https://cdn4.focus.bg/fakti/photos/big/1d7/zagadkata-covid-19-zashto-virusat-opustoshava-nakoi-raioni-a-poshtadava-drugi-1.jpg
Снимка: БГНЕС/ЕРА

Загадката COVID-19: защо вирусът опустошава някои райони, а пощадява други?

by

Коронавирусът уби толкова много хора в Иран, че страната прибегна до масови погребения, но в съседен Ирак броят на жертвите е по-малък от 170.

Доминиканската република е отчела близо 15 100 случая на заразяване с вируса. А само на ръка разстояние в съседната Хаити има едва около 1000.

В Индонезия се смята, че хиляди са умрели от COVID-19. В близката Малайзия обаче строгата блокада задържа броя на жертвите до 110.

Заразата вече засегна почти всяка страна на Земята с изключение на 10-ина малки островни държави в Тихия океан. По принцип няма обявени случаи и в Северна Корея и Туркменистан, но там данните са съмнителни заради тоталитарните режими. КНДР е между Китай и Южна Корея, две от големите огнища на заразата. В Туркменистан думата коронавирус е забранена и се наказва със затвор.

Коронавирусът обаче изглежда капризен. Метрополиси като Ню Йорк, Париж и Лондон бяха опустошени, докато Банкок, Багдад, Ню Делхи и Лагос засега изглеждат до голяма степен пощадени.

Въпросът защо вирусът завладя някои места, а остави други относително недокоснати, е загадка, която породи множество теории и спекулации. Отговорът може да ни каже кога можем да се върнем безопасно към досегашния си живот, пише в. “Ню Йорк таймс”.

Интервютата с близо 30 експерти по инфекциозни заболявания, здравни служители, епидемиолози и учени по целия свят предполагат четири основни фактора, които биха могли да помогнат да се обясни къде вирусът вирее и къде не - демография, култура, околна среда и скоростта на реакция от правителството.

Силата на младостта

Много страни, избягали от масова епидемия, имат сравнително по-младо население. Младите хора обикновено прекарват заболяването леко или асимптоматично. При тях е и по-малко вероятно да имат определени здравословни проблеми, които да направят коронавируса смъртоносен.

Африка с близо 119 000 регистрирани случая, представляващи малка част от нейните 1,3 милиарда души население, е най-младият континент. Повече от 60% от хората там са под 25 години. В Тайланд и Наджаф, Ирак, местните здравни служители установяват, че в групата на 20-29-годишните има много висок процент на инфектирани, но много малко случаи на проявяване на симптоми.

За сравнение, средната възраст в Италия, една от първите най-засегнати от пандемията страни, е над 45 г. Средната възраст на починалите от COVID-19 там е около 80 години.

Наред с младостта относително доброто здраве може да намали въздействието на вируса върху заразения, докато някои състояния - особено хипертония, диабет и затлъстяване, може да влошат тежестта на боледуването.

Има обаче забележителни изключения от демографската теория. Япония, с най-старото средно население в света, е регистрирала само 830 смъртни случая.

Районът Гуаяс в Еквадор, епицентър на огнище, където вероятно са загинали до 7000 души, е мястото с най-млади жители в страната, като само 11% от тях са над 60 години.

Културно дистанциране

Културните фактори, като социалното дистанциране, което е изконно за определени общества, може да дават на някои страни повече защита, казват епидемиолози.

В Тайланд и Индия, където за статистиката за заразата има сравнително ниски стойности, хората се поздравяват взаимно от разстояние, с длани, съединени като за молитва. В Япония и Южна Корея жителите се покланят и носят маски за лице, ако са болни, много преди пристигането на този коронавирус.

В голяма част от развиващия се свят обичаят да се грижиш за възрастните хора в домашни условия води до по-малко старчески домове, които се оказаха трагични огнища на Запад.

И при теорията за културно дистанциране има значителни изключения. В много части на Близкия изток, като Ирак и страните от Персийския залив, мъжете често се прегръщат или се ръкуват при среща, но там няма масова зараза.

“Националното дистанциране” също може да се окаже полезно. Далечните страни, като някои в Южния Тихи океан и части от Африка на юг от Сахара, не са особено привлекателни за посетители, които носят вируси. Това обяснява защо само малките океански острови са напълно пощадени от заразата.

