Партия на Радев? Не. Май иска да стигне до втори мандат като говорител на народа

Какви са сценариите пред президента

След като президентът Румен Радев свали доверие от правителството, мнозина видяха зад този ход два сценария:

1. Заявка за втори мандат на “Дондуков” 2.

2. Предстояща поява на нова партия - алтернатива на ГЕРБ за парламентарните избори догодина.

3. Някои заподозряха, че атаката на Радев срещу Борисов е съгласувана с американците, но изненадващото “корумпирано” име разсея усещането, че САЩ си имат нов човек в България.

4. Хората, които познават Радев са категорични, че със сянката на евентуална партия той иска да стигне като говорител на народа до втори мандат. Това съвпада с версия първа донякъде.

Допълнението обаче е, че главният прокурор Иван Гешев му отне в последните седмици битката срещу незаконно забогателите, лошата приватизация, мръсния въздух, битовата престъпност, разчистването на корумпирани сред администрацията и т.н. И го вкара в режим на обяснение за живота му преди президентския пост.

Всъщност от началото на мандата Радев се държи повече като партиен лидер, отколкото като държавен глава - обединител, но на 4 февруари - повече отвсякога. И ако досега президентът и хората около него упорито отричаха да се работи в тази посока, то преди седмица шефът на кабинета му Калоян Методиев за първи път обяви, че “всичко е на масата” и се обсъждат всякакви варианти.

В най-често споменавания сценарий подобна партия влиза в следващия парламент и става патерица на БСП за съставяне на правителство.

Въпросите са два:

1. Кой би гласувал за такава партия?

2. Как Радев може да прескочи от президентството в партиен офис?

Да започнем от втория.

Радев не може да направи партия, докато е на “Дондуков” 2. Това е забранено от конституцията, в чл. 95, ал. 2 на която пише, че президентът и вицето му нямат право да участват в ръководството на политически партии. Така че, ако иска да оглави такава преди парламентарния вот, трябва да прекрати предсрочно мандата си.

Вторият вариант е Радев да подкрепи създаването на нов политически проект чрез близки до него лица. Тук проблемите са поне три:

1. Президентът няма понятие от партийно строителство, нито има доверени лица - партийци. Защото разликата с армията е голяма.

В екипа си той гласува най-голямото доверие след съпругата Десислава на “мъжете със зелени чорапи”. Лица, които не се вписваха във “военната квота”, напуснаха екипа му. Казват, че и в момента

експерти се

оттеглят,

объркани

от действията на своя началник.

Отпада Радев да е намерил партиен строител в президентството - освен ако не заложи на Десислава Радева или на главния си секретар Димитър Стоянов, който засега не твърде успешно отговаря за строителството на администрацията на президента и връзките с външния свят.

Но пък на политическия пазар има хора, вещи в партийното строителство...

2. Подобна партия без официалното си лице (разбирай Радев) няма шанс. Едва ли президентът ще може

да прелее

високия си

рейтинг в нов

проект, дърпайки

конците отстрани

Видяхме какво се случи с АБВ - партията, която Георги Първанов създаде след двата си мандата, разчитайки на високия си личен рейтинг. И царят не можа да стопира изчезването на НДСВ от политическата сцена.

3. Радев може да даде подкрепа за проект - тип партията на Слави Трифонов, който смени името с “Има такъв народ”. Защо пък президентът да не е точно неговият говорител? Тогава обаче като какъв ще играе Трифонов?

Радев може да застане зад инициативата на Мая Манолова или “Възраждане” на Костадин Костадинов.

Но пак се стига до въпроса може ли да се прелива така влияние. Пък и “колегата” Първанов вече предупреди Радев, че при подобен вариант по-скоро би изгубил, отколкото да капитализира личната популярност. Така достигаме до най-важния въпрос - за електората на една партия на Радев. В обръщението си към народа на 4 февруари президентът каза едно стратегически важно изречение:

“Днес делението

не е между

леви и десни,

столица и провинция, а между порочната власт и милионите почтени българи. В борбата за отстояването на нашите права аз съм редом с вас.” Тоест, той би разчитал на подкрепа и от леви, и от десни избиратели, обединени от недоволство от управлението на Борисов.

