата, нашите затвори.

Това е бъдеще, в което за привилегированите почти всичко ще се доставя вкъщи - или онлайн, или физически чрез превозно средство без шофьор или с дрон. Това е бъдеще, в което работят много по-малко учители, лекари и шофьори; без пари в брой или кредитни карти (под прикритието на контрол на вируса), с почти никакъв публичен транспорт и далеч по-малко изкуство на живо. Това е бъдеще, за което се твърди, че се управлява от "изкуствен интелект", но всъщност се поддържа от десетки милиони анонимни работници, натъпкани в центрове за данни.

Това ни се продаваше и досега в името на удобството и безкрайната персонализация на услугите. Имаше и притеснения - за сигурността и качеството на телездравето и онлайн класните стаи, за колите без шофьори, за липсата на поверителност на личните данни, за безскрупулните социални платформи, отравящи нашата информационна екология и психичното здраве на нашите деца. За "умните градове", пълни със сензори, заместващи местната власт.

И най-вече - за натрупаната невероятна власт от шепа технологични компании, които са майстори да не поемат отговорност за срива в области, които сега те доминират, независимо дали става дума за медиите, търговията на дребно или транспорта.

Това беше древното минало, известно още като февруари. Днес голяма част от тези добре обосновани опасения са пометени от приливната вълна от паника и тази набързо притоплената антиутопия ни се предлага като единственото спасение по време на пандемията.

И в центъра на всичко това е Ерик Шмит.

Шмит започна кампанията си много преди епидемията от коронавирус. В основата на тази визия е

безпроблемното интегриране на правителството на САЩ със Силициевата долина

- като държавните училища, болниците, лекарските кабинети, полицията и военните ще трябва да възложат много от основните си функции на частни технологични компании.

Шмит е председател на Борда за иновации в отбраната, който съветва Министерството на отбраната на САЩ за засиленото използване на изкуствен интелект, и председател на мощната Комисия за национална сигурност по изкуствен интелект (NSCAI). И двата борда са препълнени с изпълнителни директори от Силициевата долина и топ мениджъри от компании, включително Oracle, Amazon, Microsoft, Facebook и, разбира се, бившите колеги на Шмит в Google.

Като председател Шмит, който все още притежава над 5.3 милиарда долара акции на Alphabet (компанията-майка на Google), както и големи инвестиции в други технологични фирми, по същество управлява вашингтонското лоби на технологичните компании. Основната цел на двата борда е да доведе до експоненциални увеличения на правителствените разходи за научни изследвания на изкуствения интелект и съпътстващата инфраструктура, като инвестиции в 5G, които биха били в полза пряко на компаниите, в които Шмит и други членове на тези съвети имат големи участия.

Първо пред политици, а след това и в серия статии и интервюта, Шмит разви тезата, че китайското правителство е готово да харчи неограничени публични пари за изграждане на инфраструктурата на високотехнологично наблюдение, като същевременно позволява на китайски компании като Alibaba, Baidu и Huawei да печелят от търговското приложение на тези технологии. Това поставя в неминуема заплаха доминиращото положение на САЩ в световната икономика.

Голямата китайска заплаха

The Electronic Privacy Information Center (Epic) наскоро получи достъп до презентация, направена пред NSCAI от Шмит през май 2019 г. В нея се правят поредица от алармистични твърдения за това как относително слабата регулаторна инфраструктура на Китай и правителственият апетит за наблюдение на населението ще поставят страната на първа позиция в редица области като "изкуствен интелект за медицинска диагностика", автономни превозни средства, цифрова инфраструктура, "умни градове", споделяне на возила и безкасова търговия.

Причините за конкурентното предимство на Китай са безброй, вариращи от чистия обем на потребителите, които пазаруват онлайн; "огромен пазар на електронна търговия и цифрови услуги", използвайки цифрови плащания; и сериозен недостиг на лекари, което накара правителството да работи в тясно сътрудничество с технологични компании като Tencent за употребата на "изкуствен интелект" за "прогнозна" медицина.

Повече от всеки друг фактор обаче NSCAI посочва желанието на Китай да приеме публично-частни партньорства за масовото наблюдение на населението и събирането на данни като причина за конкурентното предимство. Китай и Alibaba са основен конкурент на Google за създаването на "умни градове", се посочва в един от слайдовете.

Към края на февруари Шмит осъзна, че огромното увеличение на бюджета, което иска от държавата, не би могло са се случи без много по-широка публична подкрепа. В статия на New York Times, озаглавена "Силициевата долина може да загуби от Китай", Шмид призова за "безпрецедентни партньорства между правителството и индустрията".

"Ако настоящите тенденции продължат, се очаква общите инвестиции на Китай в изследователската дейност да надминат тези на САЩ до 10 години, приблизително по същото време, когато се очаква китайската икономика да стане по-голяма от нашата. През 2030 година ще се състезаваме със страна, която има по-голяма икономика, повече инвестиции в научни изследвания и развитие, по-добри изследвания, по-широко внедряване на нови технологии и по-силна компютърна инфраструктура."

