Вечно дерби на оцеляването

Вечно дерби за второто място. Преди доста години подобно заглавие би написал сигурно най-големият опортюнист в спортната журналистика у нас. В днешно време обаче това не ерес, а реалност. За съжаление.

ЦСКА и Левски от осем години играят ролята на нещо като беквокали в родния ни футбол. Заради доминацията на Лудогорец. Футболна, финансова и административна. Очевидно и тази година ще е така. А и не само.

Двата гранда на нашия футбол винаги са били нещо като емоционалните полюси, но иронията на съдбата ги направи нещо като сиамски близнаци по оцеляване.

Първо капитулираха "червените", като БФС и държавните институции бяха нещо като воайори на фалита на ЦСКА. После взеха да спасяват клуба по други начини. След дъжд качулка. 

Сега са на път да капитулират и "сините". Прави се всичко възможно това да не се случи. Но няма абсолютно никаква гаранция, че няма да се случи. Напротив.

Преди много години ЦСКА и Левски играеха пред 60 000 зрители и водеха свирепа спортна война. С големи футболисти и от двете страни.

Сега сините викат на червените, че били Литекс. Червените пък ги атакуват, че са с кислородна маска и са поддържани изкуствено.

В интерес на истината и в двете посоки обвиненията не са съвсем безпочвени. На "Армията" четири години не можеш да ги убедиш, че трикратен полуфиналист в Европа не се управлява от облечени с грейки ръководители. И с краката върху долната седалка на трибуните.

На "Герена" пък решиха, че и камъни да валят от небето, винаги ще дойде финансовият филантроп, който да им купи още малко надежда. Ето, че и тази приказка е на приключване.

Така, че утре ще гледаме Вечно дерби на оцеляване. Едните търсят легитимация пред феновете си, другите водят тежка битка с фалита.

Продължаваме еретичната мисъл, че се играе дерби за второто място. Защото първото е заето. Кога ще бъде вакантно, може би само Лудогорец ще реши.