Колко дядовци има Никол Пашинян? И раздвоението между флирта с носталгиците по комунизма и арменските ултра националисти

На 8-ми май 2020 година, министър-председателят на Армения - Никол Пашинян качи във фейсбук снимка на дядо си - Николай Пашинян, който според него е загинал на фронта по време на Втората световна война. Премиер-министърът е написал следната епитафия под снимката на арменски език:

"Никол Пашинян, 1913 - 1943 година. Служил в 554-ти полк на 138-ма стрелкова дивизия. Вечна памет на падналите за Родината".

Както пише Sputnik Armenia, бъдещият министър-председател на Армения е бил на една годинка, когато дядо му е заминал на фронта. Според същия източник, различни документи сочат, че той или е загинал през 1943 година, или е изчезнал безследно, без да се знае, къде точно е бил в този момент - в Сталинград или в Крим.

Публикацията на Никол Пашинян във Фейсбук веднага предизвика оживление. Мнозина предположиха, че министър-председателят на Армения е предприел контра-действия срещу постоянните критики, идващи от различни посоки, но несъмнено в най-голяма степен от Русия, за неговото одобрително отношение към личността на Гарегин Нжде (Карекин Нъждех) и издигнатия му паметник в центъра на Ереван.

Изявлението на Пашинян, че се гордее с дядо си - загинал в редовете на Червената армия - наистина сякаш говори за такава "преориентация", но докато дебатите по темата се "завъртят", опозиционният сайт Yerevan Today изнамери документ, който показва, че в архивите (съветски и германски) се съхраняват данни за човек на име Николай Пашинян и само че той... е сътрудничил на нацистите, след като е имал злополучието да попадне в плен на Вермахта.

Естественото очакване беше незабавно да бъде даден отговор на подобна нападка, още повече, че "зловредните" твърдения на опозиционните арменски медии, бяха последвани направо с ентусиазъм от руските средства за масова информация. Отговорът обаче закъсня безкрайно. Последва близо десет дневна пауза, преди прессекретарката на Никол Пашинян - г-жа Мане Геворкян да заяви в коментар пред "Лента.ру", че слуховете за връзката на дядото на Никол Пашинян са възникнали по погрешка - преднамерена или случайна.

Докато десет дни публиката очакваше отговора на министър-председателя, обществото в Армения се раздели на два лагера, които се отдадоха на спорове. Привържениците на Пашинян излязоха с тезата, че дори дядо му да е преминал на страната на германците, то внукът не може да бъде отговорен за това. Както знаем, дори и Йосиф Висарионович Сталин, макар и лицемерно, е казвал, че синовете не могат да отговарят за бащите си. Е, какво остава тогава за внуците...?

Само че опонентите на Пашинян не се впускат в дебати дали внуците отговарят за дядовците си. Те просто заявяват, че премиерът е излъгал безсъвестно, като е разказал за героичната кончина на дядо си. Този аргумент е несравнимо по-отровен, в сравнение с въпроса за евентуалното прегрешение на дядото. За разлика от деянията на праотците си, за които едва ли са особено отговорни, политиците определено отговарят за собствените си лъжи. Особено когато с тях се опитват да постигнат някаква тактическа пропагандна цел.

За усещането, че има нещо, което не е съвсем чисто, допринася и пълната неяснота около фактите. Както вече стана дума, всеки може да "избира" между това, къде е загинал Николай Пашинян - може да е загинал или изчезнал безследно, може да е било при Сталинград или в Крим, може да е било сражавайки се в редовете на Червената армия, или пък на страната на немците. Широк избор на възможности ...

Самият Никол Пашинян се изхитри да замълчи за повече от седмица, заедно с прес секретарите и "пи ар"-ите си и така даде неограничена възможност на опонентите си да се упражняват върху него и върху миналото на родата му. Това негово действие може един ден да влезе в учебниците по връзки с обществеността, но само с отрицателен знак.

Зложелателите на Никол Пашинян образно казано "обърнаха с хастара нагоре" интернет-портала "Мемориал". Става дума за интернет портал, създаден през 2007 година по инициатива на руското министерство на отбраната, който няма нищо общо с едноименното общество от времето на Перестройката, което изобличаваше престъпленията на сталинизма.

В новия интернет портал се съхраняват 17 милиона сканирани документи за загинали и безследно изчезнали, както и 20 милиона "именни записи" за загинали червеноармейци.

