Иван Игов, психолог: Без грижи за децата ставаме опозиция на бъдещето си

След скандал заради родителско недоволство одобрена от Регионалното управление по образованието (РУО) в Перник програма за сексуално образование на четвъртокласници в 7-о основно училище "Г. С. Раковски" в града беше спряна, а министърът на науката и образованието Красимир Вълчев обяви, че началникът на Регионалното управление по образованието Ваня Коконова ще бъда наказана.

Срещу програмата, оказа се, възразила само една майка, чието дете дори не участва в обучението, тъй като то е доброволно, извънкласно и става след изрично писмено съгласие на родителите, каза пред "Дневник" координаторът на програмата Юлия Андонова от фондация П.У.Л.С. "Тези деца ги обучават какво е секс, какви са разликите и приликите между телата на момчета и момичета, какво е обрязване, какво е мастурбация, карали са ги насила да рисуват полови органи в тетрадките си", каза недоволният родител Дима Ненчева пред "Нова телевизия".

Впоследствие срещу сексуалното образование се обяви партията от управляващата коалиция ВМРО, която поиска то да стане подсъдно. Несъгласие с провеждането на ранно сексуално образование в училищата изрази и организацията "Обединени родители" (организатори на протести срещу Истанбулската конвенция, отменената Стратегия за детето и отложения Закон за социалните услуги - бел. ред.).

За коментар по въпросите дали е необходимо сексуалното образование и за колко големи деца, кой трябва да го провежда, кой губи и кой печели от скандала в Перник "Дневник" се обърна към психолога Иван Игов. Завършил психология в СУ "Св. Климент Охридски", той е един от основателите на училищната психология в България с над 30-годишен консултативен и преподавателски опит. Автор е на много програми, статии, книги и учебници в сферата на детската и училищна психология, включително и по въпросите на сексуалното образование. Член е на Дружеството на психолозите в България, Консултативния съвет по въпросите на децата в България, Европейската федерация на психолозите в образованието ( EFPTA ) и др.

Трябва ли и как да се преподава сексуално образование в училище? На колко големи деца?

- Човешката сексуалност е част от личностното осъзнаване. На практика децата още преди да са се осъзнали получават информация за две важни неща - какъв е техният пол и как се казват. Тоест нашето име и нашият пол са в основата на човешката личност, така че още на тази възраст децата започват да се интересуват от половите признаци. Отговорите на тези въпроси трябва да дадат родителите, но за голямо съжаление голяма част от тях просто са неподготвени. В много форуми за родители надълго и нашироко се обсъжда именно това - как да говорят с децата по този въпрос, защото няма кой да каже на родителите как да го правят, няма към кого да се обърнат.

Едва около 30% от родителите успяват да кажат на децата си нещо за половите различия, за сексуалността, за това как се раждат бебетата. Повечето обикновено нищо не обясняват или казват нещо от рода на "Като пораснеш, ще разбереш",. А децата още преди да тръгнат на училище вече сърфират в интернет и срещат достатъчно неща, които могат да предизвикат въпроси, но няма към кого да се обърнат. Така че темата за сексуалното образование е свързана именно с родителите и начина, по който те да го поднесат или онзи контакт с децата, който да им позволи да бъдат откровени, когато имат въпроси, а не да ги спотайват в себе си. Факт е обаче, че повечето го правят.

Така още от детска възраст се получава това, което след това виждаме у масата възрастни - недостатъчното осъзнаване на собствената сексуалност. След детството такива разговори не се водят и в началото на сексуалния живот на младите хора, със сексуалните партньори. И ако попитате някой сексолог, той ще потвърди, че в България сексуалните проблеми, особено при мъжете, са толкова големи, че сме водещи в такива световни класации. Да не говорим, че през последните години с почти 70% нарасна броят на заразените с ХИВ, че сме на едно от първите места по раждания на деца под 14 години. Такива факти само доказват, че липсата на сексуално образование, започващо от родителите, води до тези проблеми. И ако родителите не могат да се справят, то тогава остава училището да направи нещо. В края на краищата, когато възниква училището преди 2500 години в древна Гърция, то е с тази цел - да помогне на децата да станат граждани. Но нашето училище е абдикирало от това, самият министър на образованието Красимир Вълчев каза, че реално няма сексуално образование в училище и не се предвижда засега. То си е така - те са чиновници, няма как да знаят как да го направят.

