Диомов: Колкото повече пътувам, разбирам, че най-прекрасното място е България

Първото нещо, което бих направил, ако имах магическа пръчка, е да променя мисленето на хората. Да ги накарам да бъдат по-малко хленчещи, повече съзидателни, с повече любов и доброта в сърцата. Това каза в интервю за БТА композиторът Стефан Диомов, който в неделя ще празнува 75-годишния си юбилей.

За себе си музикантът споделя, че е непоправим мелодик и иска песните му да докосват сърцето. Иначе трудът ми би бил безсмислен, допълва той. "Песните са част от моята същност. Те са нещото, което осмисля живота ми", заявява композиторът.

Попитан какво най-много обича в живота, Стефан Диомов отговаря: "Обичам покоя след шумния концерт, обичам да съм с приятелите си, обичам да пътувам по света и после да разказвам".

Творецът планира да избере най-добрите от стотиците песни, които е създал и да ги издаде в троен албум. Проектира неговото представяне да бъде на Коледния му концерт в град Бургас. "Ще се опитам да превърна събитието в празник, на който ще поканя всичките си изпълнители. Тогава и ще почерпя за моята 75-годишнина", казва Стефан Диомов.

Ето цялото интервю:

- Г-н Диомов, навършвате 75 години - как ги усещате?

- С недоверие към акта си за раждане?! Шега, разбира се! Истината е, че ставам все по-чувствителен. Филми, песни, пиеси лесно могат да ме разплачат. Да, чувствам годините, но не се предавам - все още съм на сцената и все още обмислям идеи за нови песни.

- На колко периода и какви бихте ги разбили тези 75 лета?

- В началото бяха първите романтични години на Тоника. След тях - Тоника СВ, Горещ пясък, Фамилия Тоника, Тони Димитрова, възстановяването на конкурса "Бургас и морето", за да се стигне до днес - работата ми с 5-те сезона.

- Бихте ли променил нещо в живота си, ако можехме да върнем машината на времето?

- О, да! Бих променил много неща, но не и стилистиката си. Аз съм непоправим мелодик и искам песните ми да докосват сърцето. Иначе трудът ми би бил безсмислен.

- Съжалявате ли за нещо?

- Да, съжалявам за неосъществените си музикални проекти, за приятелите, които вече ги няма и за още много неща.

- Какво не понасяте в този живот?

- Не понасям насилието във всичките му форми.

- Какво най-много обичате в живота?

- Обичам покоя след шумния концерт, обичам да съм с приятелите си, обичам да пътувам по света и после да разказвам.

- Най-шантавия момент от вашето детство?

- Много са. Но никога няма да забравя една ваканция, когато, за да изкарам някой лев, работих в Бургаските солници. Каторжна, непосилна работа. Лопатата,пълна със сол, беше по-тежка от самия мен. И друг случай. В единадесети клас ми намалиха поведението в училище, защото ме хванаха да свиря в ресторант.

- Най-силната ви любов за тези 75 години?

- Музиката и пак музиката!!!

- Най-голямата несправедливост?

- Ние - авторите на песни, винаги оставаме зад кадър. Често ще чуете:"песента на Лили Иванова" или на който и да е друг изпълнител, но много рядко се споменават авторите.

- Най-добрите ви приятели?

Тези, с които израснахме заедно, с които обичахме едни и същи песни и изпълнители, с които преживявахме провали и победи. Но, за съжаление, те, истинските приятели, стават все по-малко.

- Какво ще кажете на враговете ви?

- Не ме интересуват, но бих им пожелал здраве!

- Хрумвало ли ви е да промените света?

- Де да можех! Първото нещо, което бих направил, ако имах магическа пръчка, е да променя мисленето на хората. Да ги накарам да бъдат по-малко хленчещи, повече съзидателни, с повече любов и доброта в сърцата.

- Доволен ли сте от себе си? От постигнатото?

- И да и не. Със сигурност имах късмет, попадах в точното време на точните хора. Песните ми направиха популярни няколко състава, но едва ли всичко се случи както трябва. Затова често си мисля, че можеше и по-добре!

- Кое ви крепи в този живот?

