От фетиш до мода: Възходът на латекса

След като излиза от окопите на фетиш клубовете облеклото от латекс оказва огромно въздействие върху модните подиуми и червените килими.

И ако високите токчета, корсетите и кожата са станали част от ежедневието, латексът не оставя никого безразличен.

По-рано тази година модели в дрехи от каучук се разходиха по есенно-зимните подиуми на Gucci, Вивиан Уестууд, Balmain, Тиери Мюглер и Раф Симсънс, а Ким Кардашиян и Рейчъл Вайс събраха погледите на червените килими на Met Gala и "Оскарите" и бяха с най-обсъжданите тоалети за 2019 г. Джиджи Хадид, Кайли Дженър, Карди Б, Кейти Пери, Ариана Гранде и Ники Минаж също си падат по дрехи от тази секси материя.

Латексът изигра главна роля в някои от най-важните моменти на поп-културата на десетилетието, след като Риана се облече с такъв в прословутото й музикално видео на песента й S&M, от Майли Сайръс на противоречивото й изпълнение на видеонаградите на MTV през 2013 г. и от Лейди Гага, когато се срещна с британската кралица Елизабет II.

Безбройните заглавия около тези случаи доказват, че комбинацията от латекс и знаменитост все още се счита за достойна за новинарско отразяване.

Латексът, отдавна разглеждан като нещо, което изисква цензура, сега се радва на показност. 200 години от създаването му, той изминава дълъг път от бразилските тропически гори, през потайни подземия до централно място на сцената и медиен ренесанс.

Въпреки че естественият каучук се свързва с футуризъм и технологии, неговият произход е древен и органичен. Латексът е млечна течност, която изтича от над 20 000 растителни вида след увреждане на тъканите. Подобното на смола вещество, което се коагулира и втвърдява, образувайки еластична и водоустойчива маса, се събира, като се правят внимателни разрези с малки остриета.

Нюйоркската дизайнерка на латекс, известна като Баронесата, казва, че хората често бъркат латекса с PVC и "го мислят за лъскав, стегнат, секси и евтин". Но латексът от естествен каучук "е напълно веган, устойчив, крехък и труден за работа".

Използването на естествен каучук датира от 1600 г. пр.н.е. в Мезоамерика и присъства в културата на маите, ацтеките и олмеките (олмек означава "гумени хора"). Южна Америка остава основният източник на латекс до 1876 г., когато пътешественикът изследовател Хенри Уикъм прави ботаническа контрабанда - взима 70 000 семена от амазонско дърво в Бразилия и ги носи в Англия. Тези разсади в крайна сметка си проправят път към по-съвместим климат в Индия, Шри Ланка, Индонезия и Малайзия - страни, които днес се нареждат сред най-големите производители на естествен каучук.

По време на индустриалната революция латексът се превръща в изключително ценен колониален ресурс. За да се възползват от тези огромни резерви, се налагат ужасно насилствени техники над принудително работещи в Амазонската гора в Бразилия и в Конго по времето на крал Леополд, а неизпълнението на невъзможни квоти се наказва с осакатяване, понякога и със смърт.

Уникалните качества на каучука го правят идеален за използване като защитно облекло, особено в медицината и отбраната.

Фиона Джардин от Художествената школа в Глазгоу, която се занимава с история на модата, обяснява за употребата му през 19-ти век. "Съчетан с други тъкани, каучукът подобрява функционалността на палта, шапки, гети и протектори за рокли", разказва тя. Допълва, че по онова време материалът се е използвал за път, за обществени събрания и в градския живот и става все по-разпространен на Запад.

Тъй като популярността на латексовото облекло нараства, някои от хората, които го носят, откриват, че е едновременно прагматично и се усеща приятно. "Това е най-чувствената материя, защото има уникален вид, мирис, вкус, звук и усещане", казва дизайнерката Баронесата.

Изобретяването на дъждобрана Mackintosh през 1824 г. привлича много любители на каучука. Изпратените многобройни писма, които изразяват ентусиазъм от еротичната тръпка от носенето му, са публикувани в изданието "London Life" през 1920 г. Тогава се заражда и една от първите фетишистки организации в Англия - The Mackintosh Society.

С нарастване броя на членовете в такива кръгове и определянето им като "извратени", носенето на латексовите дрехи за обществото се превръща в табу. След Втората световна война вълна от социален консерватизъм принуждава фетишистите да правят сбирките си в мазета и подземия.