Там душманите на арменския министър-председател откриват данни за Пашинян, Николай Вартанович, роден на 23 декември 1913 година в Енукаван (Арменска). В записа в "Мемориал", изрично се посочва, че съдбата му е: "сътрудничил с врага, загинал". Датата на смъртта му е 29 септември 1943, погребан е първоначално в Цвиахель в Украйна. Източникът на информация е ЦАМО - Централният архив на министерството на отбраната, фонд 58, опис 977527, дело 91.

Оказа се също така, че в сайта "Память народа" е публикувано оригиналното свидетелство за погребение Grabmeldung на военнослужещ от арменски произход, който се е сражавал в състава на 814 арменски пехотен батальон, на име Николай Пашинян, роден на 23.12.1913 година, от село Енукаван (Jenukawan) на Иджевански район на Армения, загинал на 29.09.1943 година. На фотокопието се вижда сравнително ясно, че на картончето има резолюция на руски език, с която се разпорежда да се изпрати запитване "за уточняване [на обстоятелствата]" относно Николай Пашинян в райвоенкомата на споменатия Иджевански район.

На 16 август 1954 година Иджеванският райвоенкомат е отговорил на запитването, като очевидци твърдят, че отговорът е подшит в делото веднага след свидетелството за погребение Grabmeldung. От отговора се вижда, че загиналият арменец е идентифициран като Николай Вартанович Пашинян. Райвоенкоматът съобщава, че в село Енакован е живял само един човек с такава фамилия, име и презиме.

След това в отчетната книга на Иджеванския райвоенкомат е било записано следното: "Пашинян Николай Вартанович, умрял на 29.09.1943 г. по време на служба в немската армия". В тази бележка е отбелязан и входящият номер на изпратеното от Москва запитване за личността на Пашинян: № 556 от 02.08.1954.

Допълнителна информация за Николай Вартанович Пашинян се намира в съставения в Иджеванския райвоенкомат през януари 1947 година, списък на безследно изчезналите войници и сержанти от Червената армия. В този документ за Николай Вартанович Пашинян е написано: роден през 1903 година, червеноармеец, член на ВКП(б), живял в село Енакован в Иджеванския район на Аренската ССР, призован (под знамената) през 1941 година, връзката му с роднините се е прекъснала на 18 ноември 1942 година, изчезнал е безследно на 18 ноември 1942 година, отсъства адрес на полевата поща, последно известно място на пребиваване - краснодарската болница, съпруга - Сирануш Пашинян, която живее в село Енакован в Иджеванския район. По-късно е дописано: изчезнал безследно през февруари 1943 година.

Веднъж открили тези данни от първокласен архивен източник, на противниците на Пашинян не им оставаше нищо друго освен да констатират, че те "по принцип съвпадат с кратката биография на дядото на премиера на републиката". От този момент нататък на Пашинян не му остана нищо друго, освен да наблюдава как с предпразничния си постинг, вместо да изпише вежди, е извадил собствените си очи. Докато траеше десет дневния период на съзерцание, в което бяха изпаднали арменският премиер и сътрудниците му, всички критично настроени медии имаха пълната свобода да го атакуват от всякакви ъгли, без да срещнат, каквото и да е противодействие.

Така например News.ru (издание, което няма нищо общо с News.bg), излезе с материал озаглавен: "Какво крие Никол Пашинян" с подзаглавие "Обвиняват дядото на премиера на Армения в сътрудничество със СС, а внукът мълчи". След като изнася общата информация за случая, изданието се впуска в размишления, че докато Пашинян не излезе с официално изявление за възникналата ситуация, "той си остава мишена за опонентите си от всички цветове и нива".

От електронното издание не пропускат да напомнят, че скандалът с дядото на Пашинян влиза в синергия с други конфликти около позицията на властите в Армения. Веднага се напомня, че вече не чак толкова новите арменски лидери са показвали "лошо прикрита симпатия към помагачите на нацистите". И веднага започват да припомнят за създадените от германците през Втората световна война арменски бойни единици, които се сражават на страната на Вермахта, наричани събирателно "Арменски легион".

Всъщност, фактите за сътрудничеството на твърде голям брой бивши червеноармейци, местни жители попаднали под германска окупация и други граждани на СССР с германците през Втората световна война вече отдавна са обект на сериозно научно изследване. Изследванията дават както нови факти, така и неприятни констатации за мотивите на хората, преминали на страната на Германия, и затова темата е винаги взривоопасна в рамките на страните от ОНД.

