Как Берлин и Париж може да превърнат България в донор на спасителната си програма

България може да се превърне в нетен донор на плана на Макрон и Меркел за възстановяване от рецесията, сочат изчисления на немския икономически институт ZEW. Ако средствата от фонда, възлизащи на общо до 1,5 трлн. евро, се изплащат от ЕС на всяка страна членка единствено въз основа на спада на БВП през 2020 г., страната ни ще получи 3,6 млрд. евро, а ако се отпускат само въз основа на жертвите от коронавирус - 0,9 млрд. евро.

Ако се придаде 2/3 тежест на спада на БВП и 1/3 тежест на жертвите, страната ще получи 2,7 млрд. евро, което възлиза на 4,45% от брутния вътрешен продукт за 2019 г. Същевременно според модела на ZEW нетният принос на България към фонда ще е в размер на 6,6 млрд. евро, което ще ни превърне в нетни губещи на 3,9 млрд. евро, което възлиза на -6,42% от прогнозирания брутен вътрешен продукт за тази година.

Това ни превръща в най-големия губещ в процентно изражение към брутния вътрешен продукт в целия Европейски съюз. Най-големият печеливш пък е Швеция, която ще получи нетно 12,84% от брутния си вътрешен продукт, ако прогнозата на ZEW се окаже правилна.

Разходите на държавите за новия фонд са направени въз основа на дела брутния национален доход на всяка от тях в рамките на Европейския съюз. Допускането на икономистите от ZEW е, че за финансирането на този фонд всяка страна ще емитира коронаоблигации в евро, като в случая на България средната годишна лихва ще е в размер на 0,105%.

Може да се окаже, че техните допускания са неточни, защото лихвата по емисията на държавни ценни книжа в лева, която финансовото министерство опита да осъществи през април на вътрешния пазар, беше 0,56%, т.е. петкратно по-висока. Нейният размер беше и причината от ведомството да се откажат от емисията на 200 млн. лв. дълг.

Не е изненадващо, че най-големят нетен губещ се очертава да е Германия, която е и най-големият спонсор на фонда. Страната ще осигури за него 379,2 млрд., което ще я остави на -108,7 млрд. евро. Други нетни контрибутори на начинанието ще са Унгария (-8,7 млрд. евро), Малта (-0,7), Финландия (-10,7), Румъния (-9,2), Словакия (-3,7), Полша (-19,4), Австрия (-13,3), Чехия (-7,1), Кипър (-0,7), Дания (-6,8), Словения (-0,9), Литва (-0,8), Португалия (-2,8), Ирландия (-3), Люксембург (-0,5), Франция (-17,2) и Хърватия (-0,3).

На другия полюс са бенефициентите Гърция, Белгия, Латвия, Италия, Испания, Естония, Нидерландия и Швеция.

"Конкретните резултати от тази симулация трябва да се разглеждат предпазливо, тъй като спадът на брутния вътрешен продукт и общият брой на жертвите от пандемията са в голяма степен несигурни", почват от ZEW. "Но резултатите дават представа за размера и посоката на плащанията, които могат да се мобилизират чрез Европейския стабилизационен фонд."

За момента само четири страни са посочили, че няма да подкрепят идеята на Берлин и Париж за създаването на стабилизационния механизъм. Сред тях са и две от потенциалните нетни рецепиенти - Швеция и Нидерландия, а "квартетът" се допълва още от Австрия и Дания.