След години укриване, латексовата мода се появява отново в края на 50-те години на миналия век, благодарение на британския дизайнер Джон Сътклиф, който създава първия в света костюм - прототип на дреха, използвана от фетишистите.

Първоначалното му намерение за марката AtomAge е да бъдат облекла, устойчиви на атмосферни влияния за мотористи, но дизайните му са желани повече за лична, вместо за обществена употреба.

Британската шпионска поредица The Avengers от 60-те години на миналия век e монументална за достигането на латексовите дрехи до масите.

Феминистката героиня Ема Пийл (изиграна от Даяна Риг) е облечена в стилен латексов костюм, вдъхновен от Сътклиф. С Пийл като медиен архетип латексът е не просто секси, а направо нечовешки.

Сътклиф се възползва от манията по своите продукти и основава списание AtomAge през 1972 г. Периодичното издание, изпълнено с изкусни и еротични образи, оковани във вериги и колани, избухва сред фетишистите и отваря ниша за прогресивната модна сцена в Лондон.

Това "шокиращо" списание привлича вниманието на пънк пионерите Вивиан Уестууд и Малкълм Макларън, които по онова време притежават бутика Let it Rock. Прословутият им магазин е преименуван на SEX през 1974 г., като името е изобразено на гигантски знак от розов каучук. Латексът се превръща в облекло не само за установената тълпа от фетишисти, но и за процъфтяващата субкултура на младежите.

С помощта на пънкарите и водени от антагонистичната мода на Уестууд, масите свалят стилистичните норми и надвиват социалната стигма за носенето на латекс. Валъри Стийл цитира дизайнерката в книгата си "Фетиш: Мода, секс и власт" от 1996 г.: "Тези дрехи изглеждат сякаш те ограничават, но когато ги носиш, ти дават усещане за свобода".

След като са популяризирани от пънкари, латексовите дрехи намират новия си дом в края на 80-те години и сред изпълнители. Те са идеално сценично облекло за иконите на епохата като Сиукси Сиукс, а по-късно се появяват във музикалните клипове на хитови песни като "White Wedding" на Били Айдъл и "Relax" на Frankie Goes To Hollywood.

По това време Тереза Кобърн започва да проектира дрехи от латекс за популярния магазин "BOY" на Кингс Роуд и поръчва парчета за гот-изпълнителя Johnny Slut от Specimen.

"Бях очарована от Джон Сътклиф и AtomAge, но исках да използвам каучука не по фетишистки начин. Исках да го направя [подходящ] за ежедневно облекло", споделя Кобърн. Тя разказва, че е намирала латекс само в мръсни секс магазини и желанието й било да измъкне от подземията този материал и да го разходи по улиците.

Доста радикална идея по това време. "Но това бе време на пост пънк и предизвиквахме нещата. Ние се опитвахме да шокираме широката публика и да оспорим възприятията й", казва тя.

90-те години събуждат отново интереса към Ема Пийл от "The Avengers". Подобия на костюма й обличат редица жени в екшън филми като "Батман се завръща", "Tomb Raider", "Матрицата" и "Ангелите на Чарли". А също и в музикалните клипове и концерти на живо на поп икони като Мадона, Джанет Джексън, Spice Girls и Бритни Спиърс.

Следващото десетилетие латексът украсява подиумите на Марк Джейкъбс, Шанел, Долче и Габана, Валентино, Анна Суи, Жан-Пол Готие, Кристиан Лакроа и Алая и много други.

Подривните конотации на каучукови дрехи все повече се заменят от асоциации с овластяване на жените и трансформация след 2000 г.

"Веднага щом го пробвах, се почувствах като супер жена и разбрах, че искам да използвам тази материя за дрехи, тъй като смятах, че и други жени могат да получат същото усещане", казва Атсуко Кудо, японско-британска модна дизайнерка, обличала Лейди Гага, Майли Сайръс и Рейчъл Вайс.

На въпроса какво искат да кажат на света знаменитостите, когато носят латекс, Баронесата вдига среден пръст и отговаря, че "латексът казва: "Това съм аз! Правя каквото си искам. Приемам това, което съм, и му се наслаждавам".

И въпреки възхода, латексовото облекло има да измине дълъг път, докато стане ежедневно.

Но най-важното е, че повсеместната му употреба във висшата мода и поп културата не е нарушила способността на материала да задържа вниманието. Латексът вече е по сцени, подиуми и церемонии, обгърнат от блясък. И макар вече да не е табу, все още успява да шокира.