https://img4.sportal.bg/uploads/news/2020_07/images/00828032.jpg?20200214114818

Забравят да наградят Иван Лебанов за историческия медал преди 40 г.

by

Четвъртък, 14 февруари 1980 г. В Лейк Плесид стартират зимните олимпийски игри. Първата дисциплина, в която се определят медалите е 30 километра ски бягане за мъже. Преки телевизионни предавания няма, защото часовата разлика е сериозна. Когато българите се прибират от работа, чуват новината, която никой не е очаквал. Иван Лебанов е спечелил първия в историята ни медал от зимна олимпиада, след като финишира трети след представителите на СССР Николай Зимятов и Василий Рочев.

https://img4.sportal.bg/uploads/news/2020_07/thumb_mid/00827910.jpg

40 години от първия български медал на зимна олимпиада

Лебанов вече е известно име в родния спорт, вече има и една олимпиада зад гърба си. На 18 години участва в Инсбрук през 1976 г. Станал е световен шампион за юноши. Но да вземе медал от олимпиада, въобще не влиза в сметките.

Стартът се очаква с огромен интерес заради решението на СССР да не включи в състава за дистанцията световния шампион за 1978 година и олимпийски първенец от Инсбрук Сергей Савалиев. Той се концентрира единствено върху маратонската дистанция от 50 километра.

https://cache2.24chasa.bg/Images/Cache/728/Image_8185728_128.jpg

Бронзовият медал на легендата на българските ски. СНИМКА: Любомир Илков

Лебанов влиза в тройката още след първата обиколка. Пред него са само Зимятов и легендарният швед Томас Васберг. На втората българинът вече се движи след Зимятов, който е на 36 секунди. Тогава идва заповедта от треньорите на СССР Николай да забави темпото,
за да може напред да бъде избутан Василий Рочев.
Лебанов и Зимятов карат над 5 километра заедно. Руснакът е два номера след българина, но го застига по трасето. Иван се залепва за него. “13 пъти го задминах и се опитах да му наложа по-силно темпо. Така и не успях. Но все пак спечелих медал”, обяснява 62-годишният Лебанов.

https://cache1.24chasa.bg/Images/Cache/729/Image_8185729_128.jpg

Лебанов бе и квет на Велинград, където започва със ските. СНИМКА: Любомир Илков

Така на финала Зимятов завършва на 31,42 секунди пред Рочев. Василий пък е с 29,55 секунди пред Лебанов. Но зад него са имена като Васберг, финландците Мати Питаканен и Юха Мието, норвежеца Уве Аунли, още двама представители на СССР Евгений Беляев и Николай Бажуков, италианеца Маурилио де Золт, германци, французи, чехи, американци. Вторият българин - Христо Бързанов, също е с впечатляващото 23-о място в крайното класиране.

На финала дори няма кой да посрещне Лебанов. Групата на бегачите е изключително малка. Треньорът Ангел Митов е всичко - ваксмайстор, наставник, масажист, и е по пистата, когато той финишира. “Дори нямахме възстановяване. От федерацията по гребане ни бяха дали сарженор за черния дроб и супрадин. С това се справяхме с конкуренцията. Сами, но за сметка на това качествени”, с усмивка си спомня Лебанов.

Около трасето обаче има българска агитка. “Бяха около 20 човека от старата емиграция. Облечени в народни носии и с трибагреници. Никога не се срещнах с тях, но няма да ги забравя”, допълва Лебанов. “В крайна сметка се състезавах за България. Това винаги ми е било движещата сила”, допълва легендата.

“Помогнаха и алпийците. Петър Попангелов-старши ги бе уредил и с лекар, и с масажист. И ние с Бързанов ходехме при тях. Заради това съм благодарен на всички”, допълва роденият в село Гластун край Банско велик спортист.

