Българите са песимисти за ситуацията в страната си и оптимисти за бъдещето на ЕС

Запазва се тенденцията българите да споделят по-често положително оценки за Европейския съюз, отколкото останалите европейски граждани, показва проучване на Евробарометър (тук). 60% от българите се уповават на ЕС (със 7 пункта повече от пролетта на 2019 г. и със 17 пункта над средната стойност, измерена на ниво ЕС-28). Заедно с Литва (66%) и Дания (63%) България е сред трите европейски държави, които декларират най-висока степен на доверие към ЕС.

Какъв е ЕС според българите?

В сравнение с гражданите на ниво ЕС-28 българите по-често определят ЕС като модерен (78%), демократичен (76%), прогресивен (69%) и ефективен (65%).

За българина ЕС означава най-вече свобода на пътуване, работа и възможност за обучение в рамките на съюз (61%). Едновременно с това ЕС е възприеман като гарант за качество на живот на бъдещите поколения (29%), като гарант на мир (23%) и за демокрация (23%).

Делът на хората в България, които споделят възгледа, че повече решения трябва да се взимат на ниво ЕС, е сходен с резултатите на ниво ЕС - 54%. В сравнение с европейските си съграждани (52%) българите (42%) по-рядко споделят увереност, че интересите на страната се взимат под внимание в достатъчна степен на ниво ЕС.

Проблемите пред ЕС

В България се приема, че ключовите проблеми пред ЕС са:

- имиграцията (48%);

- опасността от тероризъм (32%);

- проблемите, свързани с околната среда и климатичните изменения (19%);

- икономическите рискове пред съюза (14%) и недостатъчното влияние на съюза в глобален мащаб (11%).

На средноевропейско равнище проблемите, свързани с околната среда и климатичните изменения (35%) и имиграцията към ЕС (34%), са посочени като водещи изпитания пред съюза.

54% от българите смятат, че в бъдеще страната няма да се справя по-добре, ако е извън ЕС.

В контекста на "Брекзит" и на възхода на националистическите настроения в европейски и глобален мащаб значително по-малък дял от респондентите (28%) споделят схващането, че България би могла да се справя по-добре, ако е извън съюза.

Като цяло нараства делът на българите, които се чувстват граждани на ЕС (56%, с 4 процентни пункта ръст в сравнение с пролетта на 2019). Само в три страни обаче този дял е по-нисък.

В сравнение с пролетта на 2019 делът на българите, които имат положителна представа за ЕС, се увеличава от 59% на 61% и е с 19 пункта над средното ниво за съюза. Всъщност България е сред трите страни членки, за чиито граждани ЕС е с най-висок позитивен имидж - редом до Ирландия (63%) и Португалия (59%).

Оценка на ситуацията в България

Близо две трети (64%) от българите споделят песимистични нагласи за ситуацията в България като цяло.

Най-осезаемо е общественото безпокойство за положението на българската икономика - 74% го определят като "лошо" или "по-скоро лошо". За едва 20% то е добро, като по-нисък е този процент само в Италия, Испания и Гърция.

Основните вътрешнополитически проблеми, пред които е изправена България в момента според респондентите, са:

- покачването на цените/инфлацията/разходите за живот (43%);

- състоянието на българското здравеопазване и на здравно-осигурителната ни система (38%);

- икономическата ситуация като цяло (25%);

- проблемите на пенсионното осигуряване (18%);

- безработицата (13%).

Безработицата в страната отчита рекордно ниски нива, но те се дължат по-скоро на задълбочаващи се демографски проблеми, отколкото на икономически постижения.

Очаквания за бъдещето на ЕС

България попада в "златната среда" по отношение на положителните очаквания за бъдещето на ЕС - близо две трети от българите (63%) споделят оптимистични нагласи за бъдещето на съюза, с близо 5 пункта над средното ниво за ЕС-28.

Сред най-големите еврооптимисти се нареждат Ирландия (81%), Дания (74%) и Литва (74%), а най-отчетлив европесимизъм е регистриран във Франция (55%), Гърция (51%) и Великобритания (47%).

Всеки втори българин (48%) споделя мнението, че Европейският съюз се развива в правилната посока, докато на ниво ЕС-28 оптимистите за напредъка на съюза са 31% (32% на ниво ЕС-27).

