Гешев отвори чистилището на прехода

• Промяната на давностния срок за сделките - тест за политиците
• Ревизията на приватизацията може да смени елита

В България имаше две предприятия, които произвеждат олово и цинк - Оловно-цинковият завод в Кърджали и КЦМ до Асеновград. Кърджалийското бе с огромния потенциал, защото там са мините, има и обогатителни фабрики. Но заводът попадна чрез РМД в грешни ръце и днес е развалина. Другият - КЦМ, е коренно противоположен пример. РМД направиха хора, изключителни професионалисти и днес КЦМ е процъфтяващ завод, едно от ключовите стратегически предприятия на страната ни.

Така изглеждат двете страни на приватизацията в България след 30 години преход през погледа на един от най-добре запознатите с процеса на раздържавяване у нас - Левон Хампарцумян. Балансите за голяма част от държавните активи са минали през ръцете му - и като шеф на една от най-големите одиторски фирми у нас, и като шеф, за кратко, на Агенцията за приватизация, и като изпълнителен директор на банката, която кредитира стратегическите отрасли.

Едва ли някой може да каже дали лошите примери като кърджалийския завод са повече, от добрите като пловдивския. Но и без очаквания доклад на ДАНС усещането за криминална приватизация се набива от години. Няма град, в който да не се виждат руините от предприятието, хранило голяма част от населението. Един от стотиците примери е Девня, където

останките от нарязания за скрап "Полимери"

само напомня за добрите стари времена, преди парите от касата на печелившия завод да се изхарчат в палатите и лимузините на Баневи.

Другаде, на мястото на прославените заводи от социализма, днес има голи полета. Като софийското. Емблемата на стоманодобива "Кремиковци" с активи от 2,5 милиарда долара, която хранеше 13 000 семейства бе продадена за 1 долар през 1999 и днес от завода няма следа. Но пък гордият тогава собственик Александър Томов - Лупи и до днес не слиза от екрана да дава съвети как да се развива държавата.

Не по различен е случаят с "Химко", за който бизнесмените се стреляха в началото на прехода кой да стои на входа и кой на изхода, а след това бе продаден за 1 милион, при положение че активите му бяха 100 пъти повече. Над 20 години след скандалната сделка, Враца едва сега започна да се възстановява икономически, привличайки стратегически инвеститори със съвсем различна дейност.

Ще разберем ли някога защо преживяхме всичко това

и как бяха ограбени активите на България? Именно за да отговори на този въпрос главният прокурор Иван Гешев отвори чистилището на прехода. Разпореди най-мащабната ревизия на приватизацията у нас. Възложи на ДАНС пълна проверка на целия приватизационен процес. За първи път ДАНС има указания да разследва всяка сделка, плащанията по нея - независимо дали са кеш, бонове или компенсаторки, както и да рови из папките на следприватизационния контрол, за да установи какво е изпълнението по сделката, платени ли са лихвите и неустойките, давани ли са гаранциите. Ще се проверяват както частниците, така и институциите, които са подписвали договорите. Друга новост е, че ще се преглеждат и всички одити, внесени от Сметната палата.   

Ревизията на приватизацията, поискана от главния прокурор, срещна скептицизъм и светкавичен отпор.

Политици и синдикати побързаха да припомнят, че това е поредната проверка на прехода, след извършените от главните прокурори Филчев и Цацаров.

Те не бяха доведени докрай, защото политическите обстоятелства не позволиха това. Когато Филчев каза, че

Командира е продал активи за 30 милиарда само за 3

Костов го махна от поста. Когато Цацаров поиска държавата да вземе политическо решение -разваля ли сделки и търси ли си парите, случайно или не гръмна скандалът Апартаментгейт и темата мина на заден план.

Тя обаче е основен приоритет на Иван Гешев, а с действията си досега не остава с усещането, че ще се притесни от новия доклад на ДАНС. Да, твърде вероятно е да се окаже, че за най-скандалните сделки от прехода, давността вече е изтекла и юридическа присъда трудно може да бъде постигната без промяна на Конституцията.

В сегашния НПК е записано, че давностният срок е 10 години, но с едно условие. Ако има през годините неприключила проверка, той може да бъде удължен с още пет.

Затова и от сутрин до вечер, умни и красиви приватизатори пращат адвокатите си по медии да обясняват, че това е незаконно. И че дори парламента да го приеме, дори Конституционният съд да го признае, в Европейския съд за правата на човека ще падне.

Дали въпреки приватизационния вой политиците ще намерят куража да отворят вратата за наказания за нередни сделки в миналия век, ще е големят тест за партиите, които с пълни гърди приветстват Гешев за проверката. Дори Корнелия Нинова, която е пряк участник като приватизатор на Техноимпекс - фирмата с два скандални анекса към договора за продажба.

Имат и аргументи за това. Дадени още преди години от тогавашния шеф на Правната комисия в НС, а сега правосъден министър - Данаил Кирилов. Той даде за пример Канада, където  е записано в Конституцията, че всеки ощетил държавата може да попадне под ударите за закона независимо от периода и скандинавските страни, в които има

специална институция, която постоянно разследва одържавяването

Независимо дали политиците ще посмеят да подкрепят Гешев докрай, отсега е ясно, те ще използват проверката като новите досиета, за да се цакат партийно преди изборите.

За българите обаче е важно истината за разграбените милиарди от държавата да излезе наяве. Само така можем да сложим точка на мъчителния преход и да продължим напред на чисто. Защото моралната присъда може да се окаже много по-тежка от юридическата. Обществото като нищо ще изхвърли зад борда героите от прехода с лесни и бързи пари, натрупани от бандитската приватизация. Но които и до днес се изявяват като нравствени съдници. Хората просто ще сменят елита. Така както в миналия век това се е случило поне 3 пъти в България.