Сочи прие 67-ата световна среща на скиорите журналисти

Този уикенд  - 1 и 2 февруари 2020 г. белият керван при жените алпийки ще премери сили на олимпийското трасе от зимната олимпиада в Сочи 2014 г. в руския курорт Роза Хутор. По северните склонове под местния планински първенец Роза Пик (2320 м) състезанията за снежните дами на FIS са програмирани за два дни: 1 февруари, събота - спускане и в неделя, 2-ри февруари – супер гигантски слалом.

Повече от сигурно е отсега, че спускането и суперджи-то ще бъдат на черната писта „Женский олимпийский спуск”. Лично, на място и на живо миналата седмица видяхме как се гласи въпросното трасе по рецептата на FIS за твърдост. Това  можаха да наблюдават и близо 130 журналисти-скиори, пристигнали от 25 страни от Европа, Америка и Азия в олимпийското село на Роза Хутор, за да се състезават в 67-та им годишна ски среща. Съвместни и любезни домакини на срещата бяха журналистическите ски клубове на Русия и Казахстан.

Вестникарите, радиожурналистите, телевизионерите и другите медийни деятели, макар и да са скиори и бордисти обаче само гледаха трасето за Световната купа. Журналистическия гигантски слалом беше на друга писта по-лека, по–мека и по-къса. В олимпийски курорт пистите са общо 102 км  - 18 км зелени, 40 сини, 29 червени и 15 черни. 140 дни годишно за каране от декември до април обещават от курорта ако е рекъл Господ, но и с помощта на снежните оръдия, разбира се. Те не спират дори и когато падна нов сняг от поне 80 см, видяхме го с очите си. За Русия тока, горивото и водата изглежда не са им проблем, та снежните “кенон”-и бичат нон-стоп и през нощта, което си е малко кофти защото са шумни. Та не можеш да спиш на отворен прозорец, когато си с view към пистите. И при всичките тези оръдия да се чудиш откъде се взимат камъчетата по пистите, особено по зелените, където става голям калабалък от любители скиори. Явно има още на какво да се учат руснаците, иде ли реч за квалитетни пистови условия, не само за състезателните трасета.

В курорта пистите се обслужват от 29 модерни лифта - 7 кабинкови, 11 седалкови, 7 влека и 4 подвижни пътеки тип конвейр. До конвейрчетата  на няколко пъти прибягвахме и ние на прибиране. Защото са на такива места, където чрез тях взимаш височина по склона, та после да не се буташ до входа на топлата скиорна на ski in/out хотела. Гевезлъци разни, но като го има, защо да не го ползваш.

Но да се върнем на пистата за предстояща женска Световна купа този уикенд Местните, а и всички други „световни” писти нямат нищо общо с мазните алпийски трасета за любителите скиори, като тези в Италия, Франция и Австрия. За състезателните  писти  изискванията на FIS са други – освен да са стръмни и широки, но и да са достатъчно заледени и твърди. И по-трудно да стават на познатите ни ребра, покрай слаломните колове. Това изискване цели да осигури що-годе еднакви условия, както за състезатели от първа група, така и за тези с по-заден номер. Та за целта сме виждали едно време как се полива с маркучи снежната писта и  водата да я направи твърда, направо лед. Стъпвал съм със ските на такава писта и когато е стръмна едвам съм се задържал дори напряко на склона. На такава писта, когато е стръмна и без ски само по обувки трудно се закрепваш. А пък с нашите любителски ски, колкото и от висок клас да са и колкото и да са с добре наточени кантове с правилния за нон-профитата градус, забрави.

В Роза Хутор заснехме как подготвяха трасето за спускане: Дълъг пожарен маркуч, разположен на зигзаг се провлачва методично по пистата, насочван от 20-тина оператори без ски на краката. Легналият на снега маркуч го управляват с някакви метални хващачи. Ритмично на около 30-50 секунди се чуваше отчетлив звук, като от механична помпа и частите на маркуча като по команда бяха леко премествани по склона. Разсъждаваме, че от пожарния шланг, най-вероятно на тънки струйки излиза вода, която да заледи трасето и да го направи с необходимата твърдост. В това време пистата беше затворена, но по нарочен тунел туристите-скиори минаваха под нея. Така и техният кеф не страдаше от това, че в курорта се готвят за Световна купа.

С две думи да се прави състезателно трасе никак не е проста работа. Българска гордост изпитах, когато в нета открих, че за олимпиадата в Сочи през 2014 г. на снежните трасета в Роза Хутор са работили и 3-ма българи. Двама са били квалифицирани водачи на снежните ратракове за утъпкване на пистите, а третият е бил от високите снежни специалисти, отговорни за трасетата. Става дума за бившия наш скиор алпиец и шеф на скоростните състезания от олимпийските игри в Сочи и шеф на световните купи в Банско  Валентин Стефанов.

Тихомир Шолев