Съответно, от тук е само една крачка до построяването на логическия триъгълник между историята с дядото на Пашинян, отношеннието към "Арменския легион" и защитата на издигането на паметник на Гарегин Нжде в центъра на Ереван. (Дали триъгълникът е спекулативен или не, това е последната грижа на опонентите на Пашинян).

Ако започнем отзад - напред, фактът на политическото сътрудничество на Нжде с нацистите е вън от всяко съмнение. Съществуването на "Арменския легион" също е исторически факт. Избухването на аферата "дядото на Пашинян" просто затвори триъгълника.

Самият Пашинян направи каквото можа, за да даде допълнителна храна на противниците си. Това той постига най-вече с непоследователността си. Един път ще защити паметника на Нжде с доста остроумния аргумент, че след като Молотов е могъл на подпише пакт с Рибентроп, то и Нжде е можел да участва в арменския национален комитет, организиран от нацистките власти в Берлин. Друг път ще препоръча дядо си, като червеноармеец - герой от войната. Не е нужно човек да има увеличително стъкло, за да забележи противоречивостта в поведението на премиера на Армения.

За всеки е ясно, че Пашинян едва ли симпатизира на националсоциализма, нито пък на сталинския тоталитаризъм. Но като рожба на популисткото направление в съвременната политика, изповядващ формулата "известен съм - значи съществувам", респективно "в устата на хората съм - значи съм от значение", той се чувствува длъжен постояннно да генерира политически послания към обществото (разбирай - към избирателни корпус), които не са от фундаментален характер, а са по-елементарни и, най-вече, разбираеми за публиката.

Само че, когато тези послания си противоречат и са насочени към различни сегменти сред избирателите, политичесикят риск от неочаквани усложнения рязко нараства. Ситуацията наподобява знаменитите редове на Алеко, с които е обезсмъртил своя герой и наш национален архетип - Бай Ганьо в "Бай Ганьо в депутацията". Героят на Алеко направо пита не може ли външната ни политика да се обобщи с формулата:

"...И да се прегърнем братски, хем с русите, хем с немците." Съмнявам се, че Пашинян е чел книгата "Бай Ганьо", но би имал определена полза от нея - хем ще се поразвесели в невеселото си ежедневие, хем ще разбере, че неговите остроумни маньоври са разшифровани и отхвърлени от умните хора много отдавна.

За разлика от математиката, в политиката е трудна работа да събираш неща с противоположен знак. Но ако в математиката величините с противоположен знак се анулират взаимно при събиранто си, в политиката образно казано от събирането на сигнали с противоположен знак, може да получиш и ... нарастнало количество минуси.

В Армения има много голям брой хора, които продължават да смятат участието на СССР във Втората световна война за "Великата отечествена война". На тях трябва да им се угоди с постинг, че дядото на премиера е червеноармеец - герой. Но също така има много голям брой хора, които почитат Нжде заради дейността му през 1918 (без значение, каква оценка бихме й дали ние днес) и изобщо не се трогват от сътрудничеството му с нацистите. Посланията на Пашинян към тях са формулирани под формата на защита на паметника на Нжде. Само че събирането на плюсовете и минусите в тази "политическо-математическа" задача, дава изцяло отрицателен резултат. Особено когато нещата се поставят и в контекста на някакъв битовизъм.

Трагикомедията "Дядото на Пашинян" се разиграва както успоредно на сериала "В защита на Нжде", така и едновременно с водевила "Няма да платим, няма да платим". Последната реплика на известната комедия на Дарио Фо е свързана с отказа на управляващата партия "Моята стъпка" да увеличи ежемесечните парични добавки за ветераните от Втората световна война. Това стана в началото на месец май и сега, заедно с описания триъгълник на репутационните проблеми на Пашинян, се превръща в нещо като бумеранг.

Когато на ветераните от войната им беше отказано повишение на добавките, публиката не се трогна кой знае колко, защото финансовото положение на Армения не е цветущо и всеки (или почти всеки) гражданин на страната страда от това по един или друг начин. Но когато отново беше забъркана гърмящата смес "дядото на Пашинян - Арменският легион - паметникът на Нжде" , въпросът за добавките се яви в съвсем друг контекст. Причината за неплащането започна да се търси не в проблемите на фиска, а в дебрите на идеологията. И пак облаци закриха слънцето на улицата на министър-председателя.

