Интегрираният национален план "Енергия и Климат": TOP SECRET!

Петко Ковачев е изпълнителен директор на Института за зелена политика и предишен енергиен координатор на CEE Bankwatch Network за България (1997 - 2006). Анализът му е част от работата му като експерт по енергетика на инициативата "Зелени закони".

България не само изостава, но не показва готовност за завършването на един от най-важните стратегически документи в областта на енергетиката и климата. Първоначалният вариант на плана, изпратен за оценка в Европейската комисия през април 2019 г., получи много критики, които се покриват с критиките на природозащитните организации. След преработката му презентация на Министерството на енергетиката пред парламента през декември 2019 г. показва, че слабостите не са отстранени.

Планът - що е то?

Интегрираният национален план "Енергия и Климат" (ИНПЕК) е един от определящите документи за принос на страните членки в постигане целите на Европейския съюз (ЕС) в областта на енергетиката и климата. В документа за Европейската зелена сделка (или "зелен пакт") ИНПЕК се разглежда като важен елемент от приноса на всяка страна от ЕС.

Изискването към държавите от ЕС за разработване на ИНПЕК е заложено в Регламент (EU) 2018/1999, според който този план трябва:

- да прилага стратегии и мерки, които гарантират, че целите на Енергийния съюз, и по-специално целите на ЕС в областта на енергетиката и климата за 2030 г., и дългосрочните ангажименти на ЕС за емисии на парникови газове са в съответствие с Парижкото споразумение;

- да стимулира сътрудничеството между държавите членки за постигане на целите на Енергийния съюз;

- да насърчава дългосрочната сигурност и предсказуемост за инвеститорите в целия ЕС и насърчава заетостта, растежа и социалното сближаване;

- да намалява административната тежест в съответствие с принципа за по-добро регулиране. Това беше направено чрез интегриране и оптимизиране на повечето от настоящите изисквания за планиране и отчитане на енергията и климата на страните от ЕС, както и задълженията на Комисията за мониторинг;

- да се осигури последователно отчитане от ЕС и държавите членки съгласно Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата и Парижкото споразумение, като се замени съществуващата система за наблюдение и докладване от 2021 г. нататък.

Министерството на енергетиката (МЕ) координира работата по изготвяне на българския ИНПЕК, като:
- в края на 2018 г. първи вариант за ИНПЕК е предложен за обществено обсъждане;

- в периода януари - април 2019 г. е изработен и изпратен в ЕК за коментари следващ вариант;

- презентация на, както се твърди, "ревизиран съгласно коментарите на ЕК вариант" на ИНПЕК е представена пред депутатите от Комисията по енергетика и Комисията по околна среда и води в Народното събрание през декември 2019 г.1

През пролетта на миналата година България получи коментарите на ЕК по предложения текст, които по различни сведения са били доста критични. След това Министерството на енергетиката (МЕ) имаше срок до края на 2019 г. да представи за одобрение в Брюксел финалния вариант на плана. Вместо това то представи... презентация пред депутатите от Комисията по енергетика и Комисията по околна среда и води в Народното събрание. А самият редактиран план с днешна дата все още отлежава някъде из сградата на "Триадица" №8. И според нашата информация експерти и чиновници продължават да "наливат" текстове и информация.

След вече констатираното закъснение световните агенции предадоха, че според източниците си в ЕК писмо до съответните министри на 9-те страни е изпратено тази седмица от заместник-председателя на ЕК Франс Тимерманс и от комисаря по енергетика Кадри Симсон. В писмото се подчертава, че е важно тези планове да бъдат представени бързо на ЕК.

Коренът на проблема

Защо се стигна до поредната издънка на България в енергийните и климатични политики, макар и на ниво планиране за периода от 2021 г. нататък? Първият текст на плана и презентацията на тайния засега редактиран втори вариант ни дават известна представа.

Първоначалният текст на ИНПЕК беше изключително слаб. В едно становище, писано от експерти от различни НПО и координирано от Екологично сдружение "За Земята"3, на 41 страници обяснихме на Министерството на енергетиката огромен брой слабости. Ето три, по-съществени, от тях:

- Планът има основен недостатък, който го прави неработещ - той не дава достатъчно отговори на основния въпрос: "Какъв ефект ще окажат предложените дейности в енергийния сектор?" Това не е аналитичен или работен документ, който трябва да представя връзките между националната енергийна политика и инвестициите в енергийния сектор, от една страна, и политиката по изменение на климата, от друга.

- ИНПЕК е подготвен на основата на 13 стратегически документа, 8 от които или са изтекли, или приключват през 2020 г. Документът с най-дълъг срок - Националният план за действие за енергията от горска биомаса 2018 - 2027 г., е приет в нарушение на Директивата за местообитанията и без екологична оценка.

- Въпреки факта, че документът официално е разделен на различни глави, например "Национални общи и конкретни цели", "Политики и мерки", "Текущо състояние и прогнози" и т.н., то те съдържат почти едни и същи текстове, леко модифицирани, но с трудно описани цели, политики, мерки или прогнози. Изявлението, че ИНПЕК определя "основните цели, етапи, средства, действия и мерки за развитието на националната ни енергийна и климатична политика в контекста на европейското законодателство, принципи и приоритети за енергийно развитие", е невярно именно защото същите данни се посочват и като цели, и като етапи, и като действия и мерки. Документът не разграничава ясно тези елементи, което е индикация, че авторите не могат да ги формулират достатъчно ясно, недвусмислено и в съответствие с нуждите и целите на такъв документ.