Единственото решение за Шмид бе прилив на публични пари и той поиска удвояването на средствата за изследвания в "изкуствен интелект". Също така призова Конгреса на САЩ да одобри "най-високите нива на финансиране на научноизследователска и развойна дейност в областта на отбраната за повече от 70 години".

Това се случва точно две седмици преди заразата от коронавирус да бъде обявена за пандемия и не се и споменава, че целта на това огромно, високотехнологично разширяване е да се защити здравето на американските граждани. Но, разбира се, това скоро щеше да се промени и няма да остане и следа от китайската заплаха.

Всичко в името на борбата с вируса

В последните два месеца Шмит смени политиката си и сега всички тези мерки се предлагат на обществеността като единствената възможна надежда да се защитим от новия вирус, който ще бъде с нас за години напред.

И технологичните компании, с които Шмит има дълбоки връзки и които населяват влиятелните консултативни съвети, които той председателства, веднага започнаха да се представят като защитници на общественото здраве и шампиони на "ежедневните герои" и обикновените работници. По-малко от две седмици след затварянето на щата Ню Йорк, Шмит написа статия за Wall Street Journal, където зададе новия тон и даде да се разбере, че Силициевата долина има всички намерения да използва кризата за постоянна трансформация.

"Компании като Amazon знаят как да доставят и разпространяват стоки ефективно. Те ще трябва и в бъдеще да предоставят услуги и съвети на държавните служители, които нямат компютърни системи и опит."

И може би най-показателният му коментар:

"Ползата от тези корпорации, които обичаме да мразим, по отношение на способността за комуникация, здравни услуги, информация е огромна. Помислете какъв би бил животът ви в Америка без Amazon?... Хората трябва да бъдат малко благодарни, че тези компании са получили капитала, инвестираха, изградиха инструментите, които използваме сега, и наистина ни помогнаха".

Думите на Шмит са напомняне, че доскоро публичният натиск срещу тези компании се увеличаваше. Кандидатите за президент открито обсъждаха разбиването на големите технологични конгломерати. Amazon беше принудена да изтегли плановете си за щаб в Ню Йорк заради яростна местна опозиция. Проектът на Google Sidewalk Labs беше в многогодишна криза и работниците на Google отказаха да изграждат технологии за наблюдение с военни приложения.

Накратко, демокрацията - неудобната обществена ангажираност в проектирането на критични институции и публични пространства - се оказа единствената най-голяма пречка пред визията, която Шмит проповядва. Сега, в разгара на пандемията и несигурността за бъдещето, тези компании ясно виждат своя момент да пометат цялата тази демократична ангажираност и да имат същата власт като своите китайски конкуренти, които имат лукса да функционират без да бъдат възпрепятствани от трудови или граждански права.

Промените ще са с нас за много дълго време

Технологията със сигурност е ключова част от това как трябва да защитим общественото здраве през следващите месеци и години. Въпросът е: дали тази технология ще бъде подчинена на дисциплините на демокрацията и обществения надзор, или ще бъде внедрена без да се задават критични въпроси, които да оформят живота ни за следващите десетилетия?

Вземете образованието. Шмит е прав, че пренаселените класни стаи представляват риск за здравето поне докато нямаме ваксина. Какво ще кажете, вместо да използваме онлайн класни стаи, да наемем двойно повече учители и да намалим размера на класа наполовина? Какво ще кажете да направим така, че във всяко училище има медицинска сестра? Това би създало много необходими работни места в условията на криза. Ако сградите са прекалено претъпкани, какво ще кажете да има повече образование на открито, използвайки изобилните изследвания, които показват, че времето в природата повишава способността на децата да учат?

Във всеки случай се изправяме пред истински и труден избор между инвестиране в хора и инвестиране в технологии. Защото бруталната истина е, че, както изглежда, много е малко вероятно да направим и двете. Ако технологичните компании спечелят своята свирепа лобистка кампания за дистанционно обучение, телездраве, 5G и превозни средства без шофьори - тяхната "Екранна нова сделка" - просто няма да останат пари за спешни обществени приоритети, да не говорим за "Зелена нова сделка", от която планетата спешно се нуждае. Напротив: цената за всички лъскави джаджи ще бъде масово съкращаване на учители и закриване на болници.

Технологиите ни предоставят мощни инструменти, но не всяко решение е технологично. Проблемът с възлагането на ключови решения на хора като Бил Гейтс и Ерик Шмит е, че за тях няма проблем, който технологиите не могат да решат. За тях, както и за много други в Силиконовата долина, пандемията е златна възможност да получат не само благодарността, но и уважението и силата, които смятат, че са им били несправедливо отречени.