Цитирахме по-горе заглавието на News.ru, защото то е типично за "обективните" руски средства за масова информация. Още повече, че тази публикация беше подета от други сайтове, някои от които, като сайта "Росбалт", я препубликуваха едно към едно, като "високо надежден текст". Но проблемът изобщо не е в едно заглавие, дори когато е препубликувано тук и там - проблемът е в последвалата истинска хорова декламация на руските медии.

В Армения преобладаващата част от населението, избирателите, интелектуалците и политиците гледат на всяко разваляне на отношенията с Русия (дори и да става дума за шумотевица в пресата) с неприкрит ужас. Откакто Русия откъсва от Персия територията на днешен Азербайджан и на Армения, последвано от масирано преселване на арменци от Персия в Заквказието, на последните им се внушава, че единствената гаранция за физическото им оцеляване е Русия. Повтаря им се мантрата, че са заобиколени от врагове и че без "чадъра на сигурността" на Москва те няма да видят добро. Анализът на това твърдение е обект за съвсем друг коментар, но истината е, че тезата за спасителния руски "чадър на сигурността" е доминираща в арменския "политически дискурс". Иначе казано на публиката в Република Армения е здраво набито в главите, че всяко скарване с Русия е опасно не просто за здравето, а за живота на гражданството.

По този начин обвинението, че разваля отношенията с Русия, е токсично за всеки един арменски политик, към когото бъде отправено. Точно в такава политическа яма в момента свободно пада Никол Пашинян, като руските медии охотно работят в тази посока. Можем лесно да проследим надпреварата на заглавията:

"Свободна преса" публикува статия с невинното заглавие "Дядото на Никол Пашинян беше обвинен в сътрудничество с нацистите". След което започва изброяването на наградените с ордени и медали от "Великата Отечествена" арменци (70 000 души), на героите на Съветския съюз (103 души), след което на везните се хвърля и "Арменският легион" и одиозната личност на Драстамат (Дро) Канаян - създателят на диверсионната школа за арменци при Абвера. В най-разширения си вид арменските бойни единици, битуващи под събирателното название "Арменски легион", са били около 30000 души (започват с 8000), така че журналистите с удоволствие ги включват в претеглянето.

След това следва повторение на сюжета с паметника на Нжде и протестите на руското външно министерство срещу него. Повторението в изложението спрямо предишния цитиран руски източник е забележително, но проблемът на Пашинян е, че същите сюжети се повтарят още безброй пъти в рускоезичното медийно пространство. А арменците в Армения владеят руски чудесно и четат ли четат.

Вестник "Московский комсомолец" е по-остроумен. Там заглавието е: "Скелетът в семейния гардероб на Пашинян", с подзаглавие: "Ще замъкне ли на дъното премиер-министъра на Армения сянката на прародителя му?". Там гадаят как ще се отрази сканадалът с "дядото на Пашинян" на рейтинга на премиера. Вестникът преповтаря двете спорещи тези в арменското общество - че внукът не отговаря за дядо си и че внукът не бива да лъже за героизма на дядо си. Вестникът обаче отдава по-голямо значение на твърдението на някои арменски издания, че Пашинян и сътрудниците му са направили опити за "корекции" в архивните данни. Това обвинение е изключително коварно, защото то дава някакво обяснение защо станахме свидетели на десет дневното забавяне на взимането на позиция от страна на премиера и прессекретариата му. Един вид - водят се пазарлъци с Москва за поправка в интернет портала "Мемориал". С една дума - ужас.

Естествено, руските издания услужливо подсещат Пашинян, че сега е моментът да се "покае" и да преразгледа позицията си за Гарегин Нжде като строител на арменската държавност. И на тези покани премиерът на Арения отговори с мълчание.

На свой ред "Газета.ру" обнародва своя принос към разискванията под деликатно сугествивното заглавие "Тайната на Пашинян" и започва да му съчувства, че избраната политика на мълчание не е най-убедителната. След което следва съвсем "неутралното" разсъждение:

"Откровеността по въпроса за биографията на дядо му по-скоро би била записана като плюс (за Пашинян). Също както и потенциалното преразглеждане на позицията на предишния управляващ режим в Ереван по отношение на оценката на ролята на Гарегин Нжде в историята на страната. Но премиерът се въздържа да заеме ясна позиция както по първия, така и по втория въпрос. Мнозина си задават въпроса какво може да стои зад това", пишат в Газета.ру.

Вижда се, че докато опозиционните арменски издания просто искат да настроят срещу Пашинян всички арменци, за които Втората световна война е "Великата отечествена война", то руските издания някак си са се разедлили на две. Едните просто помагат на арменската опозиция и повтарят мантрата за "възраждането на нацизма - от Балтика до Кавказ" (разбирай от Латвия и Естония до Армения).