Грешни или манипулативно поднесени са данните за въглищата, за инсталираните мощности и целите за производство от ВЕИ, за липсата на субсидии за въглищата, за това, че повечето планирани междусистемни връзки директно ще обслужват централите в "Марица-изток", за отпадъците за изгаряне и т.н.

На основата на грешните и манипулативни данни се извеждат като проекти цели за развитие въглищата, АЕЦ "Белене", газовите връзки, язовир "Яденица" и изгарянето на отпадъци, докато целите за ВЕИ (слънце, вятър, геотермална енергия) са силно подценени и неамбициозни.

Целите на национално ниво са недостатъчни спрямо европейските

Към днешна дата, както беше казано, нов текст за ИНПЕК не е наличен. В публичното пространство и интернет циркулира презентацията, представена в НС, която дава отчасти информация какво се е променило. То не е много - направени са таблици и чартове, които онагледяват идеите за развитие на енергетиката и от които става ясно, че основните проблемни проекти - АЕЦ "Белене" и язовир "Яденица", остават в плановете на правителството. Много странно е - и ще очакваме с интерес как е защитено - продължаването живота на АЕЦ "Козлодуй" заедно с работата на АЕЦ "Белене" до 2045 г.

Отново имаме абсолютно неглижиране на потенциала на ВЕИ (основно слънце и донякъде вятър и геотермална енергия), като силно застъпена остава биомасата. Презентацията не дава подробности каква по вид е тя, дали и как ще се преработва преди изгарянето (повече за проблемите при дефинициите на биомаса и изгарянето като оползотворяване виж тук). Що се отнася до целите, те остават ниски спрямо възможностите - най-малко 27% дял на енергията от ВЕИ в брутното крайно потребление на енергия, като делът на ВЕИ за електроенергията остава даже по-нисък - 26,55%.

Иначе някои от представените идеи и мерки звучат обнадеждаващо, но доколкото са далеч от това да влязат скоро в законодателството, оставам скептичен за тяхното реално изпълнение. Оценката на необходимите инвестиции за ВЕИ за електроенергия, топлоенергия и охлаждане - 2 млрд. евро до 2030 г., също не показва кой знае какви амбиции.

От графиките излиза, че някъде между 2035 и 2040 г. ролята на въглищата ще спадне драстично, независимо от записаната цел за това, че тази роля трябва да бъде "запазена". Интересен е коментарът, направен на презентацията, че след 2025 г. няма да има държавна подкрепа за въглищата, но подробности за това какво се крие зад това твърдение не са известни.

Отново са развити фантасмагоричните идеи за газов хъб, които така или иначе нямат голямо значение за българската енергетика и съответно - за климатичната политика на страната.

По отношение на енергийната сигурност продължава да се тиражира лъжата, че България е слабо зависима (37,87% през 2020 г. до 36,19% през 2030 г.), като напълно се игнорира фактът, че дали от Русия, или от САЩ, ядреното гориво носи 100% зависимост.

Като позитивна можем да определим целта за пълна либерализация на пазара на електроенергия до 2025 г., както и мярката "Обединяване със съседни пазари". За съжаление не се вижда правителството да полага големи усилия в тази посока.

Целта за енергийната ефективност от минимум 27,36% също остава далеч от средната за ЕС, която е 32,5%.

Що се отнася до добива на газ в Черно море, правителството продължава да изразява оптимизъм, който обаче до момента не намира потвърждение в резултатите от проучванията.

За политиките и мерките за научните изследвания, иновациите и конкурентоспособността посочената информация е крайно недостатъчна, за да бъдат те оценявани по написаното в три слайда. Например мярката: "увеличаване на разходите за R&D, включително от публични източници" ни казва точно нищо за това какъв ресурс би се отделил и по колко за всяка от посочените пет цели. Самите цели се нуждаят от прецизиране, за да не се допусне отклоняване в непродуктивно харчене на средства, както се е случвало досега. Интерес буди многократното споменаване на "умните мрежи" като цел, особено като сравним липсата на амбициозни цели във ВЕИ сектора, който е един от двата най-важни фактора за тяхното развитие.

Като цяло, изглежда, и преработеният текст на плана не променя липсата на значими цели за декарбонизацията на икономиката. "Националната цел на България за намаляване на емисиите на парникови газове до 2030 г. в сравнение с 2005 г. за секторите извън СТЕ (сграден фонд, селско стопанство, управление на отпадъците и транспорт) е 0% (слайд №29)." Що се отнася до декарбонизацията на сектора енергетика, то е трудно да се приеме, че с включените мерки и политики може да се постигне очакваното намаление за десетилетието от около 44 500 на около 32 000 килотона СО2 еквивалент.

А сега накъде

Фактите и наличната информация говорят, че и сегашният таен вариант не отговаря на очакванията за един качествен Интегриран план за енергетика и климат по отношение на европейските цели.

Още повече че в българският ИНПЕК национална климатична политика практически липсва.
Например мерки като "Програма за оценка на ефектите от въглеродните емисии и замърсяването на въздуха от Министерството на образованието" са безсмислени. В същото време в документа за Европейската зелена сделка климатичните национални мерки от ИНПЕК се разглеждат като важен елемент от приноса на всяка страна - членка на ЕС.

Време е в Министерството на енергетиката да се събудят и да завършат ИНПЕК в кратки срокове. Но още по-важно е завършването на плана да бъде съпроводено с коригиране на неговите огромни недостатъци, празни места и откровени лъжи. За да се случи това, е нужна най-малко публичност на плана, която да даде възможност за експертен дебат за възможностите за България по отношение на политиките в сектора "климат и енергетика".