Докато САЩ се безпокоят от Китай, Европа остава фокусирана върху Русия
by Робърт Бърнс от Асошиейтед пресКитай и неговата все по-модерна и развита армия са на първо място в списъка на американския министър на отбраната Марк Еспър на международните проблеми за сигурността, но Европа е по-обезпокоена от нещо, което се намира по-близо до нея - от Русия.
Правителството на Тръмп се опитва от 2018 г. да преориентира отбранителната си стратегия към Китай, като отделя по-малко внимание, когато това е възможно, на Русия и войните срещу бунтовниците в Близкия изток. Русия продължава да безпокои САЩ, но Еспър и други представители на администрацията искат американските съюзници да гледат на Китай, както гледа на тях Вашингтон - като на много по-способен противник.
Китай не бе в дневния ред на срещите на Еспър със съюзниците в централата на НАТО вчера и онзи ден, но той се постара да изрази публично американските безпокойства.
"Всеки път, когато съм тук, повдигам въпроса за съперничеството между "велики силите" с Китай и Русия, но особено с Пекин", каза той пред журналисти.
Фактът, че за НАТО Русия е по-важна от Китай, е израз на 71-годишната история на пакта. През това време алиансът основно бе фокусиран върху Русия и бившия Съветски съюз. Освен това страните от НАТО, особено тези на източния фланг на алианса, близо до Русия, са станали по-бдителни към Москва след анексията на Крим и намесата й в Източна Украйна.
Неотдавна руският президент Владимир Путин се похвали, че страната му изпреварващото разработва футуристични оръжия, постави под въпрос ефективността на американската отбрана и повиши възможността от нова надпревара във въоръженията.
Европейските съюзници са обезпокоени и от подхода към Русия на президента Доналд Тръмп. Неговите топли думи за Путин, отказът му да приеме заключенията на разузнаването за руска намеса в американските избори и желанието му да изтегли американските войски от страни като Сирия, където Москва може да запълни вакуума, много тревожи НАТО. Решението на Тръмп да забави военната помощ за Украйна миналата година бе в основата на процедурата за импийчмънт, завършила с оправдаване на президента.
В същото време правителството на Тръмп смята, че Европа се бави с отговора на заплахите, произтичащи от Китай. То се безпокои, че благодарение на икономическата си сила Пекин придобива по-голямо международно влияние, не само във военен план, но и в световната търговия, Космоса и технологичните постижения. Русия, напротив, е възприемана от американската администрация като второстепенна сила, въпреки че притежава внушителна ядрена мощ.
Съветникът на Тръмп по въпросите на националната сигурност Робърт О'Брайън неотдавна засегна въпроса за тази разлика между Китай и Русия в контекста на интереса на американската администрация към преговори за контрол над въоръженията, които да включват и Китай освен Русия. Тръмп заяви, че за него е приоритет сделка за контрол върху оръжията, която би включила за първи път и Китай, въпреки че Пекин не е изразявал публично интерес към подобни преговори.
"Откровено казано, китайците са по-добре подготвени за надпревара във въоръжаването и за това да правят, каквото си искат, отколкото някога са били руснаците", каза О'Брайън тази седмица пред Атлантическия съвет.
Държавният секретар Майк Помпейо отправи свое послание в стил "Пазете се от Китай" по време на неотдавнашната си обиколка в Европа и Централна Азия. Той осъди състоянието на човешките права в Китай, разкритикува агресивните търговски практики и призова домакините си да внимават с китайските инвестиции и влияние. Той предупреди, че китайският технологичен гигант "Хуавей" представлява риск, имайки предвид изграждането на високоскоростни безжични мрежи от следващо поколение.
Правителството на Тръмп определи "Хуавей" като де факто инструмент на китайското правителство, който може да се занимава с глобален шпионаж чрез своите 5джи мрежи. "Хуавей" отрече подобни обвинения.
Еспър каза пред журналисти вчера, че "съюзниците от НАТО трябва внимателно да преценят дългосрочните рискове от икономическите и търговски решения, които вземат".
"В края на краищата, китайските телекомуникационни компании имат законовото задължение да осигурят "техническа поддръжка и помощ" на Китайската комунистическа партия и това силно ни безпокои", каза той.
НАТО не игнорира напълно Китай. Миналия декември за първи път лидерите от НАТО се споразумяха, че трябва като общност да обмислят последствията за сигурността си от нарастващото икономическо и военно влияние на Китай.
"Осъзнаваме, че нарастващото влияние на Китай и действията му на международната сцена са и възможност, и предизвикателство, които трябва да посрещнем заедно като алианс", заявиха в изявление лидерите.
Но оттогава не казаха или не направиха почти нищо по отношение на Китай. Вместо това на срещата на министрите на отбраната от НАТО тази седмица, водещо място в дневния ред зае съперничеството с Русия, включително разговори, насочени към изработване на отговор на НАТО на разполагането от Москва на крилати ракети, способни да носят ядрено оръжие, в чийто обсег са много от съюзническите държави. Това разполагане бе и мотивът, с който правителството на Тръмп излезе миналата година от Договора за ракетите със среден и малък обсег.
Москва заявява също, че е започнала разполагане на хиперзвукови ракети, наречени "Авангард", които представляват ново предизвикателство за САЩ, както и за Европа, заради по-големите възможности на това оръжие да преодолее противовъздушната отбрана. Русия обяви също намеренията си да разположи крилати ракети с ядрен двигател, наричани на Запад "Скайфол", които могат да бъдат снабдени с ядрени бойни глави и според Москва имат почти неограничен обсег.
Правителството на Тръмп остава ангажирано с отбраната на Европа, за което свидетелства американското участие в планираното за този месец учение на НАТО "Защитник на Европа 20" (Defender Europe 20) - най-голямото разполагане на американски войски в Европа от 25 години. Но в бюджета за 2021 г., представен тази седмица на Конгреса, Пентагонът предложи намаляване на средствата за неговата Европейска инициатива за възпиране на 4,5 млрд. долара от тазгодишните 6 млрд. долара.
Съюзниците са обезпокоени също от възможността правителството на Тръмп да не подкрепи предложението на Москва за удължаване на изтичащия идния февруари договор Нов Старт, който регулира броя на американските и руските стратегически ядрени оръжия. Освен това някои европейски представители се усъмниха доколко е разумно американското решение за разполагане на изстрелвани от подводници ракети, снабдени с ядрени бойни глави с малка мощност. Вашингтон твърди, че действа в противовес на руската стратегия за потенциално използване на ядрени оръжия в Европа.
Европа и Северна Америка не са единствените сфери на интерес за НАТО. Организацията през годините е изпращала войски и други ресурси за водените от САЩ конфликти в Ирак и Афганистан, извършвала е и въздушни бойни операции в Либия.
Обобщавайки първия кръг от разговори в сряда между министрите на отбраната, генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг каза, че те са се споразумели за преценят какво още може да направи пакта в борбата с екстремистите в Близкия изток и Северна Африка. Обсъдили са и войната в Афганистан.
В изказването си той не спомена Китай.
(Oт БТА)