Другите са се впуснали в даване на божем добри и добронамерени съвети на министър-председателя на Армения. "Газета.ру" сякаш е от втората категория, но за сметка на това "Лента.ру" се нарежда на лично място в първата. Там има няколко публикации по въпроса, но безспорно най-впечатляваща е статията със заглавие "Тайната на дядото: На чия страна е воювал прародителят на Никол Пашинян".

Десет дни след злополучния опит на Никол Пашинян да се похвали с дядо - червеноармеец, почти както става в древногръцките трагедии, се появи "деус екс махина" - някакво чудо слезе от небето (по-скоро се обади от Москва) и даде на привържениците на Пашинян спасителния косъм, за който да се хванат. Отново в базите данни, "тимарени" от руското Министерство на отбраната беше намерен друг Николай Пашинян, също изчезнал безследно през 1943 година.

Това, което не можаха да свършат сътрудниците на Пашинян, го свършиха други "по-пешкин хора" (както би казал Ганьо Балканский) - не от Ереван, а от Москва. Ужким спасителните за репутацията на Пашинян факти се свеждат до откриването на друг Николай Пашинян - този път не Николай Вартанович Пашинян, а вече - Николай Аракелович Пашинян. За разлика от посочения като "колаборационист" Николай Вартанович Пашинян, за Николай Аракелович Пашинян има доста по-малко информация.

Според Александър Дюков, научен сътрудник в Института по руска история на Руската академия на науката (РАН), в споменатия вече списък на безследно изчезналите войници и сержанти от Червената армия, съставен от Иджеванския райвоенкомат, за Николай Аракелович Пашинян има следните данни: роден през 1913 година, сержант, командир на отделение, Член на ВКП(б), живял в село Енакован на Иджеванския район на Арменската ССР, призован [под знамената] през 1941 година, роднините му са загубили връзка с него на 22 януари 1942 година, полева поща 464, от 554 стрелкови полк, изчезнал безследно през януари 1942 година в град Керч, съпруга - Марям Казаровна Пашинян, която живее в село Енакован на Иджеванския район. По късно е дописано: изчезнал безследно през февруари 1943 година.

Ученият от РАН заявява, че изучаването на публикуваните в сайта "Память народа" документи за двамата толкова еднакви Пашиняновци, показва, че е допусната голяма грешка при датирането на "безследното изчезване" на Николай Аркелович Пашинян. Впрочем, тук е мястото да кажем, че и научният сътрудник от РАН допуска в текста си тривиални грешки - през цялото време той нарича сайта "Память народа" - "Подвиг народа" ...

Та, според Александър Дюков сътрудниците на Иджеванския райвоенкомат са се объркали за двамата Пашиняновци - Николай Вартанович и Николай Аракелович, поради пълното съвпадение на имената и на фамилиите им. Всъщност, ако прочетем още един път биографиите им, ще видим, че още куп неща съвпадат - и двамата са родом от едно и също село в Армения, и двамата са сержанти; и двамата са членове на Всесъюзната комунистическа партия - ВКП(б); и с двамата връзката е загубена от близките през 1942 година, макар и през различни месеци. Годините им на раждане също си приличат - 1903 и 1913. Остава загадка обаче как са ги объркали, при положение, че са известни имената на съпругите им, а те и двете са продължавали да живеят в същото село - Енакован.

Александър Дюков обаче убедено твърди, че има грешка в съвпадащите месец и година на безследното изчезване на двамата - февруари 1943 година. Той прави дълъг разбор на начина, по който според него е станала грешката, довела до идентифицирането на праведния червеноармеец Николай Аракелович с колаборациониста Николай Вартанович. Всеки, който иска да вникне в доводите му, може да прочете целия му текст. Ние ще се ограничим да приведем заключението му:

"През 1954 година редникът от 814-ти арменски пехотен батальон Пашинян еднозначно е бил идентифициран от властите като живелият в село Енакован на Иджеванския район - Николай Вартанович Пашинян, пропаднал безследно през февруари 1943 година. Неговият съфамилник и съселянин - Николай Аркелович Пашинян е изчезнал безследно значително по-рано, в началото на 1942 година и затова не е могло да се окаже на служба в сформирания през лятото на 1943 година 814-ти батальон.

По този начин дядото на премиер-министъра Николай Аракелович Пашинян не е сътрудничил с нацистите. Той е загинал в началото на 1942 година, сражавайки се с нацистите в Крим".

