Латинката хем краси градината, хем добавя пикантна нотка в храната

Родината на красивите латинки може и да е Чили, но на тях определено им допада климатът в България. Пъстрите им цветове се показват основно от градините в някой двор, но могат да виреят и в по-големи саксии или сандъчета на балкон или тераса. Има над 50 различни вида латинки, които обагрят дома ви в оранжево, жълто, червено, розово и др.

Интересно е, че цветовете им са покрити с восъчен налеп. Ако по тях попаднат капчици вода, те ще се задържат отгоре, приличайки на сребърни мъниста.

Латинското название на цветето е Tropaeolum. С тази дума римляните наричали колоните, на които окачали шлемовете на победените вече врагове. Шведският учен Карл Линей дал на латинката това име през XVIII в., защото цветовете му напомняли на шлемове, а листата - на бойни щитове.

Въпреки това растението е познато много преди това. Инките го смятали за лечебно. По-късно монасите в Европа започнали да го добавят към менюто си, но пазели рецептите си в тайна.

Наричали го кардиналска салата и го смятали за източник на здраве. Това не е абсолютно безпочвено от тяхна страна, защото латинката е богата на калий, йод, фосфор, витамини В1 и В2. Освен че придава на ястията апетитен аромат, тя съдържа и фитонциди, които имат способността да убиват микроби.

Всички части на латинката имат приятен пикантен вкус. Листата обикновено се събират до началото на есента, когато са още млади. Тях може да изсушите и ползвате като подправка. Зелените плодчета на латинката най-често се използват за туршии. Ако искате, може и да ги мариновате с копър. Така ще наподобят вкуса на каперси. Все пак не е препоръчително да прекалявате с консумацията им.

Във Франция и до днес добавят в салатите си цвят от латинка. Само че там я наричат по друг начин – капуцин. Името е свързано с формата на цветето, която им напомня на качулката на монасите капуцини.

Може да изпробвате няколко рецепти с цвят от латинка, ако я засадите в градината си. Най-подходящият момент е именно сега през май. Тя е светлолюбиво растение, затова изберете за нея открити и слънчеви места. В краен случай може и да е в полусянка, но няма да се насладите на големи и пищни цветове.

Що се отнася до поливането, то е много важно, когато засадите латинката. Обикновено тя издържа на суха почва и не обича излишък от влага. Когато започне да цъфти, е препоръчително да започнете да я поливате само щом забележите, че пръстта е засъхнала.

Имайте предвид, че латинката, като повечето цветя, е много крехка. Затова не я засаждайте на ветровити места. Не на последно място, отстранявайте прецъфтелите цветове, за да се радвате повече време на пъстротата .

Вече трябва да сте се убедили, че цветето не е особено капризно. Още един от плюсовете му е, че е устойчиво на заболявания. Вредителите обаче често го нападат. Сред тях са листните въшки и гъсениците, затова проверявайте за тях на всеки 4-5 дни.

Английските градинари сеят латинката в зеленчуковите си градини заедно със зелето. Те са от едно и също семейство, но цветето има по-силен аромат, с който привлича вредителите към себе си и предпазва другата култура.