- Пълните зали на моите концерти.Това е невероятно! Неописуем е възторгът от мига, в който публиката запява песните ми с пълен глас.

- Вярвате ли в Музата? Тя водеща ли е при вас? Всъщност, кога творите?

- Да, вярвам. Тя ме навестява в най-неочаквани моменти. Сякаш получавам телеграма свише. Но това се случва много рядко, може би защото тя, Музата, е много своенравна и е голяма скъперница. Никога не идва на помощ, когато я повикаш.

- От всичките ви хитове, кой ви е любим и защо?

- Винаги се случва така, че най-много обичам най-новата си песен. Само за нея мисля - как да я усъвършенствам, как да я направя по-добра. После се опитвам да я забравя, за да започна на чисто нов проект. И всичко се повтаря отначало.

- Поддържате ли връзка с "чадата" ви от Тоника? Всички конфликти в миналото ли останаха?

- Да,чуваме се често! Правим и съвместни концерти. И неслучайно името на юбилейния ми концерт за 70-годишнината ми се казваше "Хайде заедно!".

- Създадените от вас песни през онези времена се пеят и до днес. Вече не се раждат хитове или шлагери, както и да ги наречем. Защо? Нямаме талантливи поети и композитори, или публиката се промени?

- Често ми задават този въпрос. Промениха се времената, промени се стилистиката. Сигурно това е естествено, но голяма част от съвременната продукция минава край мен, без да ме докосне. Липсват ми дълбоко смислените текстове, оригинални, запомнящи се мелодии, липсват ми песните с послание. До голяма степен виновни за това са медиите, които следват вкуса на масовия слушател, а би трябвало да бъде обратното.

- Вие сте един от най-популярните композитори у нас. Не ви ли е писнало да пишете музика? Не искате ли да смените посоката, да промените нещо в този етап от живота си?

- Не, не искам. Песните са част от моята същност. Те са нещото, което осмисля живота ми.

- Ако трябва да избягате на някъде, накъде ще хукнете?

- Бих побегнал към много места, но при условието, че ще се върна. Защото колкото повече пътувам, толкова повече разбирам, че за мен най-прекрасното място в света е моята България!

- Г-н Диомов, миналата година медиите обърнаха голямо внимание на вашето африканско пътешествие в Кения. Защо избрахте точно Кения? Защо не Судан или Етиопия, Чад или Занзибар?

- Бил съм и в няколко други африкански страни, но този път избрах Кения заради неповторимите резервати и организираните там фото-сафарита. Неслучайно един от тези резервати - Амбосели, е бил любим на Хемингуей.

- Подредихте дори изложба "В прегръдката на Кения", създадохте документален филм. Вдъхновява ли ви музиката на различните страни, които в последно време посетихте?

- Това беше петата ми изложба. В морската градина на град Бургас от няколко години представям на публиката фотоси на най-великите водопади в света (Виктория, Игуасу, Ниагара), Гранд каньон (САЩ), Мачу Пикчу (Перу), Норвежките фиорди и още десетки световни пейзажи. Навсякъде ме следваше музиката на света - уникална и вдъхновяваща. А колкото до африканската музика - тя не прави изключение. Слушайки я, аз винаги се връщам там, сред дивата природа на безкрайната Савана.

- С какво най-много ви впечатлиха Черният континент и неговите обитатели?

- Впечатли ме природата, но най-вече хората. Те са много бедни, но винаги усмихнати. Посрещат те и те изпращат с един знаменит израз "Джъмбо, джъмбо, хакуна матата!", което означава "Здравей, здравей, няма проблеми!". Колко бих искал и в България да се поздравяваме така!

- Над какво работите в момента? Ще ни зарадвате ли с нова хубава музика?

- Създадох стотици песни, но искам да избера най-добрите и да ги издам в троен албум. Проектирам неговото представяне да бъде на Коледния ми концерт в град Бургас. Ще се опитам да превърна събитието в празник, на който ще поканя всичките си изпълнители. Тогава и ще почерпя за моята 75-годишнина.

- Какво си пожелавате?

- Здраве и добри песни! И да не забравяме да си казваме с усмивка: "хакуна матата" (няма проблеми)!