Тези обстоятелства се оказват достатъчни за прессекретариата на министър-председателя на Армения, за да оповести след десет дневно мълчание, че Николай Аракелович е бил сбъркан с Николай Вартанович. Апаратът на премиера въздъхва с облекчение...

Има обаче опасност спорът да продължи поне по две причини. Първата е, че никой - нито пресслужбата на Никол Пашинян, нито научният сътрудник от РАН - Александър Дюков, представят публично някакви доказателства, които да показват недвусмислено кой от двамата Николай Пашиняновци - Николай Аракелович или Николай Вартанович е всъщност дядото на Пашинян?

Второто обстоятелство е изключително конфузно. Пишейки доводите си в защита на дядото на Никол Пашинян или по-скоро в защита на самия министър-председател, Александър Дюков коректно дава линк към сканирания документ в сайта "Память народа".

Единственият проблем е, че ... линкът е неактивен. Когато човек се опита да попадне на този адрес (поне до 18:00 часа на 24-ти май 2020 година), вижда екран обагрен целият в ярко червено и ужасният надпис: "Error 404. Страница не найдена или удалена". От тук нататък до обвинението, че някой манипулира информацията в сайта "Память народа" в интерес на Никол Пашинян има не една крачка, а само една педя.

Още по-конфузен е фактът, че по същия начин е изчезнала страницата с оневиняващата дядото на Никол Пашинян информация в сайта "Мемориал". Линкът е предоставен в публикацията на "Лента.ру" за "Тайната на дядото на Пашинян", цитирана по-горе. Но когато се опитаме да влезем на посочения адрес, на екрана отново лъсва "Error 404. Страница не найдена". Е, страницата не е намерена, а екипът на Пашинян отново "удари греда", ако се възползваме от все още модната в медиите футболна терминология. Можем да си представим какво объркване цари там в момента и какво тепърва ще напишат противниците на Никол Пашинян.

За объркването в щаба на премиера на Армения говори и фактът, че в краткия момент на щастие, когато обясняваше за объркването на двамата Пашиняновци, споменатата по-горе г-жа Мане Геворкян се втурва не да опровергае невярното според нея твърдение, а да... се оправдава пред Москва:

"Инициаторите на тази фалшификация преследват целта в перспектива да вбият клин в армено-руското братство и за да постигнат тази цел, те не се гнусят от откровени инсинуации по отношение на ветераните", с апломб подчерта г-жа Мане Геворкян.

Всеки, който е малко от малко запознат с арменско-руските отношения, знае, че в Ереван действително изпитват панически ужас, че могат да възникнат някакви сътресения в отношенията между двете държави. Но със сигурност проточилите се преговори за повишаването на цената на природния газ, доставян от Русия в Армения, оказват много по-негативно въздействие върху отношението на арменците към официална Русия, отколкото въпросът за дядото на Никол Пашинян.

Само че проблемът е, че екипът на Пашинян трябва да овладява криза не толкова сред общественото мнение на Армения, а на Руската федерация. И тук вече стигаме да вечната Йовкова класика, че "много мъка има по света", защото медийните проблеми на Пашинян са резултат най-вече на неговата непоследователност, а не толкова на съобразителността и изобретателността на враговете му.

Няма как да разчиташ изключително на руския "чадър на сигурността" и едновременно с това да тръбиш на ляво и на дясно, колко независима и самостоятелна е политиката на Армения.

Не може да си добавяш точки пред носталгиците по СССР със сюжета "дядо - червеноармеец и герой" и едновременно с това да почиташ паметта на Гарегин Нжде и Дро Канаян. Обратно - не може да търсиш одобрението на националистите, като демонстрираш толерантно отношение към арменците, преминали на страната на Третия Райх и едновременно с това да правиш публикации във фейсбук на връх 8-ми май с просъветски родословни реминисценции.

Може би в крайна сметка Никол Пашинян трябва да реши по коя "писта" ще се движи - по тази на носталгията по СССР и по победата във "Великата отечествена", на спомена за Първата Арменска република от 1918 година или на съчувствието към арменците, преминали на страната на Вермахта по време на Втората световна война. От чисто прагматична гледна точка - може да избере, която си иска. От морално-етична гледна точка - би трябвало да избере тази, която отговаря на възгледите му. Но във всеки случай, пистата е желателно да е една. Иначе се стига до рисковано и опасно от политическа гледна точка лъкатушене.