Здравните експерти в Африка посочват ограниченото пътуване от чужбина като може би основната причина за сравнително ниския процент на инфекция на континента. Доскоро в африканското кралство Лесото нямаше нито един случай, но това се промени на 13 май, когато бе регистриран първият заразен.

Топлина и светлина

Географията на епидемията, която бързо се разпространи през зимата в страни като Италия и САЩ и на практика беше невиждана в по-топлите страни като Чад или Гвиана, подсказва, че вирусът не обича топло. Другите коронавируси като тези, които причиняват обикновената настинка, са по-малко заразни при по-топъл и влажен климат.

Изследователите обаче казват, че идеята, че горещото време само' може да отблъсне вируса, е доста оптимистична. Едни от най-лошите огнища в развиващия се свят са на тропически места като Бразилия. Но други аспекти на топлия климат като това, че хората прекарват повече време навън, биха могли да помогнат. Тези, които живеят на закрито в затворени среди, могат да спомогнат за рециркулацията на вируса, увеличавайки шанса да се заразят с болестта, посочват експерти в Сингапур.

Ултравиолетовите лъчи на пряката слънчева светлина инхибират този коронавирус, показва проучване на Университета на Кънектикът. Така че е по-малко вероятно да са заразни повърхностите на слънчевите места.

Игра на зарове

Повечето експерти са съгласни, че може да няма една-единствена причина някои държави да бъдат ударени, а други - пропуснати. Отговорът вероятно е комбинация от горните фактори, както и още един, споменат от изследователите - чист късмет.

Държавите с една и съща култура и климат може да имат значително различни резултати, стига един заразен човек да присъства на многолюден социален повод, превръщайки го в това, което изследователите наричат събитие за суперразпространение.

Това се случи, когато 1 пътник зарази 634 души на круизния кораб “Диамантената принцеса” край бреговете на Япония; когато заразен гост присъства на голямо погребение в Олбани, щата Джорджия, и когато 61-годишна жена отиде на църква в Тери, Южна Корея, разпространявайки болестта към стотици конгреганти и след това към хиляди други корейци.

Може пък и да е въпрос на Божия воля.

Ранните строги блокади някъде подействаха

Държави, които са се затворили рано, като Виетнам и Гърция, не изпуснаха заразата извън контрол - доказателство за силата на стриктното социално дистанциране и карантината.

В Африка страни с горчив опит с убийци като ХИВ, туберкулоза и ебола имат отработени методи и реагираха бързо. Служителите на летищата от Сиера Леоне до Уганда мереха температури, събираха декларации и носеха маски много преди колегите им в САЩ и Европа да предприемат подобни предпазни мерки.

Сенегал и Руанда затвориха границите си и обявиха полицейски часове, когато все още имаха много малко случаи. Здравните министерства започнаха да проследяват контактните рано.

Сиера Леоне пригоди протоколи за проследяване на заразата, създадени вследствие на епидемията от ебола през 2014 г., в която там загинаха почти 4000 души. Правителството създаде центрове за спешни операции във всеки окръг и нае 14 000 обществени здравни работници.

Уганда, която също пострада от еболата, бързо карантинира идващите от Дубай, след като първият случай на коронавирус дойде оттам.

В Близкия изток масовото затваряне на джамии, светини и църкви се случи сравнително рано и вероятно помогна да се спре разпространението в много страни.

Забележително изключение беше Иран, който не затвори някои от най-големите си светилища цял месец след като регистрира първия си случай в поклонническия град Кум. Епидемията се разпространи бързо оттам, уби хиляди в страната и разпространи вируса зад граница със завръщането на поклонниците у дома.

И обратно на изброените примери, някои страни, които реагираха късно и с хлабави блокади, изглеждат пощадени от пандемията. И в Камбоджа, и в Лаос имаше кратки интервали на разпространение, последвани от нестроги мерки за социално дистанциране, но нито една от тях не е регистрирала нов случай от седмици.

В Ливан, чиито мюсюлмански и християнски граждани често ходят на поклонения съответно в Иран и Италия, местата, залети от вируса, би трябвало да има голям брой инфектирани. Не е така и никой не знае защо.