Същевременно българите (59%) по-често дават положителна оценка на развитието на европейската икономика, отколкото гражданите на средноевропейско ниво (47%)/на ниво ЕС-27 (49%).

Делът на българите, които споделят положителни очаквания за икономическата ситуация в ЕС през следващите 12 месеца, е 28%, с 9 пункта над средноевропейското ниво.

В България преобладава мнението, че гласът на гражданите трябва да се взема в по-голяма степен под внимание, що се касае до решения, свързани с бъдещето на Европа (88%), като делът на подкрепящите това становище е с 5% над средноевропейското равнище. 82% от жителите на страната подчертават, че е необходимо всички държави - членки на ЕС, да зачитат основните ценности на ЕС - основни човешки и граждански права и демокрация.

Запазва се високият дял на българските граждани, които подкрепят по-нататъшно разширяване на ЕС (55%) - с 11 пункта над средноевропейското равнище.

Познаване и доверие на наднационалните институции

Мнозинството от българите декларират, че са чували за повечето от ключовите институции и органи на съюза - Европейски парламент (96%), Европейска комисия (84%), Европейска централна банка (85%), Европейски съвет (65%), Съд на ЕС (56%), Съвет на ЕС (53%), Европейски омбудсман (52%).

Делът на българите, които имат доверие в основните институции и органи на ЕС, също е по-висок, отколкото средното ниво за съюза - 54% от българите декларират, че имат доверие на Европейския парламент, представляващ гражданите на ЕС (51% на ниво ЕС-28), 51% вярват на Европейската комисия, ключовата институция, изготвяща предложения за нови закони на ЕС (47% на ниво ЕС-28). 52% се доверяват на Европейската централна банка, управляваща паричната политика на ЕС (42% - на ниво ЕС-28).

По-ниската степен на доверие към някои от институциите и органите на ЕС се дължи на значителния дял граждани, които всъщност не са чували за тях. Както на средноевропейско равнище, така и в България значително по-слабо позната остава Сметната палата на ЕС (42%), както и консултативни органи като Европейския комитет на регионите (33%) и Европейския икономически и социален комитет (31%).

В същото време общото познаване на ролята на Европейския омбудсман в България (52%) е по-високо, отколкото на ниво ЕС-28 (41%). Респективно доверието в България към Европейския омбудсман (52%) е по-високо, отколкото средното за съюза (41%).

Доверие към националните институции

В сравнение с данните на средноевропейско ниво законодателната, изпълнителната и съдебната власт в страната се ползват с осезаемо по-нисък кредит на доверие - 19% се доверяват на българския парламент (34% на ниво ЕС-28), а 28% - на правителството (34% на ниво ЕС-28).

Прави впечатление значителната разлика в декларираната степен на доверие на българите към правосъдната система в страната (21%) на фона на средноевропейското равнище - 51%.

На този фон политическите партии генерират най-висок дял негативни оценки. Не само в България (76%), но и на ниво ЕС-28 (76%)/на ниво ЕС-27 (75%) се отчита осезаем дефицит на доверие към амалгамата политически субекти. Най-отчетлив скептицизъм към политическите партии се отчита в Гърция (92%) и в Испания (91%), а най-високи нива на доверие са регистрирани в Дания (41%) и Нидерландия (40%). В България 13% декларират, че имат доверие на политическите партии.

Ценностите на ЕС

Както на ниво ЕС-28 (51%), така и в България (61%), Европейският съюз означава и най-вече свобода на пътуване, обучение и работа. Не случайно делът на българите (91%), които подкрепят правото на свободно движение на гражданите в ЕС и възможността да живеят, работят, учат и да правят бизнес навсякъде в ЕС, е по-висок от регистрирания на ниво ЕС-28 (82%).

В България ЕС означава още гарант за качеството на живот на бъдещите поколения (29%), мир (23%), демокрация (23%) и по-силна чуваемост на думата ни пред света (22%).

За европейците като цяло ЕС означава свобода (на пътуване, обучение и работа) (51%), мир (32%), евро/единна наднационална валута (32%), разнообразие на култури (28%) и демокрация (25%).

Като цяло, делът на българите (56%), които са удовлетворени от начина, по който работи демокрацията в ЕС, е по-висок от този на гражданите на ниво ЕС-28 (52%).

