МВФ: България се нуждае от сериозни структурни реформи

Поредната мисия на МВФ, която извършва традиционния анализ и оценка на българската икономика по параграф IV от Устава на международната финансова институция, приключи работата си с няколко важни препоръки към страната ни. Те бяха коментирани от ръководителя на мисията Джей Лий на специална пресконференция. Според него основните предизвикателства пред икономическата политика на страната ни са в средносрочен план.

"Силното икономическо представяне през последните години е обусловило добри темпове на сближаване на доходите. Но разликата спрямо високите нива на доходи в останалите страни от ЕС остава голяма. Също така, неравенството в доходите в България е високо и обществото, и икономиката са изправени пред значителни демографски предизвикателства. В този контекст постигането на по-приобщаващ растеж и по-бързото сближаване на доходите изискват всеобхватни структурни реформи, включително за подобряване на управлението, намаляване на недостига на работна сила, подобряване на образованието, както и понижаване на неравенството", коментира Лий.

От МВФ подчертават, че по-ефективното събиране на приходите ще увеличи наличните ресурси на правителството, както и ще подобри на ефикасността и прозрачността на публичния сектор. "Някои варианти за постигането му включват намаляване на значителните разлики между дължимия и събран ДДС и увеличаване на данъка върху недвижимите имоти. За оценката на административния капацитет на приходните органи и идентифициране на ключовите области за подобрение би могла да спомогне диагностика, основана на рамката на МВФ, наречена Инструмент за диагностика и оценка на данъчната администрация (Tax Administration Diagnostic Assessment Tool)", се казва в становището на международната финансова институция.

Експертите на фонда се отнасят като цяло позитивно към намерението на правителството да поддържа на всяка цена балансиран бюджет, но имат някои препоръки по тази тема. "Има възможности за по-добра мобилизация на приходи с цел поддържане на балансиран бюджет в средносрочен план, което ние считаме за подходяща цел. Имайки това предвид, малки дефицити, които са в резултат от благоприятстващи растежа разходи също биха били подходящи, при условие, че публичният дълг остане на нива, близки до сегашното му ниско равнище", се казва в становището на МВФ.

Експертите на фонда апелират към засилване на мерките за повишаване на ефективността на публичните разходи, като смятат, че особено внимание трябва да бъде насочено към увеличаването на тези разходи в областта на инвестициите. Също така се настоява за продължаване на усилията в областта на ефективното управление на държавните предприятия и собственост.

"Подобряването на управлението на публичните инвестиции ще увеличи ефикасността на инвестициите и ще бъде добра основа за тяхното увеличаване. Оценяваме предстоящото прилагане на системата за електронни обществени поръчки на национално равнище и подкрепяме разработването на стандартни насоки за оценка на проекти и подобряване на многогодишното бюджетиране.

Нивото на усвояване на европейските средствата се е подобрило спрямо предходния цикъл. По-доброто планиране на средствата от ЕС в бъдеще допълнително ще намали изразходването на голяма част от средствата в края на периода на реализация на проектите и ще повиши ефикасността на инвестициите". твърдят експетрите на МВФ.

От Фонда очакват по-нататъшния напредък в укрепването на съдебната система и на прилагането на рамката за управлението на държавните предприятия. Отбелязано е, че правителството планира да създаде пост-мониторингов съвет, който да спомогне за гарантиране на последователността на реформата. От Фонда констатират, че законодателството в областта на управлението на държавните предприятия е приведено в съответствие с насоките на ОИСР (ангажимент за Валутния механизъм II). Експертите на международната финансова институция обаче веднага правят уговорката, че въпросните законови промени би следвало да бъдат последвани от стабилно изпълнение, включително и по отношение на политиката на собственост, финансовия надзор и квалификация на членовете на съветите на предприятията.

От Фонда са на мнение, че трябва да се усъвършенстват разходите за социална защита, така че те да намалят бедността и неравенството. "Неравенството в България, което е високо дори и понастоящем, се увеличава през последните години, тъй като разходите за социална защита (като дял от БВП) и ефективността на данъчното преразпределение намаляват", твърдят експертите на МВФ. Те препоръчват преглед на нивото, таргетирането и структурата на разходите за социална защита, след което тези разходи биха могли да се увеличат, за да осигурят по-добро покритие на повече социални рискове.

"Без непременно да се налага преразглеждане на постигнатия обществен консенсус по отношение на плоския данък върху доходите, преразпределителната роля на данъчното облагане би могла да се увеличи, например чрез повишаване на максималния осигурителен доход",предлагат от международната финансова институция.

От МВФ препоръчват също така укрепване на активните политики на пазара на труда (АППТ). На първо място се обръща внимание на нуждата от намаляване на дългосрочната безработица, която остава висока, като дял от общата безработица в България. "Разходите за АППТ могат да сеувеличат, по-конкретно тези за обучение, стимулите за новосъздадени фирми, както и програмите за заетост в частния сектор, които са показали своята ефективност за намаляване на дългосрочната безработица в много страни", твърдят от МВФ.

От Фонда смятат, че има възможност за увеличаване на публичните разходи за образование, които остават ниски в сравнение с останалите страни от ЕС, като същевременно се осигури ефикасност при разходването им. По-високите разходи биха могли допълнително да финансират преподаването на дигитални умения и модернизирането на образователната система, както и да подкрепят други текущи инициативи.

Те включват подпомагане на хората, които не работят, не учат и не се обучават и преждевременно напускащите училище, насърчаване на равния достъп до качествено образование и повишаване на учителските заплати. По-голямото участие на бизнеса може да помогне за по-доброто синхронизиране на университетските програми с променящите се нужди на пазара на труда, както и увеличенията на учителските заплати би следвало да бъдат съпътствани от мерки за привличане и задържане на учителите с най-добри резултати.

От МВФ оценяват положително усилията на България за присъединяване към Банковия съюз на ЕС и балутно-обменния механизъм ERM II. Отбелязано е, че Българската народна банка, продължава да поддържа консервативен подход към финансовия надзор с акцент върху капиталовите буфери. "БНБ постепенно повишава антицикличния капиталов буфер, за да се предпази банковата система срещу рискове, които могат да се акумулират при продължителен период на ниски лихвени проценти. По-тясно фокусирани надзорни мерки, например базирани на кредитополучателите, могат да бъдат приложени, в случай на риск от прекомерен растеж в определени кредитни сегменти", коментират от МВФ.

В доклада се отбелязва, че след бързо понижение от 2015 г. насам, темпът на намаление на необслужваните кредити се е забавил през 2019 г., като делът им все още е значително над средното за ЕС ниво. Реформите за подобряване на законовата рамка за несъстоятелност, също ще помогнат за намаляване на необслужваните кредити.

Като цяло докладът оценява икономиката ни като стабилна, посочва нуждата от сериозни структурни реформи, без които не може да бъде постигнат бърз и здравословен растеж.