Сериозно ли говори финансовият министър за ремонт на данъчната система

Политическият риск", който пое премиерът Бойко Борисов като нареди да се свали ставката на ДДС за два сектора, роди не толкова очакваната вълна от искания да се намали данъкът и за други сектори, колкото спекулации ще има ли и други данъчни промени. В основата на тези спекулации (в най-общия смисъл на думата) е становището на финансовия министър Владислав Горанов, което представи пред бюджетната комисия, която в негово отсъствие прие на първо четене промените в Закона за ДДС.

А в компанията на премиера Бойко Борисов по време на обичайните му автообиколки през почивните дни загатна енигматично, че може би е дошло време за дебат по устройството на цялата данъчна система.

В първия работен ден след това доста неясно послание се родиха и първите коментари, че вероятно се върви към отмяна на плоския данък и връщане към прогресивното облагане, прилагано в страната до 2007 г. Заговори се и за по-голямата справедливост на прогресивното облагане, тъй като при него хората с по-високи доходи плащат по-високи данъци.

За икономистите, до които "Дневник" се допита, такъв дебат няма и става дума за политическа дъвка, която може да се разтяга до безкрайност, а справедливостта на прогресивното облагане на доходите е само теоретична постановка, която няма голяма връзка с реалността.

Думите на финансовия министър за компенсиране на пропуснатите доходи от ДДС, ако парламентът одобри свалянето му на 9% за ресторантите и книгите, се приемат по-скоро за защитна реакция от негова страна след като демонстрира несъгласието си с решението на премиера.

Ето какво коментираха пред "Дневник" трима икономисти.

Георги Ганев, Център за либерални стратегии: Прогресивният данък е като швейцарско сирене

Дали е дошло време? Това говорене ми навява твърде много спомени за едно изключително грешно мислене и за човешкото общество, и за неговото историческо време. Не че историческият материализъм на Маркс е само лошо, но от него в нашите глави са останалите само най-тъпанарски вредните неща - че на нещо му идва времето, защото колелото на историята се въртяло. Няма такова нещо. Докато българското общество не реши, че на някой данък му е дошло времето, не му е дошло времето. Ако някой претендира, че знае какво мисли българското общество, да ми се обади.

Плоският данък е статуквото и винаги, когато някой предлага промяна в статуквото, трябва да е много конкретен каква промяна предлага от всичките безброй възможни. Ако ще се връщаме към облагаемата скала до 2007 г., то тя на практика бе плосък данък от 22.3% с необлагаем минимум. Аз съм го изчислявал и това се получава на практика, макар че беше 20%, 22% и 24% от сумата над нулата. Та, ако се предлага връщане към нея, се получава разлика между стотинки и 5 лева годишно между отделните плащащи групи. И няма смисъл. Понеже ще е връщане към плосък данък, но с доста по-висока ставка. То и финансовият министър каза да направим ставката на плоския данък по-висока, а не да се въвежда прогресивна ставка.

На феновете на прогресивния данък, който се прилагал по целия свят, казвам, че ако ще е така, да бъде като във Франция - 0, 20, 50, 80%. Това е прогресивно облагане. Ако някой иска увеличаване на данъчното бреме, да си го каже.

Финансовият министър се опитва чрез похват, който определям като риторичен, да каже, че въвеждането на диференцирани ставки за конкретни браншове има своята цена и тя далеч не е само бюджетна, но неговата задача е да си гледа бюджета, и тая цена трябва да се плати някак си.

Когато се въвежда прогресивен данък, винаги се въвежда с някаква такава риторика, че бедните ще плащат повече, а бедните по-малко. Аз не съм убеден, че в случая на България каквато е днес - този абсолютен уникум (каквито впрочем са днес и Германия и други страни), но там ако се въведе може богатите да плащат повече, в България - не. Те от 10% ще започнат да плащат 0, защото ще започнат да го избягват данъка. Нещото, което не се казва никога, когато се предлагат прогресивните данъци, е, че те са като швейцарско сирене - пълно с дупки, с всякакви изключения, защото са високи ставките.

Познавам такива хора лично, които докато беше прогресивният данък, не плащаха 1 лев данък изобщо и когато стана 10%, те почнаха да си плащат целия данък. Богаташите при плосък данък плащаха повече отколкото при прогресивен данък.

Петър Ганев, Институт за пазара икономика: Плоският данък не е причина за неравенство

Не мисля, че е дошъл краят на плоския данък, всъщност това е една от реформите, която доказано работи. Едно от малкото неща, които продължават да се сочат пред външни наблюдатели като конкурентно предимство на страната. И нещо, което работи от гледна точка на това, че е на много широка основа дава доста добри приходи, то е предпоставка за изсветляване на доходите, което реално се случи.

