https://www.dnevnik.bg/shimg/zx860y484_4021799.jpg
© Reuters

След Брекзит: Преговорите за търговията ще са новото главоболие за ЕС

by

С наближаването на Брекзит Европейският съюз измести вниманието си към предстоящите преговори за бъдещите отношения с Великобритания.

Дипломати и евродепутати от оставащите 27 държави членки заедно със служители на Европейската комисия прекараха последните няколко седмици в подготовка на позицията на Брюксел за разговорите, определяйки приоритетите и тактиката, която ЕС възнамерява да следва.

Очаква се Обединеното кралство да определи позицията си през февруари.

"Политико" обобщава няколко ключови момента от подхода на ЕС към предстоящия маратон от разговори.

Каква сделка за свободна търговия е постижима за 11 месеца?

Председателят на еврокомисията Урсула фон дер Лайен искаше амбициозно търговско споразумение от "безпрецедентен мащаб", "без мита, без квоти и без дъмпинг". Широкият обхват на подобна сделка ще бъде очертан в насоки за преговори в началото на февруари.

Но и Фон дер Лайен, и главният преговарящ на ЕС за Брекзит Мишел Барние дадоха ясно да се разбере, че 11-те месеца, които остават до края на преходния период, са прекалено малко за постигането на подобна сделка, така че Брюксел ще трябва да "приоритизира" определени сектори. Британският премиер Борис Джонсън заяви, че не иска удължаване на преговорите след декември 2020 г.

По-рано през януари Барние каза, че единственото нещо, което двете страни могат да договорят за това време, е "базово споразумение", покриващо само "търговията със стоки, равните условия (което значи ангажираност с европейските социални правила и правилата за околната среда и конкуренцията), рибарството, вътрешната и външната сигурност".

След това той потвърди пред евродепутати, че транспортът и авиацията ще бъдат изключени от подобна ограничена сделка, но не разясни дали търговията с услуги, която е особено важна за британската икономика, също ще стане жертва на краткия срок.

https://www.dnevnik.bg/shimg/zx780_4021800.jpg
Мишел Барние
© Reuters

Според дипломати от ЕС блокът възнамерява да завърши преговорната си позиция през февруари и след това да започне разговорите. Те ще се водят в различни групи с технически експерти от различни области, но фокусът по отношение на разпределението на ресурсите ще е върху приоритетните сектори.

Евентуално удължаване на преходния период трябва да се договори до края на юни, а Брюксел планира да каже на Джонсън, че ако той иска нещо отвъд базовата сделка, ще трябва да се съгласи за повече време.

Може ли "тактиката на салама" да ускори преговорите?

Лондон намекна, че преговорите може да бъдат разделени, за да се постигнат отделни сделки в различни сектори, вместо да има една включваща всичко сделка, в която трудни въпроси се оставят отворени до самия край и след това да се решават с компромиси. Въпреки че подобна стратегия може действително да помогне за ускоряване на разговорите, ЕС вижда явен риск.

Опасенията са, че различните държави - членки на ЕС, имат различни национални приоритети, що се отнася до отношенията с Великобритания след Брекзит, и страните в крайна сметка ще поставят тези приоритети пред постигането на добри договорености за ЕС като цяло.

Според информация, споделена с дипломати от ЕС, която описва идеалното решение на еврокомисията, двете страни ще договорят "отделно всеобхватно споразумение за партньорство" с обща компонента, икономическа компонента и компонента за сигурност. След това идва възможността за "допълващи споразумения".

https://www.dnevnik.bg/shimg/zx780_4021801.jpg
Борис Джонсън
© Reuters

През януари Барние каза, че ЕС "ще бъде прагматичен", ако това е необходимо, и може да раздели преговорите за вътрешната и външната сигурност от останалата част от разговорите.

Тези за равните условия и рибарството "ще останат свързани" с дискусиите за търговията, подчерта той. Целта е Брюксел да има достатъчно влияние, за да получи отстъпки за правата на работниците или достъпа до британските води за риболов.

Ще приеме ли ЕС дерегулиране?

