За по-честни избори, или пак мижи да те лажем (втора част)

В първата част на текста по повод обсъжданите нови промени в изборния кодекс авторът разгледа машинното гласуване, отбелязването на преференции и избирателните списъци.

Активна регистрация и др.

Тези дни пак преглеждах конституцията. Има там два члена, които дават основание на много експерти да твърдят, че активната регистрация и поддържането на актуален изборен регистър са против конституцията. Предполагам, че тази позиция се основава на чл. 26 (1) (текстът "където и да се намира") и чл. 42(1). (Вижте карето в края на текста.)

В резултат на подобно тълкуване ние нямаме реалистичен избирателен списък. Нещо повече - това, което имаме, позволява дописване в изборния ден на основание на документ, издаден от кмета. За това дописване винаги ни критикуват. Позволява местене по документи на групи хора, които могат да обърнат резултата и които не носят последствията от избора си, особено на местни избори. И, не на последно място, карат администрацията да харчи пари като за 6.8 милиона избиратели при гласуващи два пъти по-малко.

Хайде хартиените бюлетини са 16 стотинки. Ами 30 000 машини по 3000 лева как ви се виждат - 90 милиона. Хайде 20 000 да са 60 милиона. Малко ли са? Плюс складове, поддръжка, охрана, сервиз, препрограмиране и други за следващото упражнение. Ако тези пари ги дадем на секционните избирателни комисии (СИК), то може да наемем за членове всички преподаватели по обикновена и висша математика и физика и всички прокурори и адвокати. 700 лева на калпак за два дена малко ли са? При това тези пари няма да идат в Китай/Тайван или в една фирма, а веднага ще се влеят в местната бакалия за хляб, сирене гроздова, кисели краставички и други жизненоважни неща. На печелившите - честито!

По конституцията

Така и така се заговори за промяна на конституцията, би било полезно да се направи редакция, която да даде възможност на ЦИК да прави при необходимост активна регистрация, да поддържа изборен регистър, който да съдържа имената на българските граждани, които са заявили, че ще упражнят правото си на глас, без след това да са длъжни да го направят и без санкции, ако не гласуват. Това би дало възможност да се премине към гласуване по настоящ адрес (изборен адрес), за което отдавна говорят много експерти. И този адрес да бъде лесно променян (управляван) от самия избирател. Тук не говоря за въвеждане на уседналост в парламентарните избори, независимо какво е личното ми мнение.

И в заключение по тази точка - да сте чували, че догодина ще има преброяване на населението? Да сте чували изборни експерти, членове на ЦИК, ГРАО, депутати, партийни активисти, социолози и гадатели да говорят нещо за възможността преброяването да се използва за активна регистрация или поне за въвеждане на изборен вместо постоянен адрес. Не сте. Няма и да чуете скоро.

Да сте чували нещо за промяна на изборната география чрез окрупняване на многомандатните избирателни райони (МИР) до например 9 пълноценни района с реално състезание между партии и кандидати? Няма и да чуете, защото сегашните райони с гарантирани по 4 мандата са удобни. Там няма пълноценно състезание, цената на мандата е малка, избирателите се контролират лесно от кметовете.

Отново стои въпросът за МИР "Чужбина", съставянето на консулски избирателни списъци. Има и цял кръг въпроси около правото на притежатели на БГ документи за самоличност да определят властта в страна, без да живеят в нея от десетки години и без да носят последствията от своя избор (т.нар. критерий уседналост).

По композирането на изборните комисии: ЦИК, РИК, ОиК и СИК

Чувам, че някои партии били съгласни на 100% машинно гласуване, ако го организирала държавата. Ама чакайте - те целите избори са работа на държавата по закон и по международно публично право. Независимо дали са с машинно гласуване или с редене на бобени зърна. Въпросът е съвсем друг - ще позволят ли партиите на държавата да организира изборите, без да окупират изборния процес чрез квотното си представителство в ЦИК, РИК и СИК? При това, забележете, това са парламентарните партии, които имат субсидия и с нея могат да си наемат застъпници в добавка на членовете в СИК. Освен застъпници имат и т.нар. представители.

Така се формира една маса от легално купени гласове чрез възнаграждението за длъжностните лица (СИК плюс застъпници и представители), ангажирани в процеса. На всичкото отгоре партиите си запазват правото до последния момент да сменят хората си в СИК даже и след обученията.

Парадоксално е, че хора, които се канят да управляват държавата, не могат да управляват собствените си представители в СИК. Или ги сменят нарочно с други инструкции? Ако искат промяна, нека партиите се откажат от партийното номиниране или поне да оставят председателите и секретарите на СИК да се назначават по професионална пригодност с право да бъдат изпращани в СИК в различни места. И категорично да отпаднат т.нар. партийни представители в СИК. Застъпниците са достатъчни, макар че за партиите, които имат членове в СИК, и застъпници не трябва да има. Те са инкорпорирани в СИК.

При подготовката на сегашния изборен кодекс много хора искахме постоянна ЦИК. Идеята беше тя да е от 5 - 7 членове изборни мъдреци от различните власти с по-голяма оперативна администрация. За съжаление сегашната ЦИК е лошо съчетание на постоянна администрация, формиране на квотен принцип от партиите според парламентарното представителство, а по размер е почти колкото правителството на страната. Принципът е репликиран и в по-долните нива при РИК, ОиК и СИК. И това е, при положение че голяма част от работата по изборите се върши от държавата и общините.

Смятам, че може да се мисли за такава промяна в конституцията, с която ЦИК да бъде формирана на принципа на Конституционния съд. Има практики, в които по време на избори администрацията на ЦИК се разширява и подсилва с представители на други институции, но само за кратък период. Подобна промяна би извадила донякъде партиите от процеса и би засилила доверието в ЦИК и изборния процес като цяло.

Тези предложения, а и други вече са давани в процеса на подготовка на сегашния кодекс. За съжаление по време на неговото обсъждане някои граждански организации предпочетоха протестите на улицата и нямаше натиск за приемане на конкретни промени в изборния процес. Оправдаха се, че т.нар. обществени съвети не били формиран по ясни критерии. Това даде възможност на партиите да отклонят полезни идеи и предложение. В интерес на истината част бяха приети (преференцията, номерираните бюлетини, ограничаване на броя на застъпниците в една секция и др.). Време е за следващите крачки напред.

Конституцията
Чл. 26.
(1) Гражданите на Република България, където и да се намират, имат всички права и задължения по тази Конституция.
Чл. 42.
(1) Гражданите, навършили 18 години, с изключение на поставените под запрещение и изтърпяващите наказание лишаване от свобода, имат право да избират държавни и местни органи и да участват в допитвания до народа.
(2) Организацията и редът за произвеждане на избори и референдуми се определят със закон.
(3) (Нова - ДВ, бр. 18 от 2005 г.) Изборите за членове на Европейския парламент и участието на граждани на Европейския съюз в избори за местни органи се уреждат със закон.