В Сърбия скочиха: Българите си присвояват сръбския език!

В Белград видяха претенции към сръбското езиково пространство

Сръбски вестник публикува материал, в който се твърди, че България проявява претенции и си присвоява част от сръбското езиково пространство.

„Последният ход на Българската академия на науките /БАН/ припомня старата сръбска народна пословица, че вълкът козината си мени, но нрава си – никога. Това не се случва за първи път и българите не са единствените, които имат претенции към сръбския език“.

С тези думи сръбски лингвисти коментирали издаването от БАН на книга, в която се говори за българския корен на говорите в краищата от Дунав до Гевгели и от Копаоник до Тимок, Пчиня и Охрид, което представлявало пряка претенция към сръбското езиково пространство. За това пише сръбското издание „Новости“.

Предупреждението за това било отправено от сръбското дружество от Скопие „Спона“, което се обърнало към комисията по стандартизация на сръбския език в Сръбската академия на науката и изкуството с апел да помогне в защитата на сръбския език и сръбската идентичност в тези райони.

„Българите не са единствени, но те правят това непрекъснато независимо в какви политически отношения с нашата държава са“ , каза за „Новости“ д-р Срето Танасич, председател на комисията.

А д-р Слободан Реметич, който се занимава с изучаване на диалектите, пояснява, че голямата част от сръбската територия, която българите пословично си присвояват, принадлежи към Призренско-Тимошката диалектна област.

Според Реметич българските претенции са неоснователни, тъй като районът на планината Копаоник съхранявал езикови ценности, които са съвсем чужди на българския език. Освен това в мрежата на Сръбския диалектоложки атлас са включени 7 села от Северна Македония, в които се говори сръбски език и хората имат сръбска национална принадлежност, твърди сръбският учен.

„Българите правят това отдавна и след известен застой отново се развихриха – предупреждава Реметич. – Те пословично си присвояват цялата Призренско-Тимошка, тоест сръбската едноакцентна диалектна област, преминавайки понякога и през Морава, като един детайл е особено показателен. През 2001 г. Институтът по български език на БАН с финансовата подкрепа на фондацията „Сорос“ публикува Български диалектоложки атлас, в който не са включени говорите от Призренско-Южноморавския диалект от района на Косово. Враня – да, Призрен – не, а става дума за един и същи говорен тип“, казва сръбският учен.