Бурните отношения между САЩ и Европа тегнат над конференцията в Мюнхен

Висши американски служители от сферата на националната сигурност са в Германия за участие в годишния форум по сигурността.

Това става в повратен момент за някои от основните външнополитически приоритети на президента на САЩ Доналд Тръмп.

Напрежението в трансатлантическите отношения поражда съмнения дали американските представители могат да разчитат, че европейските лидери ще помогнат за постигане на напредък в дневния ред на Тръмп.

Посещението на държавния секретар Майк Помпейо и на министъра на отбраната Марк Еспър в Мюнхен идва в момент, в който САЩ изглежда са близо до подписването на примирие в Афганистан, настояват за подновяване на санкциите срещу Иран, представиха нов израелско-палестински план за мир и се опитват да убедят съюзниците да не позволят на китайската компания Хуавей да стане част от следващото поколение безжични мрежи.

И всичко това на фона на безпокойството от глобалното разпространение на смъртоносния нов коронавирус от Китай.
Мюнхенската конференция, която започва днес, привлича много чужди дипломати и експерти по националната сигурност и в миналото е била място за неочаквани и понякога изненадващи разкрития.

Тя беше белязана от бурните американско-европейски отношения, по-специално по време на дебатите за войната в Ирак в началото на 2003 г. Но днес напрежението е по-силно от това от предходните години и обхваща по-широк спектър от въпроси.

Малко вероятно е Европа да изиграе голяма роля в това, което може да се превърне в най-голямата новина на конференцията: Помпейо и Еспър ще имат днес среща с афганистанския президент Ашраф Гани в кулоарите на конференция в момент, в който има силни индикации, че съвсем скоро и както изглежда неизбежно ще има споразумение за седемдневно спиране на насилието, което би могло да доведе до официални преговори между афганистанските фракции.Предложението за примирие е на масата за преговори, каза вчера Еспър пред репортери в Брюксел.

Тръмп принципно е съгласен със сделката, чийто финални детайли се договарят от американския специален пратеник за Афганистан Залмай Халилзад и представители на талибаните в Доха, в Катар. Хора, запознати с общите положения на този план, казват, че той призовава след успешно едноседмично примирие до 10 дни да започнат вътрешноафганистански преговори за изготвяне на пътна карта за политическото бъдеще на страната.

Американски представители отхвърлиха твърденията, че са били притиснати от ултиматум, поставен им от талибаните. Те отбелязаха, че въпреки предизборните си обещания за изтегляне на американските сили от Афганистан и от други страни, Тръмп в отговор на атаките срещу американски военни, отхвърли предишни сделки, за които се смяташе, че са съвсем предстоящи.

И докато Афганистан наистина може да се превърне в най-значимото постижение в Мюнхен, то други въпроси по-вероятно ще подчертаят напреженията с Европа, по специално за бъдещето на иранската ядрена сделка от 2015 г.

Помпейо, който по време на двудневния си престой в Мюнхен ще има 10 срещи с чужди представители и който ще произнесе реч на форума, ще пристигне там малко след като Държавният департамент даде възможно най-ясния сигнал, че администрацията ще постави ултиматум на европейските си съюзници за прекратяване на иранската ядрена сделка.

Администрацията е недоволна от нежеланието на Великобритания, Франция и Германия да ускорят процес, който може да доведе до връщане на санкциите срещу Иран за нарушаване на условията на споразумението. Иран прехвърли няколко установени от сделката лимити, свързани с ядрената си програма, но твърди, че прави това единствено в отговор на американските нарушения. Тръмп изтегли САЩ от договора.

Европейците, които искат да спасят сделката, задействаха механизма за уреждане на споровете, целящ да реши проблемите или да ги отнесе към Съвета за сигурност на ООН. Американските представители обаче не са доволни и смятат, че трябва да се предприемат по-спешни действия, защото този процес може да продължи с месеци.

Американската администрация губи търпения. През октомври изтича срокът на оръжейното ембарго на ООН срещу Иран и Вашингтон вече работи за запазване в сила на забраната, принуждавайки Съвета за сигурност да действа.

В документ, предоставен на Конгреса тази седмица, Държавният департамент за първи път заяви, че условията за автоматично връщане на санкциите на ООН срещу Иран, отменени по силата на ядрената сделка, могат да бъдат определяни от която и да е страна, участвали в нея.

Администрацията използва аргумента, който защитават привържениците на твърдолинейна политика спрямо Иран, че въпреки решението на Тръмп за изтегляне, САЩ си остават "участник" в сделката, както е дефинирано в резолюция на Съвета за сигурност за нейното запазване.

Европейците, да не говорим за Русия и Китай, се присмяха на тази позиция, но може и да нямат друг избор, освен да приемат факта, че резолюцията не им позволява да наложат вето върху връщането на санкциите. И ако американската позиция бъде отхвърлена от другите, това ще породи голяма геополитическа конфронтация по въпроса за санкциите, което може да изложи на сериозни рискове международната търговия.

Но администрацията предприе още една стъпка в тази посока, изтъквайки, че САЩ имат правото да установят, че Иран "в значителна степен не изпълнява" изискванията на сделката. Администрацията твърди, че тъй като в резолюцията на ООН не са строго определени критериите какво значи "значително неизпълнение", те могат да бъдат широко тълкувани от всеки един от участниците в сделката.

"Ние смятаме, че държавата, която задейства механизма за повторно налагане на санкциите, си запазва правото гъвкаво да тълкува какво представлява "неизпълнението в значителна степен", се казва в писмен отговор на Държавния департамент на въпрос по темата, зададен от сенатор Тед Круз, републиканец от Тексас и привърженик на твърдолинейната политика към Ирак в американския Конгрес.

Европейците не се поддадоха на опитите да бъдат убедени да се присъединят към САЩ, като се изтеглят от сделката, но се очаква администрацията да упражни по-силен натиск върху тях за удължаване на оръжейното ембарго срещу Иран, ако искат да спасят договора.
Извън разногласията за Иран САЩ се сблъскват със сериозен отпор от страна на Европа на близкоизточния мирен план на Тръмп, масово възприеман като пристрастен към Израел и в ущърб на палестинците и противоречащ на предишните ръководни принципи за уреждане на конфликта.

Помпейо и Еспър са изправени и пред трудна битка - да попречат на европейските страни да допуснат китайския технологичен гигант Хуавей да участва в изграждането на техните 5 джи мрежи. Въпреки откритите предупреждения, че участието на Хуавей може да изложи на опасност информационната сигурност и заплахите, че САЩ могат да ограничат разузнавателното сътрудничество със страните, в които компанията действа, няколко държави отхвърлиха идеята за категорична забрана.
Великобритания открито обяви миналия месец, че ще позволи на Хуавей да участва в някои нечувствителни области, а в насоките на ЕС за 5 джи мрежите не се говори за съображенията на американците.

(БТА)