Месеците онлайн обучение могат да променят радикално училището

Традиционни + дигитални часове = един ученик може да учи едновременно в няколко училища, както във висшето образование има програми за обмен

С пълно основание наричат опита от затварянето на училища по цял свят в резултат от пандемията от коронавирус най-големия експеримент в дистанционното обучение. В историята, откакто има масово училищно образование, не е известно затваряне на училища в подобен мащаб в толкова много страни. Историци казват, че по време на испанския грип след Първата световна война са били затваряни училища, но не толкова системно и не толкова глобално.

Ученето

Една от секциите на голям италиански портал, посветен на дистанционното обучение по време на епидемията, се нарича “Училището не затваря”. Първите материали в него са кратки анимации, които обясняват на децата чрез приказен сюжет разпространението на епидемията. Училището не затваря, защото предлага дистанционно обучение.

Дистанционното обучение по своята интензивност и разнообразието от технологии и форми на общуване всъщност е най-сложната дигитална услуга. Особено ако към пакета се добавят и възможности за изцяло неприсъствено административно обслужване.

Не мога да се сетя за електронна услуга, която да има повече елементи, да се ползва по-често, да ангажира такава част от времето и да предполага участието на толкова хора от едно домакинство.

Освен всичко друго това е и дигитална общност, в която се изработва един от най-важните за икономиката продукти.

В тази общност се учи, общува се в групи и лично, ползват се общи ресурси и се получава обратна връзка под формата на формално и неформално оценяване на всички от всички.

Ето прототип на изцяло дигитална общност, ангажирана с нещо по-сериозно и полезно от разпространението на слухове, фалшиви новини и неверни твърдения.

Обобщените резултати от многобройни проучвания, направени по високи научни стандарти, показват, че дистационното учене може да бъде също толкова ефективно, колкото присъственото. А смесеното учене, което включва и дистанционни и присъствени форми, е най-добрата възможност.

Досегашните проучвания рядко отчитат развитието на по-широки социални и емоционални умения.

Всички досегашни изследвания са с хора, които нямат ограничения в ежедневието си извън времето за обучение. Тази обстановка е различна от епидемичната. Как се отразява продължителното лишаване от живи социални контакти?

Общуването и

създаването на

групи

Хората имат нужда от лично общуване. Технологиите още не са толкова напреднали, че да могат да излъжат сетива и усещане за личен контакт, създадени за милиони години еволюция. Това може би ще се случи до края на столетието, но още не е факт.

Ако всичко около COVID-19 приключи това лято и повече няма подобни случаи, моето предположение е, че всичко ще бъде бързо забравено. Ще остане само разочарованието на някои ученици от липсата на истинска грипна ваканция, през която не се учи.

Шегата настрана, образованието би имало голям икономически принос ако може да участва в намаляването на продължителността на ежегодните грипни епидемии, без това да влияе негативно на ученето.

Лошото е, че за всяко нещо има пръв път, след който нещата вече не са постарому. Има вероятност всичко да не приключи това лято и да имаме проблеми и занапред. Образованието трябва да е готово за това.

Да си представим смесено учене, което е гъвкаво. Дистанционните модули могат да се ползват по различно време в различни части от програмата. Може определени части от програмата да се пренареждат. Повечето училищни учебни програми, наследени от миналото, определят безусловно какво трябва да се научи, за колко време и в какъв ред.

За това безспорно е имало сериозни основания, но не е задължително да бъде така. Технологиите предлагат нови възможности за общуване извън традиционните формати. Може в едни училища да се учи в една последователност, а другаде – в друга. Може един ученик да има присъствено обучение по един и същ предмет с един учител, а дистанционно – с друг.

Може един ученик да учи едновременно в няколко училища, например както във висшето образование има програми за обмен. Може учениците да учат в различни паралелки по различни предмети. Всичко това звучи фантастично, но всъщност не е невъзможно.

Изпитването и

оценяването на

резултатите

България не се отличава от останалите страни в общия подход към проблема за това какво да се прави с масовите национални изпити.

В някои страни тези изпити бяха отменени, в повечето страни бяха отложени или с променен формат. България е сред страните, които решиха да проведат изпитите, които са важни за продължаването на образованието в по-горна степен или за завършването и получаването на диплома. Това са матурите, включително държавните изпити по професията и външното оценяване след 7-и клас.

Мисля, че сме взели правилното решение в тази трудна ситуация, макар че за мен по-важната роля на оценяването е да развива интереса към ученето и чак на второ място - да установява накрая какво се е получило. По принцип не одобрявам използването на оценяването като средство за отсъждане кое дете за какво образование става и за какво не особено когато това се прави рано през живота му.

Изпитите, които се прилагат масово в повечето страни, нашата включително, проверяват какво един ученик може да направи в пълна изолация от света и цялата информация в него. Изпитанията в живота са за това какво човек може да постигне, ползвайки всичката достъпна информация и цялата помощ, която може да мобилизира.

Убеден съм, че в бъдещето изпитите ще проверят второто.

Прочетох, че в някои университети по света са поели риска да организират дори приемни изпити дистанционно, например за медицински специалности. Преценили са, че някой, който не е подготвен да учи при тях, няма да се справи със специално подготвения изпит, дори да ползва каквато иска информация и помощ. Тази ситуация изглежда различна от изпитването на малки деца, но всъщност не е чак толкова.

И още нещо - някои предсказват, че епидемията може да усили неравенствата в образованието – тези, които нямат достатъчно ресурси, да са още по-отчуждени, а тези, които имат, да се справят относително добре. Това би довело до общо понижаване на нивото, съпроводено с увеличаване на неравенството.

След време, когато оценяваме евентуален спад в постиженията на ученици, който може да се дължи на сегашната епидемична криза и на дистанционното обучение, трябва внимателно да помислим каква част от спада може се дължи на свиването на разходите на семействата, притиснати от икономическата криза.