Имат ли нужда от помощ Ericsson и Nokia?

Американски набег може да е странна идея, но той принуждава регулаторите в ЕС да обмислят как да отстояват европейския технологичен суверенитет

Министърът на правосъдието на САЩ Уилям Бар наскоро изведе технологичната офанзива на Америка срещу Китай на ново ниво, след като предложи американско поглъщане на Ericsson и Nokia, за да се противодейства на китайския гигант Huawei, пише за Financial Times Бен Хол, редактор за Европа на британския вестник.

Компаниите за телекомуникационно оборудване от Швеция и Финландия могат да бъдат придобити „пряко или чрез консорциум от частни американски и съюзнически фирми“, казва Бар.

„Поставянето на голямата ни пазарна и финансова мощ зад тези компании би ги превърнало в много по-страховит конкурент и би премахнало опасенията относно способността им да оцелеят“, добавя той.

САЩ забраниха достъпа на Huawei до своята мобилна 5G мрежа, окачествявайки китайския телеком като риск за националната сигурност, и се опитват да притиснат европейските си съюзници да направят същото. При липсата на местна алтернатива американците проучват начини за укрепване на основните конкуренти на Huawei - Ericsson и Nokia. Помпането на мускули вероятно има за цел да направи по-трудно за европейските правителства да твърдят, че пълното изключване на китайския доставчик ще забави въвеждането на 5G супер бързи услуги за данни и ще повиши цената.

Предложението на Бар, че самото правителство на САЩ може да се насочи към две европейски компании, е удивително. Вашингтон не обикаля да купува чужди фирми. Белият дом бързо отхвърли идеята. Все пак тя повдига ключови въпроси: дали Ericsson и Nokia, със собствен капитал от съответно 29 и 24 млрд. долара, имат нужда от помощ от правителството, или от много по-голям стратегически акционер? Ако това е така, трябва ли помощта да идва от САЩ?

„Двете компании бяха сравнително успешни през последните две десетилетия“, казва Джон Дилейни, телекомуникационен анализатор в IDC. „Те не са в разцвет, но основите на бизнеса им са стабилни“, допълва той.

Телекомуникационното оборудване е мащабен бизнес и големият китайски пазар с ограничен достъп дава на Huawei огромни предимства, както и евтино финансиране от държавните банки. Преминаването към виртуални мрежи, където софтуерът все повече замества функциите на хардуера, ще изведе на пазара нови играчи. Междувременно Samsung настъпва в 5G технологиите.

Заедно Ericsson и Nokia имат сходен дял от глобалния 5G пазар с този на Huawei. Забраната за китайската компания в САЩ и ограниченията в Европа би трябвало да дадат на финландско-шведския дует повече бизнес и ценова сила - дори ако перспективите за 2020 г. са замъглени от забавени правителствени решения за допускане на доставчици на запад и насрещни ветрове в Китай и Индия.

Ericsson и Nokia са изпреварени от китайския гигант по отношение на разходите за научни изследвания, но те са по-конкурентни при 5G патентите, отколкото понякога изглежда. Въпреки това целевата субсидия на ЕС за изследователска дейност може да е необходима, за да се задържат европейците в състезанието за интелигентни мрежи.

Консолидирането на двете европейски компании в една група, както предлага Бар, би намалило конкуренцията и би създало монопол на някои пазари, където Huawei не е допускана. То може също да задуши иновациите в сектор, който е отворен за бързи технологични промени.

Няма очевидни американски корпоративни купувачи. Cisco - американският производител на мрежово оборудване, се споменава като такъв, но Nokia - може би по-уязвимата от двете европейски компании, заложила на по-скъпа 5G технология, е неподходяща цел, тъй като има собствен фиксиран бизнес. Ericsson опита партньорство със Cisco, но след няколко години се отказа и се обедини с конкурентната Juniper. Комбинацията с производителя на чипове Qualcomm не би имала голям икономически смисъл.

Във всеки случай Ericsson и Nokia се считат за национални шампиони от своите правителства. Властите биха се противопоставили на идеята компаниите да попаднат в американски ръце и да станат пионки в американската технологична война с Китай. По този начин те биха рискували да загубят бизнес в Китай. Азиатската страна може и да е доминирана от китайски доставчици, но в същото време е вторият по големина пазар на Ericsson след САЩ. Финландия би могла да блокира поглъщането на Nokia, като определи компанията за стратегически актив. Швеция има по-малко защити, но други държави членки на ЕС могат да възразят с оглед на новия режим на отсяване на чуждестранни инвестиции от съюза.

Американски набег може да е странна идея, но той принуждава регулаторите в ЕС да обмислят как да отстояват европейския технологичен суверенитет. Ако те отблъснат „помощта“ на Вашингтон, може да се наложи сами да предоставят своя собствена.

По статията работиха: Петър Нейков, редактор Миглена Иванова