Преди повече от 10 години от Дружеството на психолозите в България предоставихме един проект за социално образование - предмет, който да се преподава по два пъти седмично още от първи клас, в който децата да учат различни неща за себе си като започнем от самоосъзнаването и стигнем до сексуалността, защото на практика човешката сексуалност е част от нашия социален живот. И ако ние я отделим изкуствено от този социален живот, ще я превърнем в нещо друго. Това децата не го разбират и няма как да го разберат, ако някой не им го каже.

В последно време в България се навъдиха едни хора, които аз не мога да нарека националисти, защото националист е човек, който се грижи за нацията си, а такива, които правят всичко възможно да саботират всякакви проекти, свързани с деца, независимо дали става дума за насилие, или нещо друго. Изобщо не мислят какво довежда това - спирането на Националната стратегия за децата всъщност спря работата на много правителствени и неправителствени организации, свързана с детската бедност, с насилието на деца и какво ли не друго. Хора, които са такива егоисти всъщност се обявяват, че се борят за нацията и за народа.

Така че сексуалното възпитание трябва да започне веднага, след като детето започне да се осъзнава и трябва да продължи през целия училищен период и да завърши в гимназиалния етап с един сериозен курс по семейно планиране. В нашето образование се смята, че другите предмети са по-важни - да учи математика, да учи физика, повече физкултура, защото като спортували, децата не мислели за секс и подобни глупости.

Кой трябва да провежда сексуалното образование - неправителствени организации, или министерството на образованието? Защото противниците му поддържат тезата, че учителите и министерството трябва да се ангажира с това обучение.

- Гарантирам, че учителите в училище изобщо не са готови да го правят. Аз съм авторът на 5-те часа по сексуално образование в задължителната програмата по психология за 9 клас, курсът се нарича Психология на човешката сексуалност. Масово обаче децата ми се обаждат да кажат "Стигнахме до урока за сексуалността и госпожата го прескочи". Учителите по биология говорят само за биологическата част. Официално учителите нямат подобна подготовка и аз мисля, че колегите от неправителствените организации са по-добре подготвени да правят такова обучение.

Скандалът в Перник беше предизвикан от недоволството на само една майка. Други родители казаха, че това е важно и полезно, но тях никой не ги чу. Присъединиха се кресльовци, които го наричат "джендър идеология", но когато ги попиташ, не могат да обяснят какво е значението на думата "джендър".

Как и защо се стигна до скандала в Перник? Кое от последните събития в България го предпостави?

Най-неприятното е не това, че една от партиите в управляващата коалиция има мнение и не е лошо, че го изказва, а това, че иска само забрани. Правителството я слуша и започва да забранява. И в края на краищата в момента нямаме реално работещи програми, които да са в полза на децата - нито срещу насилието срещу и между деца, нито за сексуално образование. Дори когато това се прави, то се прави тихомълком, за да не накажат някого. Ето, вчера министърът на образованието обяви, че ще накаже директорката на регионалното управление в Парник.

Това е безумно и трябва да му се сложи край. Не може една демокрация да се управлява от едно крещящо малцинство, защото така ние всъщност ставаме опозиция на бъдещето си.

Смятате ли, че има нужда от обучение на родителите?

- Да, това трябва да започне от горния образователен курс - подрастващите да бъдат подготвяни да бъдат родители, тоест те трябва да са наясно какви отговорности поемат. Може би така ще се справим с ранните раждания. Така ще се справим поне в малка степен и с безотговорното родителство. От много години предлагаме такива обучения в родителство, но за съжаление никой не е съгласен с това и както виждате, започват да се появяват странно неподготвени хора и все по-страшен става проблемът с родители, които смятат, че децата са тяхна собственост и че могат да ги изолират от обществото по какъвто си искат начин и обществото няма право да им попречи. Както например да не ги ваксинират.

Трябва да има обществен консенсус за това, че е важно децата да получават социално образование от родителите и училището. И училището да не абдикира от това само защото се страхува някой да не каже нещо напротив. Разбира се, към министерството на образованието трябва да има център по училищна психология, който да бъде консултативен за това кои програми могат да бъдат допускани в училище. Но в никакъв скучай не трябва да забраняваме работата на неправителствения сектор, който освен това се самофинансира.