Мик Джагър: Не съм пленник на миналото

Миналото не е порок – не съжалявам за нищо, не забравям нищо. Но не съм негов пленник, казва Мик Джагър. Ето още от неговите откровения.

Докато лицето ми е върху кориците на списанията, не ме интересува дали ме плюят по страниците в тях. Хората искат да ме видят такъв, какъвто съм бил през 1969-а – защото самите те тогава са били млади. Но понеже нито аз, нито те изглеждаме като през 1969-а, се получават разминавания. Това е чист егоизъм.  Не бива да се потъва в „едно време“. Затова постоянно създавам нови песни.

Майка ми никога не е била щастлива от това, с което се занимавам. Но аз пък не съм рок звезда по рождение. Просто съм човек от шоубизнеса. Избрах рокендрола, защото тогава всички се опияняваха от него. Ако бях роден през 1915 година, щях да бъда барабанист в джаз бенд или актьор от нямото кино.

Започнах с рокендрол, за да изкарвам прехраната си.

Нямам никакъв спомен от 60-те, но няма как да забравя, че обществото в Щатите беше репресивно, ограничено, пълно с расови и други предразсъци. В Америка не знаят нищо за Втората световна война.  

Аз съм лошо възпитан – пия чая си в 3, а не в 5.

Пропадането в бездната на алкохола, наркотиците и безумията е нормално до момента, в който започваш да мислиш как да се върнеш назад.  Но рокендролът е един от наркотиците – трябва да се внимава с него. Не може да си му посветен през цялото време.

В света няма абсолютна истина.

Аз съм консерватор, но с малка буква. Консерватор съм, когато става дума за данъци, но съм либерал, когато говорим за морал и свободата на словото.

Моето поколение се отличава само в едно от сегашното – ние вярвахме в това, което правехме.

Спомените са най-тежкият товар, който човекът може да понесе.

Ако се лишиш от мечтите си, ще трябва да живееш само с разума.