Мили абитуриенти, по-важни са следващите дни

"Дневник" ще публикува през следващите дни "12 писма до дванайсетокласниците" - проект, чрез който 12 послания ще бъдат отправени до абитуриентите от випуск 2020. Автори на тези послания са писатели, актьори, художници, преподаватели, издатели, лекари, журналисти и граждански активисти. Организаторите са инициаторите на "Отворено писмо 24.05.2019", което обедини над 500 интелектуалци и граждани в призив за отстояване на ценностите на либералната демокрация и европейската ориентация на страната ни. Всички автори на писмата до абитуриентите са избрани сред подписалите Отвореното писмо миналата година. Първото писмо, от Георги Господинов, може да прочетете тук. Второто е от художника Кирил Златков.

Мили абитуриенти,

2020 се оказа малко по-различна. Не знам дали това е по-добре или по-зле за вас. От една страна, шансът да се катурнете през отворен прозорец или шибидах на автомобил сега ще е по-малък. От друга страна, вярно е, че няма да празнувате зрелостта си по обичайния начин. Кога отново ще имате достатъчно силен повод да крещите с пълно гърло из улиците, докато се показвате от прозорците на колите? Нека не е днес, изчакайте да станем световни или поне европейски шампиони по футбол, или поне Григор да стане номер едно. Току-виж тези поводи за общностна радост са съвсем близо.

А има и нещо друго важно за празниците, по-важни са следващите дни. За майка ви много по-важен е следващият ден, а не денят с букетите. За културата ни по-важен е 25 май, а не 24. Важно е какво правим трайно и наистина, а не веднъж в годината.

Спазването на ограниченията е важно, показва съпричастност, адекватност и мъдрост, все неща, които още не се очакват от вас, но пък можете да изненадате приятно всички, а и със сигурност няма да боли, само ще ви е по-леко да заспите с чувството, че сте постъпили умно. Сега сте красиви и силни. Всички виждат колко сте красиви, това няма как да се скрие, дори да не сте облечени в официални и скъпи дрехи. Красотата няма нужда да бъде демонстрирана шумно, тя вълнува най-силно, когато е естествена. И за силата нещата стоят горе-долу така. Силен е не този, който демонстрира и налага мускулите си, а този, който може да запази спокойствие, да отстъпи, да замълчи. Силата е нищо без контрола върху нея.

Сега е моментът да погледнете по-широко на клишето, че животът е състезание. Сега имате шанс да промените правилата на играта и да направите състезанието по-справедливо. Как точно става това никой не може да ви каже, но вие сами ще разберете рано или късно, разбира се, много по-добре е да е рано.

Нека и аз ви предам един урок, който аз и съучениците ми получихме на горе-долу на вашата възраст. Тогава и ние искахме да се възпротивим на несправедливата система, даже обмисляхме революционни действия и не ни беше страх да ги споделим с учителя ни по графика. Той ни каза много спокойно, но твърдо: "Най-добре ще помогнеш на обществото, като прилежно и работливо си довършиш графиката." Тогава, разбира се, не бяхме съгласни с него, но с течение на времето започнахме да разбираме колко прав е бил.

Всяка добре свършена работа променя нещата към по-добро. Няма значение дали ще се намирате в магазинчето на родителите ви, в международен научен екип, в спешното отделение или сами в ателието. Битката на страната на доброто е ежедневна дейност. Всеки ден предлага различни действия, с които трябва да се съобразим. Понякога трябва да излезем на площада и да заявим, че сме против потъпкване на правата ни, понякога трябва търпеливо да оплевим градинката пред блока, понякога трябва да прочетем три или четири книги само за да напишем две смислени изречения в нашата собствена книга.

Не си спестявайте усилията, нищо красиво и добро няма да се появи от само себе си, докато се щадим и си почиваме.

Да не си помислите, че ви поучаваме или ви подценяваме. На никой разумен човек това не би му хрумнало. Всяко общество е толкова жизнеспособно, колкото са младите му хора. Ние живеем във вашето време и ви стискаме палци!