МВФ: Икономиката на България отбеляза солиден растеж през 2019 г.

Предизвикателствата пред икономическата политика на България понастоящем са свързани с ускоряване на растежа и устойчиво сближаване на доходите, пише в изявление на Мисия на Международния валутен фонд (МВФ), водена от г-н Джейу Лий, която посети София през периода от 4 до 14 февруари.

Икономиката на България отбеляза солиден растеж през 2019 г., а безработицата намаля до рекордно ниски нива. Фискалната позиция е силна. Фискалният баланс се очаква да се върне от еднократен дефицит през 2019 г. до балансирана позиция през настоящата година и в средносрочен план. Външната позиция също остава силна, като по текущата сметка се наблюдава голям излишък. Това стабилно икономическо представяне в общи линии се очаква да продължи през 2020 г., макар и с по-умерен растеж и при неблагоприятни външни рискове. Ако тези рискове се материализират, автоматичните фискални стабилизатори би следвало да бъдат оставени да заработят свободно и публичните разходи, които подкрепят инвестициите, биха могли да бъдат повишени, пише в изявлението.

Основните предизвикателства пред икономическата политика са в средносрочен план, смятат в МВФ. Силното икономическо представяне през последните години е обусловило добри темпове на сближаване на доходите. Но разликата спрямо високите нива на доходи в останалите страни от ЕС остава голяма. Също така, неравенството в доходите в България е високо, и обществото и икономиката са изправени пред значителни демографски предизвикателства. В този контекст, постигането на по-приобщаващ растеж и по-бързото сближаване на доходите изискват всеобхватни структурни реформи, включително за подобряване на управлението, намаляване на недостига на работна сила, подобряване на образованието, както и понижаване на неравенството, пише в позицията на Фонда.

Продължаващата подготовка за присъединяване към Валутния механизъм II (ERM II) и банковия съюз допринасят за укрепване на институциите и на рамката за провеждане на политики, отчитат от МВФ.

Силните фискална и външна позиции на България предоставят възможности за увеличаване на нивото на фискални разходи. Ефективно изпълняваните разходни мерки биха могли да подкрепят структурните реформи на всички фронтове. Има възможности за по-добра мобилизация на приходи с цел поддържане на балансиран бюджет в средносрочен план, което ние считаме за подходяща цел, пишат от МВФ.

От Фонда оценяват положително предстоящото прилагане на системата за електронни обществени поръчки на национално равнище, начина на бюджетиране, както и начина на усвояване на европейските средствата. Експертите на МВФ препоръчват намаляване на значителните разлики между дължимия и събран ДДС и увеличаване на данъка върху недвижимите имоти. Те препоръчват и напредък в укрепването на съдебната система и на прилагането на рамката за управлението на държавните предприятия.

По-добре разработените разходи за социална защита биха могли да намалят бедността и неравенството, пише в изявлението. Неравенството в България, което е високо дори и понастоящем, се увеличава през последните години, тъй като разходите за социална защита (като дял от БВП) и ефективността на данъчното преразпределение намаляват, смятат в МВФ.От Фонда препоръчват преглед на нивото, таргетирането и структурата на разходите за социална защита, след което тези разходи биха могли да се увеличат, за да осигурят по-добро покритие на повече социални рискове. Без непременно да се налага преразглеждане на постигнатия обществен консенсус по отношение на плоския данък върху доходите, преразпределителната роля на данъчното облагане би могла да се увеличи, например чрез повишаване на максималния осигурителен доход, смятат в МВФ.

Като подкрепяме продължаващите политики за намаляване на недостига на работна сила, бихме искали и да препоръчаме укрепване на активните политики на пазара на труда (АППТ), пише в изявлението. Правителството успешно е предприело редица инициативи за справяне с недостига на работна сила и умения: споразумения за внос на работна ръка, усилия да се върнат обратно българите в чужбина, както и програми за обучение за придобиване на умения, за които се очаква да има по-високо търсене. Друг начин за справяне с недостига на работна сила е да се намали дългосрочната безработица, която остава висока, като дял от общата безработица в България. В същото време, средствата за АППТ са ниски в сравнение с други страни от ЕС. Разходите за АППТ могат да се увеличат, по-конкретно тези за обучение, стимулите за новосъздадени фирми, както и програмите за заетост в частния сектор, пише в изявлението на Фонда.

В МВФ виждат възможност за увеличаване на публичните разходи за образование, които остават ниски в сравнение с останалите страни от ЕС, като същевременно се осигури ефикасност при разходването им. По-високите разходи биха могли допълнително да финансират преподаването на дигитални умения и модернизирането на образователната система, както и да подкрепят други текущи инициативи. Те включват подпомагане на хората, които не работят, не учат и не се обучават (NEETs) и преждевременно напускащите училище, насърчаване на равния достъп до качествено образование и повишаване на учителските заплати. По-голямото участие на бизнеса може да помогне за по-доброто синхронизиране на университетските програми с променящите се нужди на пазара на труда, както и увеличенията на учителските заплати би следвало да бъдат съпътствани от мерки за привличане и задържане на учителите с най-добри резултати.

Българската народна банка (БНБ), продължава да поддържа консервативен подход към финансовия надзор с акцент върху капиталовите буфери, смятат в МВФ. БНБ постепенно повишава антицикличния капиталов буфер, за да се предпази банковата система срещу рискове, които могат да се акумулират при продължителен период на ниски лихвени проценти. От МВФ се обявяват в подкрепа на подновените усилия за намаляване на необслужваните кредити (NPL), тъй като настоящите обстоятелства са благоприятни за това предвид стабилната икономика и условия на финансовия сектор. След бързо понижение от 2015 г. насам, темпът на намаление на необслужваните кредити се забави през 2019 г., като делът на необслужваните кредити все още е значително над средното за ЕС, посочват от МВФ.

В изявлението се отчита положително приемането от страна на БНБ на насоките на Европейския банков орган за необслужваните кредити, които биха могли да помогнат да се гарантира, че банките с високи необслужвани кредити ще предприемат съответните действия за справяне с тях. Реформите за подобряване на рамката за несъстоятелност, друг ангажимент във връзка с Валутния механизъм II, също биха могли да помогнат за намаляване на необслужваните кредити, посочват експертите на Фонда.

Присъединяването към Европейския банков съюз би следвало да доведе до допълнително укрепване на устойчивостта на финансовата система. То ще се случи след успешна рекапитализация на двете банки, идентифицирани в цялостния преглед на ЕЦБ, което все още предстои. След присъединяването към банковия съюз (като страна, която не е в Еврозоната), значимите институции ще попаднат под прякото наблюдение на ЕЦБ, тъй като България ще се присъедини както към Единния надзорен механизъм, така и към Единния механизъм за преструктуриране. В процеса на подготовка за влизане във Валутния механизъм II и банковия съюз, има напредък и по други реформи във финансовия сектор, които подкрепяме, включително укрепване на рамката за борба с прането на пари и надзора на небанковия финансов сектор, пише в позицията