Факт е, че към плоския данък е имало атаки през всяка година откакто е въведен. Може да се каже, че някои хора дори се изненадаха, че той издържа цели 10 години. Но атаките не означават, че трябва да го махаме, защото ми се струва, че голяма част от атаките са на идеологическа основа, на непоносимост към подобен тип опростена система на облагане и желание да репликираме чужди модели, които са неадекватни за нашата действителност.

Има един все по-чуващ се аргумент, който обвързва плоския данък със справедливостта, с неравенството, но всъщност много ясно се вижда от всички изследвания, че не той е причината за все по-голямото неравенство, а самото генериране на доходи - тоест големият брой хора, които нямат трудови доходи или имат като цяло ниски доходи, но те нямат отношение към самото облагане. Така че тук проблемът е по-скоро ефективността на трансферите, а не ефектът от самото данъчно облагане.

И другото е постоянният натиск и желание към преобръщане на целия данъчен модел. Много хора не го изказват напълно, но това, което имат предвид е, почти без да се пипат косвените данъци рязко да се вдигнат преките и рязко да се увеличи преразпределението през бюджета. Тези хора често ги е страх да кажат това - те не искат леко да се намали един, а да се вдигне друг, а искат двойно да с е вдигне данъкът върху доходите и автоматично след това данъкът за едноличните търговци и върху печалбата - те вървят заедно, да се вдигнат осигуровките, за да се върже бюджетът на НОИ и всъщност тук облагането да стане като във Франция, например. Това автоматично ще ни направи по-бедни, на секундата.

Реакцията на финансовият министър е по-скоро защитна реакция, защото не е финансов министър от вчера и му знаем позицията, така че неговата философия едва ли се е променила. Досега е защитавал настоящата данъчна система, а това е записано и в програмата за управление на ГЕРБ. Но от друга страна, като всеки финансов министър основната цел е да се събират повече пари. Затова и всяка година има вдигнат един или друг данък - било винетка, било осигурителна вноска или друго и сега като се готви промяна в даден данък автоматично се търси вратичка да се прокара и другата идея - ами дайте тогава да вдигнем и други данъци. Това в някаква степен е и обяснимо. Това казваме от години наред - ако пипнем неаргументирано един данък - тоест се свали за една група, веднага ще се стигне до натиск за разглобяване на цялата данъчна система. И това виждаме в момента.

Любомир Дацов, дългогодишен кадър на Министерството на финансите: Политиците се сдобиха с нова дъвка за разтягане

Политически може би е дошло време да се говори за края на плоския данък, което не означава, че е рационално. В момента няма нищо интересно и един вид трябва нова политическа дъвка, при която да има достатъчно поле за разтягане и за различни политически инициативи. Промяна на цялостния данъчен модел не се случва за 1, а за поне 3-4 години, в които политиците ще се съревновават с бляскави идеи, с които да пленяват обществото и основните играчи заявиха това. На първо място ДПС, където има достатъчно умни, интелигентни и знаещи хора с голям политически опит, които досега поддържаха стария модел и те бяха един от най-ревностните му поддръжници. Случващото се при ГЕРБ е разочароващо, но не изненадващо, а БСП традиционно смятат, че ще бъдат разпознаваеми като социална партия, ако държат на прогресивно данъчно облагане и при печалбата, и при доходите. Струва ми се, че политическите партии имат нужда от тази дъвка и настроението ще бъде в тази посока.

Дали му е дошло времето? Смятам, че ще бъде абсолютна глупост да бъде променен данъчният модел в България, защото сегашната структура стимулира растеж и заетост. При тази структура се стимулира по-голяма заетост, по-просто данъчно облагане, по-ниски разходи за самата администрация, по-лесно и разбираемо законодателство за хората. За отиването в другата посока няма никаква икономическа целесъобразност.

В края на краищата, въпреки че финансовият министър спекулира с очаквания и страхове, е абсолютно прав за това, че той при равни други условия ще трябва да компенсира намалените приходи от ДДС. Според мен не е необходимо да се въвежда пропорционално облагане за целта, а единните ставки си вършат чудесна работа, друг е въпросът колко приемливо ще бъде да се вдигнат данъците върху доходите и печалба до 15%, например.

Позицията на финансовия министър е реакция на случващото се, което за него означава много неприятности, много допълнителна работа, на която резултатът е абсолютно неясен. Във времето се доказа, че беше изключително разумно да има ДДС с единна ставка. Измерена през ефективността нашата данъчна система е една от най-добрите. Аз не бих посъветвал никой да се връща към стария модел на прогресивните ставки, валиден до 2007 г. Опитът показва, че при прогресивните ставки печелят 2 групи - най-богатите и най-бедните, тъй като и едните, и другите почти не плащат данъци. И ако сега сменим рязко облагането, всичко, което се нарича средна класа или гравитира около нея (около 15% от хората) ще поеме тежестта от промяната като ще плати сметката и на най-богатите. Това се е случвало навсякъде по света.