Край трасето е и ръководителят на делегацията ни в Лейк Плесид Трендафил Мартински, председател на ЦС на БСФС, социалистическият еквивалент на спортното министерство. С него е Васил Попов, шеф на тотото и президент на федерацията по ски.
“Когато се движех втори, чух гласа на Мартински - давай, орден ще ти дадем, давай, волгата те чака на летището”, обяснява Лебанов.
И както може да се очаква, всичко това е забравено. Идват летните игри в Москва, там правим фурор и накрая на годината първият ни медалист е забравен от държавата.

“Тогава единствено проф. Георги Христов, който бе шеф в ЦСКА, се сети за мен. Развеждаха ме из София с един военен джип, за да си избера апартамент. Представяте ли си, момчето от Гластун става столичанин. И ме направи капитан от армията. Заяви, че докато ЦСКА съществува, ще се водя на работа”, допълва Лебанов.
Всъщност държавната награда идва година по-късно и по доста странен начин. “Никога няма да го забравя. Събираме се за закриването на сезона във Военния клуб на жълтите павета. И Васил Попов ме прави на мат и маскара. Как не съм постигнал поставените цели. Как сезонът ми е пълен провал. Защото след медала започнаха да ми се поставят някакви поръчения какво трябва да направя. А аз имах дори и подиум за световната купа. Не си спомням, ама май е трябвало да спечеля нещо повече. И ми идва да потъна вдън земята от срам. Свършва критиката и обявява - и заради медала от олимпиадата Иван Лебанов получава орден “Червено знаме на труда” и автомобил. Дадоха ми не “Волга”, а “Москвич”. Зелен. Доста години издържа, преди да се скапе”, обяснява легендата.

Доста конфузен момент има в олимпийското село след триумфа. “От фришопа бях взел една бутилка уиски. Срещу стаята ни с Бързанов имаше автомат за “Кока-Кола”. Всякакви видове. И сядаме двамата да отпразнуваме медала и изведнъж в стаята влизат Мартински и Попов. Замръзнахме. Но тогава Мартински, който беше изключителен ръководител, само се усмихна и каза - след добре свършена работа трябва да има и награда, сипете и на нас. Така ни се размина всичко”, допълва Лебанов.

Три дни след това е и стартът на 15 километра, който е в историята на олимпиадите като най-оспорваното бягане. В крайна сметка Томас Васберг взема титлата само с 1 стотна преднина пред Юха Мието. Трети е Ове Аунли. Заради това се променя и правилникът, като в бягането времената се закръглят до десета.

Иван Лебанов заема 15-ото място, като в момента това ще се определи като грандиозен успех. Христо Бързанов е 38-и, което също е доста прилично. Българите нямат сили да се включат в маратона на 50 километра, а са само двама и няма как да направят щафета. В тези две дисциплини Зимятов взема още два златни медала.

“Най-скъпият ми спомен от олимпиадата е уважението на хората. То продължава и до днес. Който дойде на училището ми, иска да се снимаме. Какво по-хубаво от това? Значи ме помнят, направил съм нещо”, скромно отбелязва Лебанов. “Иван Славков - Батето все ме питаше как съм го направил. В тази невероятна конкуренция. Със сърце и за България. Нищо повече”, допълва Лебанов.

Всяка година се чуват със Зимятов и Рочев, които са идвали и на гости в хотела му в местността Юндола над Велинград.

“Понякога се шегувам с тях, че ако знаехме за преливането на кръв, щяха да ми гледат гърба. Тогава това беше модерното”, обяснява Лебанов.

На 14 февруари, но 40 години по-късно, той отново ще бъде в планината. “Дори бях забравил, че е юбилей. Ама се обадиха от Чепеларе да ме подсетят”, сподели накрая бившият кмет на Велинград.

СОЦИАЛИСТИЧЕСКИТЕ СТРАНИ НА КОСЪМ ОТ БОЙКОТ

България можело и да се размине с първия си медал от зимна олимпиада. СССР сериозно обмисля да се оттегли от игрите в Лейк Плесид и това щеше да повлече и всички останали държави от социалистическия лагер.