По-рано британският финансов министър Саджид Джавид каза, че след Брекзит няма да има никакво привеждане на Обединеното кралство в съответствие с европейските правила. Подобен подход ще бъде проблемен, ако Великобритания планира да понижи работните или екологичните стандарти, предоставяйки на британски компании нещо, което ЕС би сметнал за нечестно предимство спрямо европейските конкуренти. Същото важи и за разхлабването на правилата за конкуренцията и държавната помощ.

За да се избегне подобен риск, ЕС ще настоява за силни клаузи за равнопоставеност в сделката, които да не допускат никакъв дъмпинг. Брюксел предложи и създаването на арбитражен механизъм, който да позволи на ЕС да налага глоби или дори да прекратява търговски предимства, ако Обединеното кралство не спазва ангажиментите си.

Великобритания обаче може да осъществи дерегулация в други области, която да не води автоматично до нечестни конкурентни предимства, например приемайки различни стандарти за безопасност на продуктите.

Макар ЕС да има малко възможности да спре Великобритания да го направи, подобен ход рискува да доведе до нарушения по веригите за доставки и да затрудни получаването на одобрение за пазара на ЕС на редица продукти. Например, ако Великобритания промени правилата за безопасност на храните и разреши третирано с хормони говеждо месо, Брюксел ще отговори, като забрани целия внос на британско говеждо.

Какви проблеми с ратификацията може да има в ЕС?

Според това колко амбициозна ще бъде търговската сделка тя може да засегне определени сектори като транспорт и околна среда и така ЕС да трябва да включи около 40 национални парламента в процеса по ратифициране. Одобрението на подобно "смесено споразумение" ще отнеме повече време и дори може да бъде отхвърлено от някои регионални парламенти. Белгийският валонски парламент например беше напът почти да провали търговската сделка на ЕС с Канада през 2016 г.

В брифинг за дипломати от ЕС и евродепутати Европейската комисия каза, че все още не е сигурна дали сделката за Брекзит ще бъде такова "смесено" споразумение, или ще бъде сделка "само за ЕС", която ще се нуждае единствено от одобрението на правителствата в държавите членки и Европейския парламент.

Каквото и да е крайното споразумение, ратифицирането му ще отнеме няколко месеца, защото текстът ще трябва да бъде прегледан от юристи, преведен на всички езици в ЕС и одобрен от Европейския парламент, където различните комисии може да искат първо да изразят мнения.

Това значи, че ЕС и Великобритания ще имат време до лятото, за да приключат преговорите, преди сделката да може да бъде предадена за ратификация.

Нулеви мита, нулеви квоти

"Гардиън" обобщава, че началното предложение на ЕС е: Великобритания да получи сделка за свободна търговия с нулеви мита и нулеви квоти в замяна на съгласието на Лондон с ключови стандарти на ЕС за защита на околната среда, правата на работниците и потребителите и избягване на "нечестни" държавни субсидии. Ако британското правителство наруши някои от условията, ще бъде наказано с глоби.

Според някои британски коментатори ЕС опитва да избере най-доброто от търговските си отношения с Великобритания, без да приема последиците от Брекзит.

https://www.dnevnik.bg/shimg/zx780_4022229.jpg
© Reuters

ЕС обаче твърди, че е направил на Великобритания изключително щедро предложение. Блокът няма традиционно споразумение за свободна търговия с нулеви мита и нулеви квоти с никоя страна по света и затова иска в замяна съответните гаранции.

Правителствата в съюза се опасяват, че ако британски фирми получат свободен достъп до пазара на ЕС, без да следват правилата, например за промишленото замърсяване или безопасността на работниците, британските фирми ще имат нечестно предимство.

Търговията е само един от аспектите на предстоящите разговори. ЕС предвижда едно отделно споразумение с Великобритания с две ключови части - една за икономическите отношения, включваща търговията, енергетиката, рибарството и транспорта, и втора за сигурността, включваща полицейското сътрудничество, споделянето на данни и външната сигурност, отбелязва "Гардиън".