Нов бюджет на ЕС, фонд срещу кризата: за какво ще спорят в Брюксел днес

Как ще изглежда бюджетът на ЕС за следващите седем години и как съюзът ще се бори с икономическата криза, причинена от коронавируса - това ще бъде темата на разговор в Брюксел днес. Председателят на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен ще представи на евродепутатите предложения и по двете щекотливи теми.

Те са пряко свързани. Преговорите за Многогодишната финансова рамка (МФР) се точат от миналата година и няма изгледи различните страни да сближат позициите си скоро, а тя трябва да влезе в сила на 1 януари 2021 г. Нова ябълка на раздора е и бъдещият фонд за възстановяване от коронавируса - ще бъде ли той част от МФР, или за него ще се търси допълнително финансиране? Ако да - откъде?

Евентуалните отговори на тези въпроси са най-различни, а разногласията - толкова големи, че може би ще доведат до среща на живо на лидерите на ЕС-27 идния месец. От началото на пандемията те общуват по видеовръзка, но обсъжданията на такива тежки теми обикновено изискват преговорите да продължат цяла нощ и то очи в очи.

Първо обаче Фон дер Лайен ще се изправи пред европарламента, за да покаже плана на комисията. Той трябва да бъде одобрен и от Съвета на ЕС, и от евродепутатите, за да може да започне да действа навреме.

Парламентът вече обяви искането си - стабилен пакет от 2 трилиона евро, вграден в многогодишната финансова рамка (МФР), а не в неин ущърб. Евродепутатите освен това заявиха в резолюция през май, че ще използват правото си на вето, ако исканията им не бъдат изпълнени.

Форматът на финансирането

Основният въпрос е дали то да дойде под формата на грантове или на заеми, както и дали да бъде свързано с икономическите политики и структурни реформи в държавите членки. Последното вероятно ще ядоса Италия и Испания. Най-тежко пострадалите от кризата държави едва ли ще искат северните "фискални ястреби" да им диктуват правила, отбелязва агенция "Ройтерс". Грантовете няма да се връщат, но парите ще дойдат от заем, взет от ЕС, а тази перспектива не радва някои от по-консервативните финансово държави.

Парламентът настоява новият европейски "фонд за възстановяване и трансформация" да бъде с размер от 2 трилиона евро, да бъде финансиран чрез "дългосрочни облигации за възстановяване" и да бъде "изплащан чрез заеми и най-вече чрез безвъзмездни средства, преки плащания за инвестиции и собствен капитал". Те призовават комисията да не използва "финансови трикове и съмнителни мултипликатори за обявяването на амбициозни цифри", като подчертаха, че доверието в ЕС е изложено на риск.

Евродепутатите използват възможността да обвържат необходимостта от повече финансиране с необходимостта съюзът да разполага с т.нар. собствени ресурси - приходи от евентуални бъдещи данъци и такси, които да влизат директно в европейския бюджет. Сега основната част от него идва от държавите членки.

Евродепутатите също така одобряват френско-германското предложение за възстановителен фонд на стойност 500 млрд. евро, които да се раздадат под формата на грантове. Инициативата на Ангела Меркел и Еманюел Макрон бе приветствана и от еврокомисията.

„COVID-19 все още представлява значителна здравна криза, като вече се вижда, че бавно, но сигурно, тя се трансформира в тежка рецесия. В следващите дни и седмици трябва да разработим план как да съчетаем солидарността с отговорността. […] Ако не поставим рецесията в управляеми рамки възможно най-скоро, може да се сблъскаме с нещо, което определям като нов финансов ураган.“

Йохан ван Овертвелд,

председател на бюджетната комисия на ЕП

Против нея обаче са четирите "пестеливи" държави - Австрия, Дания, Нидерландия и Швеция. Те предпочитат "извънреден фонд за възстановяване, основан на подход от типа "заем за заем", който да е временен и еднократен, като е изрично уточнено, че срокът му на действие изтича след две години. Нидерландският премиер Марк Рюте заяви днес, че трябва да се заложи на заеми и да не се поема общ дълг. Премиерът на влиятелната германска провинция Северен Рейн-Вестфалия Армин Лашет подкрепи предложението на канцлера Меркел за грантове. "Нидерландия и Германия ще станат само по-силни, ако Португалия, Франция и Гърция получат възможност да се възстановят", коментира той по време на обща пресконфренция с Рюте.

Френският зам.-министър по европейските въпроси Амели дьо Моншален обвини "пестеливите" вчера, че говорят за фонд за възстановяване само за да прикрият истинската си цел - МФР да не е прекалено голяма.

За собствените ресурси

Според евродепутатите увеличаването на преките приходи на ЕС е възможен отговор на въпроса: "Откъде да дойдат парите за възстановяване". Досега бюджетът на съюза се крепи предимно на вноските на държавите членки. Европарламентът предпочита друго.

"Ние предлагаме на държавите членки една добра сделка, с ясното съзнание, че страните от ЕС имат ограничени възможности да увеличат своя пряк принос към бюджета, коментира по време на уебинар за журналисти миналата седмица Луис Гарикано от "Обнови Европа". "Смятаме, че има сравнително предимство в събирането на определени видове приходи, например цифров данък, който ще позволи на държавите членки да не увеличават своя принос към бюджета. Нека увеличим данъците от тези източници на приходи, които сега са неизползвани и по този начин ще помогнем да бъдат изплатени лихвите по дългосрочния дълг, генериран от плана за възстановяване. "

Що е то бюджет на ЕС

С две думи: таванът на разходите на ЕС за идните седем години - като цяло и по отделни пера. Макар често да се замества с думата "бюджет", за разлика от националните такива МФР не може да има дефицит и често реалните разходи не достигат заложените нива. Около 93% от него представляват средства за подпомагане на гражданите, регионите, градовете, селските стопани, университетите и предприятията. Административните разходи представляват по-малко от 7% от общия бюджет на ЕС.

Кой го определя

Предложението за размера и структурата идва от Европейската комисия. Съветът на ЕС обсъжда и взима решение, което трябва да бъде единодушно. Европейският парламент може да го одобри или отхвърли, но на теория не може да внася промени. На практика обаче евродепутатите искат да играят по-сериозна роля в преговорите и от месеци предупреждават, че ще използват правото си на вето, ако мненията им не бъдат взети предвид.

Какво следва

Преговори, по време на които парламентът и съветът ще обсъдят новите предложения. Постигането на споразумение може да отнеме няколко месеца, а рамката трябва да влезе в сила на 1 януари догодина. Заради това парламентът призова комисията да представи план за действие в извънредни ситуации, който да позволи безпрепятствен финансов старт на програмите на ЕС през 2021 г.