Завръщането на лошите джентълмени

Подобно на голяма част от своите персонажи, този месец Гай Ричи прави плавно завръщане към онези добри филми, с които киното го помни.

2020-а е годината, в която Ричи зарязва приказните сюжети, за да облече костюм в три части, да зареди пистолета, да натовари торбата със софистицирани псувни и да започне да стреля на месо. Така, както всички помним, че можеше и правеше.

Малко след като произвежда безобразно добрите "Две димящи дула" и "Гепи", в живота на Гай Ричи настъпва мрачният период, по-известен като брака му с Мадона, в който той губи творческата си муза, и доскоро не се беше възстановил напълно от нанесените щети. Поне в кино отношение.

В мракобесния период "Мадона" киното на Гай Ричи можеше да се заключи в думата "посредственост". То му донесе една блудкава романтична комедия, един телевизионен филм, реклама и някакъв опит за мрачен екшън, в който Джейсън Стейтъм има коса.

Истината е, че близо 10 години след раздялата си с Мадж Гай още не е възстановил кино силите си напълно, но е на прав път. Освен адатациите на Шерлок Холмс, които носят модерен привкус, за това говорят и "Рокендрола", "Мъжът от U.N.C.L.E." и последният му и може би най-успешен опит до момента – "Джентълмените". Спокойно можем да кажем, че ето този филм чакахме.

"Джентълмените" в никакъв случай не е на нивото на "Гепи" или "Две димящи дула", но е в правилния жанр, в същата посока и носи отличителните характеристики на самия Гай.

В момент като този човек започва да се пита дали Гай Ричи все още го бива или талантът неимоверно е излетял от него, заедно с половината му пари. Ричи е от режисьорите, които имат почти равен брой добри и лоши примери, и колкото и хората да се опитват да помнят доброто, то лошите решения и провалите в боксофиса някак им избождат очите.

"Мъжът от U.N.C.L.E." и "Крал Артур" се провалиха с гръм и трясък, а "Аладин" има толкова от Гай Ричи в себе си, колкото и безмилостно лошия "Отнесени от бурята". В този смисъл "Джентълмените" е важен проект, натоварен с множество очаквания.

Завръщайки се към златните времена, Ричи събира на едно място топ участници, начело с разкошния Матю Макконъхи, които биха му гарантирали присъствие на зрители в залата.

Към тях добавя псувни, костюми и английската провинция. Излизайки от британското гето и любимия му "white trash", този път Гай се цели във висшите кръгове на криминалната дейност. Неговите второстепенни герои са лордове и лейдита, а на фронтовата линия стоят наркобосове, които си го мерят само с най-големите.

Онова, което е изключително отличително в сюжетите на Гай Ричи е разчитането на случайността. На принципа "на неправилното място, в неправилното време" Гай гради интрига и напрежение в двете си най-добри творби. "Джентълмените" не прави изключение, с тази разлика, че конструкцията тук повече напомня на сложно измислен криминален роман, който се подрежда като пъзел пред очите на зрителя.

Всичко онова, което човек може да сметне за случайност, е добре преценен обрат.

Историята разказа за наркобос, който върти добре смазан и почти поетично красив бизнес с качествена трева. Решавайки да се оттегли и пенсионира, докато още може да се радва на живота, той се озовава в ситуация, в която е лъган и мамен, почти принуден да клекне пред зли и напористи рекетьори. Съответно взима мерки, за да се справи с проблема възможно най-бързо и по възможно най-чистия начин.

Пътят към ада винаги е постлан с най-добрите намерения и, както се случва в готините криминални сюжети, нещата бързо излизат извън контрол и случайността взема превес там, където добрият план се проваля.

С изкусното майсторство на плетач на истории Гай Ричи завързва възел след възел, за да може да построи тристепенно действие с ясна криминална нишка, в която нищо не е такова, каквото изглежда. Подобно на добре облечените си персонажи, "Джентълмените" крие няколко патлака под добре скроения си костюм.

Ричи строи криминална структура, като започва от шефовете и стига до отрепките, като на всеки един от елементите е отделено заслужено време, а всеки един от персонажите, които го репрезентират, получава нужния ярък костюм, акцент и богат наръч от сложни британски идиоми и качествени псувни. В този смисъл, ако не говорите английски, част от хумора ще ви убегне, което е наистина жалко, защото колкото и да е добър един превод, качествената английска псувня си е качествена английска псувня.

В друг смисъл, ако сте чувствителни, то по-добре да не говорите английски.

Хубаво е да се знае, че Гай Ричи не е загубил двете си най-важни чувства – това за хумор и това за мярка. "Джентълмените" разполага с достатъчно от първото и приятно усещане за второто.

Насилие, ирландски хъшлак, Чарли Хънам с костюм и картечница, малки британски гаменчета, един китаец и един малайзиец, повръщано, думата "c*nt" повторена стотици пъти, Джеръми Стронг, приличащ на подлизурко, Мишел Докъри на токчета и Матю Макконъхи с пури и пистолет, обагрят с приятни краски този филм.

"Джентълмените" в никакъв случай не е на нивото на "Гепи" и "Две димящи дула", но ще ви донесе пълно плътско удоволствие и ще напомни за Гай Ричи, който харесваме. Сипете си едно голямо, по възможност да е бърбън, защото отива на гангстерите, пуснете си ултра готиния саундтрак и директно се занесете към киното.

"Джентълмените" е в кината от 31 януари.