Какво може да очакваме от Мюнхенската конференция по сигурността 2020?
САЩ ще използват ли военна сила за защита на НАТО? Трябва ли страните членки на ЕС да работят по-тясно в сферата на отбраната? Светът изправен ли е пред "перфектна буря" вследствие на климатичните промени в съчетание със заплахи пред сигурността?
Тези и много други въпроси ще бъдат обсъдени на Мюнхенската конференция по сигурността 2020, която ще се проведе от днес до неделя, информира "Дойче веле".
Ежегодната конференция събира президенти, премиери, външни и военни министри от повече от 40 държави, както и представители на бизнеса и международни организации.
Тази година сред участниците са френският лидер Еманюел Макрон, канадският премиер Джъстин Трюдо, основателят на "Фейсбук" Марк Зукърбърг. Американците ще бъдат представлявани от държавния секретар Майк Помпео и лидера на демократите и председател на долната камара на Конгреса Нанси Пелоси.
Перспективите пред световната сигурност са изпълнени с опасности - продължава тенденцията от последните години. Авторите на "Доклад Мюнхенска сигурност", задълбочен документ, който има за цел да зададе тона на конференцията, пишат за Westlessness - идеята, че светът като цяло и самите "западни" държави не са сигурни за ценностите си и за стратегическата си ориентация.
Докато някои виждат Запада под заплаха от "либералния интернационализъм", за други заплахата идва от "възхода на антилиберализма и връщането към национализъм, който поставя Запада под риск". И докато необвързването се засилва от ляво и от дясно, авторите отбелязват, че "нарастващото нежелание на Запада да участва в конфликти по света не означава, че тези конфликти изчезват". Напротив, те могат да се разраснат.
Един пример: президентът на САЩ Доналд Тръмп сигнализира, че иска да изтегли американските войски от Афганистан, както той дръпна специалните части от Сирия. От друга страна като цяло броят на американските войници в чужбина се увеличава, особено за противопоставяне на заплахата от Иран. Убийството на иранския генерал Касем Солеймани през януари е последното доказателство, че Тръмп е готов да поеме риск да влезе в конфликт в Близкия изток. Отговорът на Иран беше ограничен, но търсенето на начини за деескалация на напрежението в Близкия изток ще продължи и в Мюнхен.
Извън Вашингтон ежегодната конференция в Мюнхен е едно от най-добрите места да се разбере посоката и мисленото във външната политика на САЩ, защото привлича ключови глобални актьори. Конференцията в Мюнхен също е възможност да се тества международната реакция във връзка с новия план на Тръмп за Близкия изток.
Но тази година по-голямо внимание може да бъде отделено върху предизвикателствата пред Европа. С надигането на популисткия национализъм в много държави някои прогнозират, че ЕС може да погледне навътре за сметка на останалия свят. Участниците на форума ще се опитат да разберат как блокът може да стане по-ефикасен, особено в сътрудничеството в сферата на отбраната, как да отговори на миграцията от юг, подсилвана от конфликтите в Сирия и Либия, докато големият съсед Русия продължава да дестабилизира в Източна Европа.
Много европейци биха искали ЕС да се утвърди като глобален играч по свой начин, да се разграничи от мисленето на САЩ. Ако САЩ продължат да бъдат пасивни и дори да не се обвързват със случващото се в Близкия изток, докато в същото време Русия и Турция се опитват да разширят влиянието си на места като Сирия и Либия, това може би е моментът за Европа да се съсредоточи повече върху интересите си в региона, стратегически и икономически.
С излизането на Великобритания от ЕС и често поставената под въпрос колективна отбрана на НАТО, координирането на военен отговор и активи на Европа ще бъде важно повече от всякога. Авторите пишат в доклада: "НАТО и Европейският съюз се борят...За тях възходът на антилиберализма в страни членки е огромно предизвикателство".
Като се има предвид това, дали страните членки ще намерят общи политики в сферата на отбраната, имиграцията и външната политика? Балканските държави ще участват на срещата в Мюнхен, бъдещето разширяване на ЕС ще бъде обсъдено на форума, което не се случва за първи път.
Русия е вечен източник на безпокойство за европейските стратези. Европа е разделена между импулса да се поддържа диалог и икономически отношения с големия съсед и да бъде предпазлива със стратегическите цели на Москва. Докато някои очакват руският лидер Владимир Путин да бъде поканен на тазгодишната среща на върха на Г-7 в САЩ, други мислят, че трябва да се фокусират повече върху Китай.
Променящата се геометрия на глобалната сила ще бъде тема на много срещи в хотел Bayerischer Hof в Мюнхен, където ще се проведе конференцията. През 2019 г. президентът Си Дзинпин предупреди, че Китай е готов да отговори на външна намеса в "задния двор" на страната - Източнокитайско море и Южнокитайско море. Сега Китай се разправя със САЩ за търговията и за момента, най-малко, се бори с коронавируса, който принуди други държави да ограничат пътуванията до азиатската държава. В допълнение към това изникват въпроси колко близки трябва да са Хонконг и Пекин и западните притеснения за китайската компания Huawei.
Друга тема с фокус Азия е Корейският полуостров.
Тази година Мюнхенската конференция по сигурността, според авторите на доклада, ще бъде "възможност да се измери температурата не само на състоянието на международния мир и сигурност като цяло, но и на Запада особено".
И други важни въпроси изникват: Защитени ли са нашите данни? Може ли да има помирение между енергийната сигурност и климатичната сигурност? Какво е бъдещето на мултилатерализма?