Би разчитал, но като държавен глава, а не като партиен лидер. Ако тръгне натам, нещата се усложняват. Радев стана президент с подкрепата на БСП и няма свое електорално пространство.

Какво е отношението на политическите играчи? (Какво казват политолози и социолози за профила на евентуалния избирател на партия на Радев - виж долу.)

БСП - подкрепа

с едно наум

Изненадващо в неделя за първи път Корнелия Нинова, обяви, че една бъдеща президентска партия няма да е удар за БСП, а ще е алтернатива на ГЕРБ.

Президентът едва ли би започнал партийно строителство, без да съгласува това със стопанката на “Позитано” 20. Все пак тя бе тази, която вкара генерала в политиката и до днес е възприемана като негов политически ментор. Но ако тя загуби вътрешните избори в БСП след месеци и заедно с Радев се разочароват от новия червен лидер, който и да е той - могат ли да направят обща партия? Корнелия Нинова отговаря на първото условие на президента - тя е била и дясна, и лява. Едно е ясно, че

Радев няма

да се хвърли

в лидерската

битка на БСП

Той има шанс да обере от гласовете на левия, пролетарски електорат, който не е част от БСП, но традиционно гласува за нея на избори. Според анализ на “Алфа рисърч” 1/10 от червените избиратели биха гласували за партия на Радев. (Виж по-долу.)

Президентът има симпатиите и на политическия център. Нека напомним, че в самото начало на мандата си около него застанаха много от известните царски лица, а проф. Огнян Герджиков дори бе начело на назначеното от Радев служебно правителство. Затова не е изключено да намери поддръжници и сред залязващата НДСВ.

Манолова -

мост надясно

Така обаче ще навлезе в полето на един друг бъдещ политически проект - този на бившия омбудсман. Макар засега “Изправи се” да е само гражданска инициатива, очакванията са до следващите парламентарни избори тя да набере скорост и да намери форма за политическо участие в тях.

На кметските избори Мая разтвори ветрилото на подкрепата си и за ужас на БСП привлече и десни партии като “Движение България на гражданите” и ВОЛТ.

Нещо, което ще е цел и на Радев. Той неведнъж е давал знак към десните - и като отказа да подпише първия указ за назначаването на Иван Гешев за главен прокурор, и като започна след това дискусия за ролята на прокуратурата и промени в конституцията.

Умните и

красивите -

силно раздвоени

Протестиращи срещу Гешев дори на колене му се молиха на Радев. Това обаче не значи, че градските десни биха се хвърлили 100% в тази ляво - дясна любовна афера. Според анализа на “Алфа рисърч” те са най-поляризирани в отношението си към Радев.

Един от сините бардове - Евгений Дайнов, преди дни обяви Румен Радев за слаб и политически невежа, който пропилява подкрепата и надеждите на хората.

Също така десният Настимир Ананиев, който бе край Меглена Кунева, а после създава своята партия ВОЛТ, обаче смята, че президентът стои много добре в центъра и доказателство за това е, че се ползва с над 60% одобрение.

"Като личност би привлякъл една периферия от дясномислещи хора, колкото и ГЕРБ да го бутат към БСП. Но ако се тръгне към създаването на партия - това вече е друга тема, която към момента не е актуална”, казва Настимир Ананиев.

От “Да, България” публично не признават симпатии, но прави впечатление, че сайтовете, близки до партията, спазват към президента по-скоро благосклонно отношение, респект и “политика на ненападение”. Яростно критикуват например защо и как са излезли записите, пуснати от прокуратурата, но не и по същество какво се чува на тях.

Слави Трифонов

На следващо място се нарежда бъдещата партия на Слави Трифонов. “Все още нямаме политическа партия, така че няма как да даваме политически изявления. Не коментираме”, казаха единствено от екипа на тв водещия.

