Може ли жаба да се зарази с COVID-19? | Анализи и Коментари

Завършена в началото на май 2020, книгата на Иван Кръстев "Утре ли е вече? Как пандемията променя Европа" излиза на български eзик в четвъртък, 28 май, и на още 18 езика през юни. Книгата е издадена у нас от "Обсидиан".

Публикуваме в аванс откъс от "Утре ли е вече? Как пандемията променя Европа", предоставен специално за OFFNews.bg от издателството:

Знаем кой е най-добрият начин да сварим една жаба: ако я пуснем във вряща вода, тя ще изскочи, но ако я потопим в студена вода, която оставим постепенно да заври, жабата няма да усети опасността, бавно ще се свари и ще умре. За много коментатори либералните демокрации по време на пандемията от COVID-19 са се превърнали в пословичната жаба, а унгарският министър-председател Виктор Орбан е пример за политически лидер, който постепенно увеличава температурата на водата в своята държава.

На 30 март 2020 година Унгария прие закон, който дава на министър-председателя властта да управлява чрез укази за неограничен период от време. Новите му правомощия включват правото да суспендира прилагането на определени закони, и то не само свързани с кризата. А също да налага арест за разпространение на новини, които прецени като неверни или изопачени, с което възражда страховете за свободата на словото в тази държава. Нищо чудно, че изборите и референдумите в Унгария ще бъдат отложени по време на извънредното положение. Мярката бе приета лесно от унгарския парламент със 137 гласа „за“ и 53 „против“.

Както може да се предположи, опозиционните партии атакуваха този ход като ненужен и като опит за разрушаване на и бездруго обезсилената унгарска демокрация. Бившият председател на Европейския съвет и настоящ председател на дясноцентристката Европейска народна партия Доналд Туск сардонично отбеляза в свое интервю пред германското списание „Шпигел“, че „Карл Шмит много би се гордял с Виктор Орбан“. Вярно е, че влиятелният германски юрист, който определя политиката като отношението „приятел-враг“, сигурно би се гордял с унгарския министър-председател, но стратегията на Орбан е в основата си по-скоро озадачаваща, отколкото плашеща.

Странното в случая с Унгария се крие във факта, че на Орбан не му се налагаше да разпуска парламента в карантина, за да упражнява неограничена власт – той вече имаше силно конституционно мнозинство. Нещо повече, Унгария не се отклони от либералната демокрация заради кризата с коронавируса, тя изобщо не беше такава демокрация. Защо Орбан трябваше да узурпира правомощия, с които вече разполагаше? Твърдението, че за него кризата с COVID-19 е била възможност да предизвика държавен преврат, е мързеливо и безполезно обяснение. Струва ми се много по-съществено, че Орбан използва тази криза, за да демонстрира пред Брюксел как може безнаказано да нарушава правилата на Европейския съюз, без да бъде санкциониран.

Политолозите имат право, че авторитарните лидери виреят добре по време на криза и че владеят прекрасно политиката на страха, но е важно да се отбележи, че кризите, които най-много им допадат, са онези, които те сами предизвикват или поне които са способни да управляват. Те не понасят кризи, които заплашват да променят света, какъвто го познават. Карл Шмит е имал основание да твърди, че диктаторите искат властта на Бог, но никой никога не е искал от Всевишния да разрешава проблеми, които не е създал.

Авторитарните управници не обичат кризи, които изискват от тях да въвеждат правила. Не гениалността и силата на лидера, а най-банални неща като редовното миене на ръцете са най-добрият начин да се удържа разпространението на заразата.

Главната особеност на това да разполагаш с абсолютна власт е свободата да решаваш сам коя криза заслужава реакция, а COVID-19 отнема тъкмо тази свобода. Нищо чудно, че четиримата лидери, които най-упорито отричат съществуването на пандемия, са авторитарни: бразилският президент Жаир Болсонаро, беларуският тиранин Александър Лукашенко, автократичният президент на Туркменистан Гурбангули Бердимухамедов и никарагуанският диктатор Даниел Ортега. Тези четиримата, които Оливър Стюнкел, преподавател по международни отношения във фондация „Жетулио Варгас“ в Сао Пауло, нарече „Щраусов алианс“, са най-доброто доказателство, че COVID-19 не е мечтата на диктатора. За тях четиримата пандемията е по-скоро заплаха и ограничение, а не възможност. Характерът ѝ на глобална криза, на която всички правителства по света трябва да реагират, всъщност ограничава властта на авторитарните управници.

Как ще изглежда светът след пандемията? Какви ще са последиците от нея за демокрацията? Какво ще стане с Европейския съюз? Как ще се промени начинът ни на живот? Тези въпроси са в основата на новата книга на Иван Кръстев. В нея той изтъква защо кризата, предизвикана от коронавируса, се различава фундаментално от всяка друга, която е преживявал светът през последните 30 години. Според него тази криза, ще промени света, но най-радикално политическо й въздействие ще почувства в Европа, защото пандемията ни заставя да преосмислим мястото на Европа в света и бъдещето на Европейския проект.

Анализирайки безпрецедентната ситуация, известният политолог съзира в нея седем парадокса, които – също парадоксално! – са едновременно тревожни и обнадеждаващи.