В същото време не са еднозначни оценките за функционирането на демокрацията в България - 42% споделят удовлетвореност от нея, а 54% считат, че в България не се спазват демократичните ценности.

От своя страна в сравнение с българите гражданите на ниво ЕС-28 (54%) по-често оценяват демокрацията в своята държава като успешно функционираща.

Медии

В България основни източници на информация за ЕС и неговите политики са телевизията (47%), разговори с роднини/приятели/колеги (26%), социалните онлайн мрежи (17%), новинарски уебсайтове (16%) и радиото (13%).

Като цяло всеки втори българин се информира за ЕС от телевизията, а всеки трети - от интернет.

Българите (65%) по-често се доверяват на телевизията, отколкото европейците (49%), по-рядко на печатната преса (30% в България, 46% - на ниво ЕС-28) и на радиото (51% в България, 57% на средноевропейско ниво).

В същото време българите по-често се доверяват на информация в интернет (54%), отколкото европейските граждани (32%). Сходни са данните, регистрирани и по отношение на социалните онлайн мрежи - 46% от българите имат доверие на споделеното в социалните мрежи, докато на ниво ЕС-28 делът е 20%.

На фона на ниво ЕС-28 българите най-често се доверяват на медийния поток - мнозинството от респондентите споделят възгледа, че българските медии предоставят разнообразие от гледни точки и мнения (70%) и заслужаваща доверие информация (61%).

Въпреки това обаче данните разкриват нагласи, предполагащи ограничения на медийната свобода в България - 44% от българите считат, че българските медии не предоставят информация, свободна от политически или търговски натиск, 47% споделят същото мнение и за българските обществени медии.

Толерантност

Сходен е делът на българите (68%) и на гражданите на ниво ЕС-28 (69%), които споделят положително отношение към имигранти от страни - членки на ЕС.

Значително по-нисък е делът на тези, които се отнасят позитивно към имиграция на хора от държави извън ЕС - на средноевропейско равнище делът е 48%, а в България - 22%.

Запазват се скептичните възгледи към интегрирането на имигранти и бежанци от държави извън ЕС. Преобладаващата част от българите (70%) не са съгласни с твърдението, че имигрантите биха могли да допринесат за страната им.

Около една трета от българите (34%) считат, че България трябва да помага да бежанците, докато на ниво ЕС-28 този дял е 69%.

Опазване на околната среда

Делът на българите (19%), които посочват рисковете за околната среда и климатичните изменения като основни проблеми, пред които е изправен Европейският съюз, е по-нисък от регистрирания на средноевропейско равнище (ЕС-28 - 35%, ЕС-27 - 36%).

На противоположния полюс са жителите на Нидерландия (62%), Швеция (61%) и Дания (58%), които открояват като основни изпитания пред ЕС именно изменението на климата и проблемите за околната среда.

Според 10% от българите грижата за околната среда е сред основните теми, които в най-голяма степен създават чувство за общност сред гражданите на ЕС.

На средноевропейско равнище делът на хората, които считат, че грижата за околната среда е обединителна тема за гражданите на ЕС, е близо два пъти по-висок - 19%.

Все пак делът на българите (76%), които считат, че всяко ново търговско споразумение, сключено от ЕС, трябва да гарантира най-високи стандарти за защита на климата, околната среда и труда, е близък до регистрирания на ниво ЕС-28 (80%).

Според българските граждани Европейският зелен пакт, предложен от Европейската комисия, следва да приоритизира борбата срещу пластмасовите отпадъци (52%), подпомагането на фермерите от ЕС (46%), разработването на възобновяеми енергийни източници (38%), защита на биологичното разнообразие (36%) и популяризиране на кръговата икономика (30%).

Между 14 и 29 ноември 2019 г. по поръчка на Главна дирекция "Комуникации" към Европейската
комисия е проведено издание 92.3 на проучването Евробарометър от Kantar Public (консорциум от изследователски агенции).

В България са проведени 1039 интервюта. Генералната съвкупност за българското население над 15-годишна възраст е 6 045 658 лица, т.е. 1% от извадката съответства на приблизително 60 457 души. При този обем на извадката нивото на стандартна грешка е 3.1%,.