Костадинов -

неприлична

подкрепа

Най-бързо на президентските думи от 4 февруари реагира лидерът на “Възраждане” - ултралевият Костадин Костадинов, и организира протести срещу правителството миналия уикенд. Които се получаха доста рехави. Май няма повече пара за тази руска свирка и тя по-скоро е на път да заглъхне. Все пак Радев е възпитаник на американска военна академия и дори при положение, че цял свят научи за недоверието му към избора на F-16, надали съюзник, подозиран в силна връзка с Русия, му се струва приемлив. Пък и ще отблъсне десните...

Политолози: Говори 3 опозиционни езика

За разлика от Борисов през 2009 г. Радев не идва “от долу”

МИЛА ГЕШАКОВА

Повечето социологически агенции твърдят, че не са тествали вот за хипотетична партия на Радев и какъв електорат би я подкрепил. Само едно проучване - на “Медиана”, и то от юли 2018 г., дава някакво число колко би спечелила партия на Румен Радев - 38,2%. Висок резултат, но оттогава е минала година и половина, а нали до изборите има още година. Пък и декларативна подкрепа за високорейтингов нов политически играч винаги е няколко пъти по-висока, отколкото когато се появи наистина. Както се случи с “България без цензура” на Бареков или РЗС на Яне Янев, или АБВ на Георги Първанов...

Какво казват политолозите? Има три тези за хипотетичната партия:

1. Конкурент на БСП

2. Партньор на БСП и заплаха за ГЕРБ

3. Президентът още не е сигурен за партия, но

желае тази спекулация

да витае в публичното

пространство,

да е елемент от психофона, който ще доминира идната изборна година.

Ако се реши на такъв ход, президентът Радев трябва да даде оставка година и половина преди края на мандата си и 10 месеца преди парламентарните избори. Тогава е най-изгодният момент да осребри високия си рейтинг - единствената основа за подобно начинание. Практиката показва, че в края на петата година от мандата рейтингите обикновено падат, казва Румяна Коларова.

Големият въпрос според политолози е как възможният потенциал на президентска партия се реализира - дали като на Сакскобургготски или Борисов, или като на Яне Янев, Бареков и Марешки.

Факт е, че избраният с 59,37% на изборите за държавен глава през 2016 г. Румен Радев успява да съхрани високия рейтинг, макар в годините социолозите да регистрират спадове в доверието. Според данни на “Алфа рисърч” от декември 2019 г. дейността му като президент оценяват като положителна 48% от българите, което е с около 11% по-ниско от бюлетините, пуснати за него на изборите през 2016 г.

Преди две години, когато реч на Радев пред студенти провокира коментари готви ли се да основе своя партия, политологът Първан Симеонов от “Галъп” отбеляза, че президентът обича да държи аудиторията в шах и финалът да е отворен. Според политолога Димитър Ганев

“държи темата на

полусъединител”

с играта да не потвърждава, нито да отрича намерения да направи своя формация.

Първан Симеонов нарича Радев “обединително звено в критичното към властта говорене” и напомня, че е избран тъкмо като протест срещу това статукво. Затова и поддържа тази роля. По думите му президентът говори на няколкото опозиционни езика в България - на едната опозиция - БСП в НС, на другата - либералите, извън парламента, и на трета опозиция - хора, които казват “не щем нито ГЕРБ, нито сините, нито червените, дайте новите, искаме на улицата, протести”.

Профилът на избирателя му

Хипотетична партия на Радев би мобилизирала част от недоволни леви, десни и от недоволните от “тия горе”. Това впрочем направи Бойко Борисов на парламентарните избори през 2009 г., които спечели триумфално. С една разлика. По думите на политолога Иван Кръстев преди изборите от 2009 г. “Бойко Борисов не идва отляво или отдясно, а от долу”. Тази формула на успеха не важи за Румен Радев.

Той би разчитал на лявоориентирани българи, от които бе избран. Само че червените трудно биха преглътнали негова формация, защото ще възприемат създаването ѝ като кражба на електорат. Партия на Радев има електорален шанс, но не и да направи кабинет, коментира наскоро за “24 часа” политологът Стойчо Стойчев. Според него обаче не е задължително Радев да оглави собствена партия, а просто да афишира, че е част от такъв проект.

