Стефан Цанев: Не е късно 24 май да стане национален празник

„Още когато влизахме в Европейския съюз трябваше да афишираме, че езикът, с който влизаме, азбуката, с която влизаме, не е кирилица, а българска азбука." Тази позиция изрази пред БНР поетът, писател и драматург Стефан Цанев.

"Може да се спори много за глаголицата – кой я е създал, защо я е създал. /.../ Но азбуката, на която ние пишем днес, е създадена в България от българи – от Климент и от Наум. Това трябва да се знае – че е българска азбука, защото вече македонците я обявиха за македонска, руснаците премълчават, че е българска, присвояват, че е тяхна. Масово светът, като ни види азбуката, казва: а, вие пишете с руски букви. На това трябваше да се сложи някакъв край и най-легалното, най-хубавото щеше да бъде, ако 24 май беше обявен за национален празник. Това, което сме извършили – най-великото за нашата цяла история, многовековна, е създаването на тази азбука“, коментира Стефан Цанев.

Това неглижиране ще доведе до катастрофа за националното ни самочувствие, смята поетът, който нарича „изпуснат шанс“ това, че не обвързваме националния си празник с културно достижение, а с политическа дата, както се прави навсякъде другаде.

„Това е болезнен въпрос, поне за мен, който с тези буквички ляга и става. Това е рядко достижение. Няма друг народ на света, който би се похвалил със създаване на една азбука, на която пишат над 300 милиона души по света.“

Цанев е оптимист, че не е късно това да се направи. „Този спор върви още от 1990 година, когато 9 септември трябваше да се премахне като национален празник.“

Довечера е телевизионната премиера на пиесата на Стефан Цанев „Цигуларката на Бога“. Пиесата се играе в Драматичен театър „Любомир Кабакчиев“ – Казанлък под режисурата на Мартин Киселов. В ролята на цигуларката е Доротея Тончева. В предаването "Преди всички" Цанев я определи като една от най-трудните си пиеси – и за гледане, и за писане, „защото тя е твърде теоретична, твърде философска, навлизам в теми, които са твърде чужди за масовата публика“.

Ролята на художника, който не говори и остава безмълвен, е поверена на Петър Петров. „Това е лека шега към художниците. Моите приятели са преди всичко били художници. Обичах да седя в техните ателиета, да гледам те как сътворяват нови светове това са ми най-добрите приятели, но те са ужасно мълчаливи хора. /…/ И това е моят малко ироничен реверанс към моите приятели художници“, сподели Цанев, който признава, че се е страхувал дали пиесата ще достигне до публиката или ще бъде гледана само от тесен кръг хора, занимаващи се с изкуство или сноби.

„Обречените хора, на изкуството, малко по-другояче гледат на живота и на себе си, друга е гледната точка“, твърди Стефан Цанев, който сега работи по поемата си „Небесна гледна точка“.

„Изкуството трябва да разкрива на хората, да влияе върху душите им, да ги прави по-добри, по-любвеобвилни. Няма друга цел изкуството според мен“, допълни Цанев. Апатията според него е „гробището на всички добри намерения и на добрите качества на хората“.

„Човекът на изкуството е винаги пред ужасната пропаст, че трябва да слиза надолу. Това чувство, този страх винаги те държи нащрек. Никой не ти гарантира, че можеш да пишеш по-хубави стихове, отколкото си писал. А когато разбереш, че пишеш вече по-лошо, когато пееш по-лошо, по-добре да слезеш сам и да замълчиш", изтъкна Стефан Цанев.