Причната е, че през декември 1979 година СССР започва войната в Афганистан. Президентът на САЩ Джими Картър обявява бойкот на летните игри в Москва и праща държавния секретар Сайръс Ванс да съобщи за това на членовете на МОК, които се събират на сесия в Лейк Плесид преди началото на олимпиадата. И вместо традиционните поздравления за добре дошли те чуват една чисто политическа реч.
Представителите на СССР веднага се свързват с Москва, за да чакат инструкции в ситуацията. Има и още една причина да се обмисля бойкот - заради проблемите с “двойния Китай”. През 1979 година МОК най-накрая признава официално Китайската народна република за свой член. В решението е вписано, че Тайван вече трябва да се нарича Китайско Тайпе и да участва със собствен флаг и униформи. Но в Лейк Плесид тайванците пристигат със знамето на Китай и еднакви представителни дрехи. След дълги дебати те не са допуснати до игрите.
Жестът на МОК вероятно спасява въобще олимпиадата. В крайна сметка от Москва пристига нареждане да се участва и американците да бъдат победени на собствената им територия. В крайна сметка така и става. СССР завършва с 10 златни, 6 сребърни и 6 бронзови медала. Домакините са с 6, 4 и 2. Или с 10 по-малко от руснаците. Но им отмъкват титлата в най-престижния спорт - хокея, и то с отбор от колежани.

ДЕЛЕГАЦИЯТА НИ Е САМО ОТ 8 СПОРТИСТИ

България е представена само от 8 души на олимпиадата преди 40 години. Най-голяма е групата на алпийците, която се води от Петър Попангелов-младши. В нея са още Христо Ангелов, Митко Хаджиев и Людмил Тончев. Бегачите са двама - Лебанов и Бързанов, а дебют на олимпиада правят и биатлонистите Владимир Величков и Юри Митев.
Единственият от всички с опит е Попангелов, който участва в гигантския слалом в Инсбрук през 1976 г. В същата дисциплина в Лейк Плесид той става 27-и, а Тончев, Хаджиев и Ангелов се нареждат един след друг от 30-о до 32-о място.

В слалома обаче правим едно от най-добрите си класирания в историята на олимпийските игри. Попангелов е шести след девето време в първия манш и второ във втория. Изпреварен е само от легендарния Ингемар Стенмарк, и то с 19 стотни. Той взема и златния медал.

Людмил Тончев е на 17-о място, а 18-годишният Христо Ангелов е 19-и.

Митко Хаджиев е само на 2 стотни от топ 20 в дисциплината, но остава на 21-о място.

В биатлона на 10 километра спринт Владимир Величков е 34-и, а Юри Митев е две места след него. На 20 километра двамата си разменят класирането. Митев е 40-и, а Величков 43-и.

ДНЕС ВСИЧКИ КАРАТ ПО ОЛИМПИЙСКОТО ТРАСЕ

Пистите за ски бягане и биатлон, където Иван Лебанов постига историческия си успех, се използват за масов спорт и до днес. Запазено е абсолютно всичко, като дори на някои места по трасето са направени подобрения. Тази, която е с обиколка от 10 километра, обаче не е пипана от 40 години насам.

Трасетата са отворени всеки ден сутрин и следобед, за да могат всички желаещи да карат по тях. За децата има училище, където да пробват бягане и биатлон.

Комплексът се намира под връх Ван Хоевенберг на историческата планина Адирондак, която се намира само на 15 километра източно от Лейк Плесид. Той е само 896 метра над морското равнище, но снежната покривка е доста сериозна, защото зимите са доста тежки в тази част на САЩ. Върхът е кръстен на Хенри ван Хоевенберг, човека, който прави туристическите пътеки в планината.

Комплексът се намира в близост до реката Осабъл, която се влива в езерото Шамплен, а след това през реката Ришельо, която вече на канадска територия отива в Свети Лаврентий и Атлантическия океан.
Всъщност единственият обект от олимпиадата, който не се ползва, е селото на спортистите. То струва 22 милиона долара за времето си, като сега сградите са затвор за хора с леки присъди. Всички останали са или отворени за ползване за масов спорт, или са домакини на състезания от световната купа.

 

Георги Банов, "24 часа"