Според Стойчев за такава партия опции са Мая Манолова и Слави Трифонов. Но тъй като Радев няма свое електорално пространство, партията му ще черпи основно гласове от БСП.

Твърди, че много се коментира сценарий, според който Радев подава оставка, Йотова довършва мандата, а той и Манолова правят партия без Слави, която влиза в парламента и прави управляващо мнозинство с БСП. Съставят правителство, което Радев оглавява като премиер, а Манолова се кандидатира за президентския пост.

“Само че това са фантазии”,

обобщава Стойчев.

Социологът Васил Тончев допуска, че ако Радев се яви на парламентарни избори, няма да е с партия, а като кандидат на няколко партии, включително БСП и други афиширащи се като опозиция на ГЕРБ. Но според него такава стъпка е крайна.

Анализ във в. “168 часа” през 2018 г. осветлява друг - организационен аспект по темата ще прави ли Радев партия. Прави паралел със създаването на АБВ и други партии. И при двата проекта

комитети от интелектуалци

опипват почвата

Но докато Георги Първанов стартира партията си, след като не е могъл да оглави отново БСП, Радев никога не е членувал в партия и няма представа от начина ѝ на функциониране и апаратните хватки. Как тогава стоят нещата, ако се потърсят привърженици на партия на Радев в 265-те общини у нас? БСП има наследени от БКП структури в цялата страна, а ГЕРБ е последната партия, успяла да направи ядра навсякъде. И това се е случило, защото се е опряла на МВР структурите, които познават всички хора по кварталите и селата. Ако обаче генерал Радев реши да използва военните, които познава, те не са така близо до всички хора от квартала или селото, пише в анализа.

Финансовият ресурс, необходим за изграждане на партийни структури, също не е за пренебрегване. Според тогавашни изчисления на “168 часа” са необходими между 5 и 10 млн. лв. за първата година на евентуално ново формирование за офиси, администрация, мероприятия и срещи.

1/10 от червения

вот може да е за

президентска партия

Това показва анализ на “Алфа рисърч” за профила на избирателя на Радев

Голяма промяна: преди 3 години за него пуснаха бюлетини София и големите градове, сега точно там неодобрението е най-високо

ГЕНОВЕВА ПЕТРОВА

Настоящите оценки и висок рейтинг на президента Румен Радев са за действията му като държавен глава, а не като партиен лидер. Те могат да бъдат ориентир за профила на хората, които го одобряват, но не и индикатор за електорален потенциал на евентуална сформирана около него партия.

Анализът на резултатите показва, че както в деня на президентските избори от 2016 г. доверие в Румен Радев имат основно

подкрепящите БСП и ДПС

социални слоеве,

а сред най-острите му противници се открояват симпатизантите на ГЕРБ.

За тригодишния период от встъпването му в длъжност се очертава обаче една съществена разлика: убедителна победа тогава му донесе фактът, че успя да спечели вота в София и големите градове (обичайно гласуващи вдясно), но

към днешна дата това

са населените места с

най-високо неодобрение

за действията му. При средно за страната 48% одобрение срещу 15% неодобрение в София съотношението е 35% към 19%, докато в селата е 60% положително срещу 10% отрицателно отношение. Социални слоеве с открояващо се високо доверие към президента са най-възрастните поколения (59%), пенсионерите (63%), избирателите на БСП (84%), ДПС (49%).

Категорични негови критици са привържениците на ГЕРБ (25% доверие срещу 36% недоверие), а най-поляризирано е отношението на симпатизантите на “Демократична България” (44% одобрение срещу 32% неодобрение).

Три години след встъпването си в длъжност президентът Румен Радев остава политическата фигура с най-високо доверие. Всеки директен сблъсък с изпълнителната власт затвърждава одобрението на БСП- избирателите към него, като около 1/10 от тях биха могли да преориентират подкрепата си към приемлива за тях формация вляво (каквато би била евентуална партия около президента).

Обратно, дори и недоволни от някои действия на правителството, привържениците на ГЕРБ не разпознават в Румен Радев възможност за политическа алтернатива.